Решение № 3145 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2012 г.

Решение № 3145 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощник юриск. Красимира Темелкова против решение № 3115 от 30.12.2011 г. по адм. д. № 2512/2011 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, XXVI състав, с което е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/1693 от 2.03.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, в частта, с която е намалено заявеното финансово подпомагане на "Аспарухово лейк инвестмънт къмпъни" ООД, с. Аспарухово, общ. Дългопол, обл. Варна, по СЕПП - в размер на 51 501.83 лв., и по СНД - в размер на 23 957.23 лв, и е изпратено делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, Разплащателна агенция, по компетентност за ново произнасяне. Излага доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради това, че съдът се е произнесъл по просрочена жалба. Излага и доводи за неправилност на обжалваното решение с доводи по съществото на отказа за финансиране по уведомителното писмо. С допълнителна молба са изложени доводи и представени доказателства за наличие на компетентност на зам.- изпълнителния директор на ДФВ за подписване на уведомителни писма. Моли, да се обезсили обжалваното решение и се остави без разглеждане жалбата и се прекрати производството по делото. Алтернативно се иска отмяна на решението като неправилно. Ответникът - "Аспарухово лейк инвестмънт къмпъни" ООД, с. Аспарухово, чрез пълномощника си адв. Емилия Стефанова, с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за допустимост и правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Смята, че правилно съдът е приел, че възможност за делегиране на правомощия не е предвидена в закона - чл. 20, т. 5 и чл. 20а, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗПЗП, които не предвиждат възможност законовите правомощия на изпълнителния директор на ДФЗ да бъдат делегирани на заместниците му или на други лица, поради което правилно съдът е приел, че оспорваното писмо е издадено от некомпетентен орган, поради което е нищожно в оспорената му част, поради което липсват касационни основания. Касационната жалба е подадена в установения от закона срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С решение № 3115 от 30.12.2011 г. по адм. д. № 2512/2011 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, XXVI състав, е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/1693 от 2.03.2011 г. на зам.- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, в частта, с която е намалено заявеното финансово подпомагане с УИН 03/280509/21961 на "Аспарухово лейк инвестмънт къмпъни" ООД, с. Аспарухово, общ. Дългопол, обл. Варна, по СЕПП - в размер на 51 501.83 лв., и по СНД - в размер на 23 957.23 лв., и е изпратено делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, Разплащателна агенция, по компетентност за ново произнасяне. Съдът е приел, че оспореното Уведомително писмо е издадено от некомпетентен орган, поради това, че чл. 20, т. 5 и чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП, не предвиждат възможност законовите правомощия на изпълнителния директор на ДФЗ да бъдат делегирани на зам.-председателя, а предвиждането в Устройствения правилник на РА "Земеделие", е ирелевантно при преценката за компетентност на издателя на оспорения административен акт. Приел е, че решението в оспорената част е нищожно и е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба (вх. № 01-2600/1693 от 6.04.2011 г. на ДФ "Земеделие", с приложена товарителница № 20061422 с дата на подаване - 4.04.2011 г. на "Спиди" куриер, л. 14) на "Аспарухово лейк инвестмънт къмпъни" ООД против уведомително писмо с изх. № 01-2600/1693 от 2.03.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, в частта, в която е намалено финансовото подпомагане по СЕПП - в размер на 51 501.83 лв., и по СНД - в размер на 23 957.23 лв. Съдът е приел в съответствие с чл. 168, ал. 2 от АПК, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, поради това, че е подписан от зам.-изпълнителен директор, при липса на законова възможност за делегация на правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ, Разплащателната агенция, поради и което не е разгледал спора по същество. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на обжалваното решение, поради произнасяне на административния съд по просрочена жалба. Административният акт предмет на оспорване е съобщен на жалбоподателя "Аспарухово лейк инвестмънт къмпъни" ООД с обратна разписка R № 01-2600/1693 на 21.03.2011 г. (л. 26). Жалбата срещу административния акт е подадена чрез административния орган с вх. № 01-2600/1693 от 6.04.2011 г. на ДФ "Земеделие", с приложена товарителница № 20061422, с дата - 4.04.2011 г. на "Спиди" куриер, л. 14. В съответствие с чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневният срок за оспорване на административният акт в случая е изтекъл на 4.04.2011 г., на която дата е подадена жалбата на куриер "Спиди", а не на 6.04.2011 г., на която дата е получена в ДФЗ и е входирана с вх. № 01-2600/1693. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, поради и което постановено от административния съд решение е допустимо. Настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 и чл. 171, ал. 4 от АПК. Обхватът на съдебния контрол на обжалван административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК са основанията по чл. 146 от АПК, т. 1 - липса на компетентност на органа, т. 2 - неспазване на установена форма, т. 3 - съществено нарушение на административно-производствени правила, т. 4 - противоречие с материалноправни разпоредби и т. 5 - несъответствие с целта на закона. Съдът не е изследвал компетентността на органа за издаване на административния акт в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 8 и във връзка с чл. 171, ал. 4 от АПК, не е дал указания на ответника - изпълнителен директор на ДФЗ, РА, за представяне на доказателства относно наличие на компетентност за зам.-изпълнителния директор за подписване на уведомителните писма по ЗПЗП. Предмет на съдебно - административното производство пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо изх. № 01-2600/1693 от 2.03.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, издадено в рамките на процедурата по Глава IV от ЗПЗП относно прилагане на схемата за единно подпомагане на площ и регламентираща изрично в чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПЗП правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане в посочените изчерпателно изброени случаи, както и тези по чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания. Съгласно чл. 2а, ал. 1 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните е компетентен орган за акредитация на Разплащателната агенция по смисъла на законодателството на Европейския съюз. В съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП (в приложимата редакция към издаване на УП - ДВ, бр. 96 от 2006 г.) - ДФ "Земеделие" подпомага финансово регистрираните земеделски производители и изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация, а съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 1 и т. 2 отЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство, както и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП органи на фонда са управителният съвет и изпълнителният директор. С чл. 19, ал. 1 от ЗПЗП са определени правомощията на управителния съвет, като с т. 7 е дадена законова възможност да взема решения и по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, когато прецени, че това е необходимо. В съответствие с чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява. Съгласно чл. 21 от ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Министерският съвет приема Устройствен правилник, с който се определят структурата и организацията на работа на фонда. В случая при издаване на оспорения административен акт е действал Устройствен правилник на Държавен фонд "Земеделие", приет с ПМС № 255 от 28.10.2009 г., обн., ДВ, бр. 87 от 3.11.2009 г., отм. с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., бр. 55 от 20.07.2012 г., в сила от 20.07.2012 г. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник - управителният съвет на фонда взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че това е необходимо. Също така по чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник е предоставена възможност на изпълнителния директор да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители, на заместник-изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, но само след предварително решение на управителния съвет. Действително по силата на чл. 20, т. 3, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор представлява фонда и Разплащателната агенция, от което следва, че той е органът, компетентен по закон да прави волеизявления от името на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, респ. да намалява размера на плащането или да отказва плащане, по чл. 43, ал. 3 и чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП. В случая административният съд неправилно е приел, че подписването на административния акт /уведомителното писмо/ от зам.-изпълнителния директор на фонда /РА/ е при липса на доказателства за възложена делегация от компетентния орган, както и при липса на изрично предвидена законова възможност за делегация в ЗПЗП. На първо място административният съд в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК не е указал на изпълнителния директор да представи доказателства относно компетентността на органа издал акта и възлагането на правомощия на зам.- изпълнителния директор на ДФЗ, РА. В касационното производство е представен Протокол № 14 от 24.02.2011 г. от заседание на Управителния съвет на ДФ "Земеделие", на което е взето решение по т. 2, като на основание чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП, и чл. 6, ал. 2, т. 14, чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 3 и чл. 64, ал. 2 от Устройствения правилник, е дадена възможност на изпълнителния директор на ДФЗ да делегира правомощията си да подписва уведомителните писма по схемите и мерките за директни плащания, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, на административните директори на областните дирекции на ДФ "Земеделие", както и на заместник-изпълнителния директор на на ДФ "Земеделие", в чиито ресор е отдел "Директни плащания на площ". Също така е представена Заповед № 01-РД/1037 от 24.02.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20а от ЗПЗП, чл. 11, ал. 1 от УП на ДФЗ и решението по Протокол № 14 от 24.02.2011 г., е делегирано правомощие на Мюхеттин Караоглан, зам.-изпълнителен директор на ДФЗ, да подписва уведомителните писма по схемите и мерките за директни плащания, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане. При тези данни съдът, след като не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, не е събрал относимите доказателства за преценка наличието на компетентност на органа издал оспорения административен акт. На второ място съдът неправилно е приложил материалния закон. В съответствие с чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП е дадена законова възможност на управителния съвет на ДФЗ, който изпълнява и функциите на Разплащателна агенция /чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП), да взема решения и по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, когато прецени, че това е необходимо. Със ЗПЗП е предоставена законова възможност на управителния съвет да взема решения относими към правомощието за подписване на уведомителните писма, които са и подзаконово регламентирани с Устройствения правилник на ДФЗ. В установената съдебна практика на ВАС в тази връзка, е указана възможността за подписване на уведомителните писма по схемите и мерките за директни плащания, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане по ЗПЗП от зам.-изпълнителен директор на ДФЗ и административните директори на областните дирекции на ДФ "Земеделие", предвид големия брой заявители за подпомагане и фактическата невъзможност изпълнителният директор да подпише всички актове, издавани по ИСАК. В случая административният съд не е съобразил наличието на изрично оправомощаване на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за подписване на процесното уведомително писмо, както и наличие на компетентност по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, поради което само на това основание е прогласил нищожност на административния акт, без да разгледа спора по същество. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила свързано с несъбиране на доказателства относно компетентността на органа издал оспорения административен акт, както и допуснатото нарушение на материалния закон относно компетентността н административния орган, издал акт, обуславят основание за отмяна на обжалваното решение на административния съд. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е осъществил и контрол за законосъобразност на административния акт по същество в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, като се извърши проверка по същество чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, с оглед констатираните нарушения на съдопроизводствените правила и указанията за наличие на материалноправна компетентност на органа при издаване на оспорения акт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение