Решение № 15520 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4339/2011 г.

Решение № 15520 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4339/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОУИ"-гр. София против Решение № 133 от 10.01.2011 г., постановено по адм. дело № 5794/2010 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата обстоятелствено са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, с която е отменен РА и отхвърляне на жалбата против РА. Ответникът по касация "Лукойл ейвиейшън България" ЕООД по подробни съображения моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на органа по приходите. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК установи, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна е са процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Настоящето производство е "повторно" по смисъла на чл. 225 АПК след отменително Решение № 10269/29.07.2010 г. по адм. дело № 13659/2009 г. на ВАС. Съобразно дадените указания, при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са събрани допълнителни писмени доказателства за превеждане по сметка на чуждестранното лице на заемните средства, както и за лихвените плащания по тях, които са били предмет на РА в размер на 69 362,04 лв. за периода м. октомври - м. декември 2007 г. и реалното им плащане по сметка на "Лукойл Инвест Австрия" АГ с представеното удостоверение изх. № 15078/02.12.2010 г., издадено от БНП "Париба" С. А. -клон София и приложените към същото заверени дневни извлечения от разплащателната сметка в евро на дружеството за периода 15.10.207 г. -31.12.2007 г. и от 10.01.2008 г., както и от представените 3 броя входящи съобщения от "Сити Банк" Лондон за постъпили суми по сметката на "Лукойл Инвест Австрия"АГ. Реалното плащане на лихви по споразумението за револвиращ заем, в размер на 69 362,04 лв. е установено и от заключението по СИЕ, съгласно което за периода 15.10.2007 г. - 10.01.2008 г. дружеството е осъществило плащане на дължимите лихви в общ размер на 81 473.01 лв. Новите доказателствата са обсъдени съвкупно с оспорената декларация на получателя на дохода като в крайна сметка е достигнат обоснован извод за приложимост на чл. 9, ал. 1 СИДДО с Република Австрия във вр. чл. 5, ал. 4 от КРБ по отношение дохода от лихви за чуждестранното ЮЛ. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че за да са налице основания за прилагане на данъчната спогодба, "Лукойл Инвест Австрия" АГ следва да е "действителен получател" на спорния доход от лихви по Споразумение за отпускане на револвиращ заем за 30 000 000 Евро от 15.10.2007 г. Необосновано и неправилно от касатора се тълкува чл. 9 СИДДО с Австрия приложимото право по аргументи от Модела на СИДДО на ОИСР и Коментара към него. Действително Модела на СИДДО на ОИРС и Коментара към него могат да служат за тълкуване на вече съществуващи правни норми, но не могат да служат като основание за поставяне на допълнителни условия за прилагане на СИДДО с Австрия. С чл. 13б, т. 2 ДОПК е въведено материалноправно изискване чуждестранното лице да удостовери че е притежател на дохода, но чл. 9, ал. 1 от СИДДО с Република Австрия /в сила от 1.01.1985 г./ предвижда, че лихвите, които произхождат от едната договаряща държава и се заплащат на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат само в другата държава като липсва изискването, предвидено в чл. 13б т. 2 ДОПК, чуждестранното лице да е притежател на дохода от Република България. Изискването в чл. 13б, т. 2 ДОПК е материалноправно, надхвърля изискванията на чл. 9, ал. 1 от СИДДО с Република Австрия и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е неприложимо в хипотезата, при която е приложим чл. 9, ал. 1 от СИДДО с Република Австрия, какъвто с оглед на събраните по делото доказателства безспорно се явява настоящият случай. За пълнота на изложението и независимо от постановения резултат следва да се отбележи, при повторното разглеждане на делото са събрани цитираните по-горе доказателства, че чуждестранното лице е и "действителен притежател на дохода" по смисъла на чл. 13б, т. 2 ДОПК. В тази връзка в духа на Модела на СИДДО на ОИСР и Коментара към него такова изискване е предвидено вече в чл. 11 на новата СИДДО с Република Австрия (обн., ДВ, бр. 29 от 8.04.2011 г.), но тя е в сила от 3.02.2011 г. и е била неприложима съобразно чл. 142 АПК към момента на издаване на РА. С оглед горното, настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за отмяна на РА. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалния закон, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения за облагането на лихви в другата държава по СИДДО с Австрия. Решението в тази част е обосновано, съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС-София за неоснователност на жалбата. Обсъдено е и заключението на изслушаната по делото съдебно - икономическа експертиза и относимостта й за правилното решаване на спора. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на органа по приходите в РА, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в касационната жалба в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение