Решение № 13956 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4882/2010 г.

Решение № 13956 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4882/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Карамфилка Колева, против решение № 206/1.03.2010 г., постановено по адм. дело № 402/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отменен ревизионен акт № 280800223/30.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Ямбол. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е отменил РА относно непризнато право на данъчен кредит по 10 броя фактури за придобиване на автомобили, тъй като за тях не е изпълнено условието по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗДДС. Относно останалите фактури за изплатени лизингови вноски поддържа, че също не е налице право на данъчен кредит, тъй като собствеността върху автомобилите, предмет на лизинговите договори не е била прехвърлена към датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС. Според касатора, въпреки че съгласно СС 17 при отчитането на финансовия лизинг същият се отчита като актив, съдът не е съобразил, че автомобилите не са били налични активи към датата на регистрацията, след като не са били собствени на ревизираното дружество. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Еврокар" ЕООД - гр. Ямбол, представлявано от управителя Димитър Георгиев Димитров, чрез пълномощника адв. Пейчо Пейчев, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в частта, касаеща получените от дружеството коли на лизинг, тъй като договорът за финансов лизинг няма транслативен ефект. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас е отменен ревизионен акт № 280800223/30.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Ямбол, потвърден с решение № РД-10-52/5.03.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Бургас. С решението дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 2500 лв. За да постанови този акт съдът е приел, че с обжалвания РА на ревизираното лице неправилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 35896,93 лв. за данъчен период 25.04.2008 г. - 30.04.2008 г. Установено е, че жалбоподателят е приобретател по реда на чл. 15 от Търговския закон /ТЗ/ на предприятието на ЕТ "Ася - Димитър Димитров", като това обстоятелство е вписано с решение № 1371/15.06.2007 г. на ОС гр. Ямбол. Към момента на прехвърлянето на предприятието и двамата търговци не са били регистрирани по ЗДДС, като "Еврокар" ЕООД е регистрирано на 25.04.2008 г. по реда на чл. 96 ЗДДС. В подадения опис на наличните активи на дружеството са включени 10 броя фактури за закупени МПС /леки автомобили "Шевролет "Калос"/ с получател ЕТ "Ася - Димитър Димитров", издадени на 12.04.2005 г. Включени са също 73 броя фактури, с получател ЕТ "Ася - Димитър Димитров", издадени в периода 15.11.2005 г. - 20.08.2007 г. с предмет - заплащане на главница и лихви по няколко договора за финансов лизинг, страни по които са ЕТ "Ася Димитър Димитров" и "Евролийз ауто" АД, клон Сливен /с предишно наименование "Старком Лизинг"АД, клон Сливен/. В описа на наличните активи са включени и 23 броя фактури, издадени между 3.09.2007 г. и 4.03.2008 г., с предмет - заплащане на главница и лихви по договори за финансов лизинг, в които като получател вече е посочено дружеството - жалбоподател, по силата на споразумение от 20.06.2007 г. между лизингодателя и лизингополучателя. Съдът е приел, че по отношение на фактурите за покупка на леки автомобили от 12.04.2005 г. неправилно е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 60, ал. 8, вр. ал. 5 - 6 ППЗДДС. Според съда жалбоподателят не е имал задължение да подаде опис на получените стоки и услуги в съответната ТД на НАП в 30-дневен срок от прехвърляне на предприятието, тъй като прехвърлителят не е бил регистриран по ЗДДС. Жалбоподателят е регистриран по общия ред по чл. 96 ЗДДС, поради което за него разпоредбата на чл. 60 ППЗДДС не е приложима. Относно фактурите, издадени за заплащане на главници и лихви по договори за финансов лизинг съдът е приел, че неправилно е отказано право на данъчен кредит поради липса на условията по чл. 74, ал. 3 ЗДДС. Съдът е приел, че по тези фактури е възникнало право на приспадане на данъчен кредит при регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС, тъй като съгласно точка 20 от МСС 17 - Лизинг, финансовият лизинг следва да се признава като актив и пасив в баланса на лизингополучателя с размер, който в началото на лизинговия период е равен на справедливата стойност на наетата собственост или, ако е по-нисък - по сегашната стойност на минималните лизингови плащания, всяко едно от които е определено в началото на лизинговия договор. Установено е, че МПС, предмет на лизинга впоследствие са придобити от "Еврокар" ЕООД, заприходени са като собствени активи по справедлива стойност и са включени в амортизационния план на дружеството при амортизационна квота 25 %. Затова, необоснован е изводът на органите по приходите, че плащанията са за услуги. По отношение на ревизираното лице са изпълнени изискванията по чл. 69 и чл. 71 ЗДДС, активите са придобити от жалбоподателя в срока по чл. 74, ал. 2, т. 4 ЗДДС, поради което неправилно не е признато право на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че с договор по чл. 15 ТЗ ревизираното дружество е придобило предприятието на ЕТ "Ася - Димитър Димитров", вписано по силата на решение № 1371/16.07.2007 г. на ОС гр. Ямбол. Безспорно е също, че към датата на прехвърлянето на предприятието, както прехвърлителят, така и приобретателят не са били регистрирани по ЗДДС, а ревизираното дружество е регистрирано по този закон на 25.04.2008 г. по реда на чл. 96 ЗДДС, т. е. поради наличие на основание за задължителна регистрация. Относно правото на данъчен кредит по 10 бр. фактури, издадени на 12.04.2005 г. от "Бова" ЕООД за закупуване на леки автомобили, съдът правилно е отменил РА като е приел, че са изпълнени всички изисквания за признаване право на данъчен кредит. Относно изпълнението на изискванията по чл. 74, ал. 2 ЗДДС по делото не е имало спор и от данните по делото е видно, че тези изисквания са спазени. Разпоредбата на чл. 60, ал. 8 ППЗДДС, на която са се позовали органите по приходите, за да откажат право на данъчен кредит, правилно е преценена от първоинстанционния съд като неприложима в конкретния случай. Целият чл. 60 ППЗДДС е озаглавен "Право на данъчен кредит в случаите на правоприемство по чл. 10 от закона". В чл. 10, ал. 1 ЗДДС, озаглавен "Липса на доставка на стоки или услуги" е предвидено, че не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от ТЗ; прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от ТЗ и при извършване на непарична вноска в търговско дружество. От съдържанието на разпоредбата е видно, че същата се отнася за доставката, свързана със самото прехвърляне на предприятие, преобразуване, апорт или непарична вноска. Декларираното в случая право на данъчен кредит от ревизираното лице не произтича от договора за прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, което е осъществено през м. 07/2007 г., а е свързано с регистрацията на дружеството по ЗДДС през м. 04/2008 г. и упражненото право по чл. 74, ал. 1 ЗДДС за наличните активи към датата на регистрацията. Безспорно е, че в резултат на прехвърлянето на предприятието на ЕТ "Ася - Димитър Димитров" приобретателят "Еврокар" ЕООД е станал собственик на неговото имущество, в това число и на автомобилите, придобити по фактурите от 12.04.05 г., издадени от "Бова" ЕООД. Приобретателят "Еврокар" ЕООД не е имал задължение да състави опис по образец - приложение 7 на получените стоки и услуги, който да подаде в ТД на НАП по регистрацията си в 30 дневен срок от прехвърлянето на предприятието съгласно чл. 60, ал. 5 и ал. 6 ППЗДДС, тъй като към момента на прехвърлянето той не е бил регистрирано по ЗДДС лице. От съдържанието на тези разпоредби, както и от останалите алинеи на чл. 60 ППЗДДС недвусмислено се налага изводът, че текстът регламентира правила за ползване право на данъчен кредит при правоприемство по чл. 10 ЗДДС, когато приобретателят е регистрирано лице към момента на правоприемството. При положение, че правоприемникът не е регистрирано лице, то той на това основание по принцип няма право на данъчен кредит и е излишно регламентирането на правила и изисквания, които по принцип не биха довели до признаване право на данъчен кредит. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в случая прехвърлителят също не е бил регистриран по ЗДДС към момента на прехвърлянето на предприятието, поради което за ревизираното лице като приобретател не съществува задължението по чл. 132, ал. 1 ЗДДС за задължителна регистрация по ЗДДС. При регистрацията на дружеството по ЗДДС по реда на чл. 96 ЗДДС същото има право да претендира право на данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията, съгласно чл. 74, ал. 1 ЗДДС ако са изпълнени изискванията по ал. 2 от същия член. По изложените съображения, правилно съдът е приел, че с РА незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Бова" ЕООД и е отменил РА в тази част. Решението е правилно и в останалата част. От фактическа страна по делото не съществува спор, че в описа на наличните активи към датата на регистрацията по ЗДДС на ревизираното дружеството са включени общо 96 броя фактури с предмет изплатени главници и лихви по договори за финансов лизинг, издадени от лизингодателя "Евролийз ауто" АД, клон Сливен /с предишно наименование "Старком Лизинг" АД, клон Сливен/, като от тези фактури 73 броя са издадени през периода 15.11.05 г. - 20.08.07 г. и са с получател ЕТ "Ася - Димитър Димитров" /лизингополучател по договорите/, а останалите 23 фактури са издадени през периода 3.09.07 г. - 4.03.08 г. и са с получател "Еврокар" ЕООД, въз основа на споразумение от 20.06.2007 г. между лизингодателя и лизингополучателя. Спорът в тази част е свързан с въпросите дали плащанията по договорите за финансов лизинг, по които дружеството е получило правото да ползва лизинговите вещи, представляват налични активи по смисъла на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, съответно дали за тях при регистрацията на дружеството по ЗДДС същото има право на данъчен кредит. Отговорите, които са дадени от първоинстанционния съд са правилни, съобразени са с практиката на ВАС и се споделят от настоящия състав. Правото на ползване на движима вещ по договор за финансов лизинг представлява нематериален актив по смисъла на МСС 38 - Нематериални активи, в който е предвидено, че актив е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития и от който се очаква да се получат бъдещи икономически изгоди за предприятието. Правилно съдът се е позовал на т. 20 от МСС 17 - Лизинг, съгласно който финансовият лизинг следва да се признава като актив и пасив в баланса на лизингополучателя със стойностите, посочени в същата разпоредба. В случая е установено, че вещите, предмет на лизинговите договори /МПС/ са заприходени от ревизираното дружество като собствени активи по справедлива стойност и са включени в амортизационния план на дружеството при квота 25 %. Предвид изложеното, в случая се касае за нематериални активи, които са включени в понятието "активи" по смисъла на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Поради това че са изпълнени останалите изисквания по чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС ревизираното дружество има право на данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното искане, ответникът по касационната жалба има право на направените разноски. От представения по делото договор за правна защита и съдействие, серия Я, № 0000020366 от 1.04.2010 г. се установява, че дружеството е заплатило в брой уговореното адвокатско възнаграждение за представителство по настоящото дело в размер на 1500 лв., поради което тази сума следва да бъде присъдена в ползва на дружеството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,