Решение № 13203 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8906/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител Р. Иванова, против решение 7062 от 10.06.2024 г., постановено от Върховния административен съд, Четвърто отделение, по адм. д. 2788/2024г. В жалбата на Министерски съвет на Република България се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК недопустимост и неправилност на съдебния акт. Касаторът намира първоинстанционното решение за недопустимо в частта, с която се отменя разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (Постановлението), по отношение на думите с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование . Счита, че жалбоподателите нямат правен интерес от обжалване на разпоредбата в тази част, тъй като същите не са представили доказателства, че се обучават в платена форма на обучение. Алтернативно твърди, че решението е неправилно. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на Постановлението, с което обжалваният административен акт е изменен и от кръга студенти, получаващи стипендия, изрично са изключени студентите приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование . Уточнява, че измененията на разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановлението, по отношение на думите с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование , са направени респективно с ПМС 242 от 22 октомври 2002г., ПМС 177 от 07 август 2012г. и ПМС 186 от 22 юли 2016г. С оглед на това изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е обсъждал административнопроизводствените правила при издаването на ПМС 27 от 23 февруари 2018г. Излага доводи, че не е налице липса на мотиви при приемане на ПМС 27 от 23 февруари 2018г. Посочва, че дори и да се приеме, че посочените мотиви в доклада са кратки и не особено развити, то това обстоятелство не може да повлияе върху законосъобразността на административното производство по приемането на нормативния акт. Касационният жалбоподател се позовава на решение на Конституционния съд и аргументира, че Министерският съвет е органът, който ръководи вътрешната политика на страната, включително и изпълнението на държавния бюджет, поради което в неговата компетентност е предоставено уреждането на механизми на финансиране на образованието и конкретно формите и критериите за стимулиране на студентите (в настоящия случай чрез предоставянето на стипендии). Според касатора са неоснователни твърденията за неравно третиране и дискриминация , тъй като липсват сравними сходни обстоятелства по отношение на различните форми на обучение. Моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата срещу Постановлението, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците С. Л. Н., П. В. К., П. Е. Ф., Г. И. Д. и М. С. К., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорват жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Като прецени данните по делото, настоящият петчленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (Постановлението), по отношение на думите в редовна форма на обучение и разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т.1 от Постановлението в частта с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование . За да отмени разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т.1 от Постановлението в частта с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование . в оспорената част, съдът е приел, че при приемане на изменението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. До този извод съдът е достигнал като е изложил доводи, че мотивите към Постановление 27 на Министерски съвет от 23 февруари 2018 г., с което обжалваният административен акт е изменен, не съдържат мотиви относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 1, 2 и 4 от ЗНА, даващи гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Относно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет, която предвижда, че "стипендии се отпускат на учащите в редовна форма на обучение", съдът е приел, че същата противоречи на ЗВО. До този извод съдът е достигнал като е направена съпоставка между понятията студенти и форма на обучение в контекста на Закона за висшето образование (ЗВО). Изложено е, че в ЗВО законодателятизползва единствено термина студенти , без да прави разграничение дали тези студенти се обучават в редовна или в задочна форма на обучение, определяйки правото им да получават стипендии. В тази връзка и след анализ на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 12, чл. 42, чл. 66, ал. 2 и чл. 94 от ЗВО, съдът е достигнал до извода, че съгласно разпоредбите на закона е достатъчно качеството на учащ студент, за да се получи стипендия. Във връзка с изложеното първоинстанционният съд е приел, че е недопустимо въвеждането на разграничение в категориите лица учащи се в редовна форма, за първи път в подзаконовия нормативен акт, при липса на такова разграничение в закона, в изпълнение, на който е издаден същият този акт. Стеснението на кръга от студенти, а именно обучаващите се в редовна форма на обучение е в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което разпоредбата в тази част е отменена. Върховният административен съд, петчленен състав, намира така постановеното решение за валидно, допустимо, но частично неправилно. На първо място настоящият състав намира за неоснователен довода в касационната жалба за недопустимост на оспорения съдебен акт, в частта, с която се отменя разпоредбата т. 1 от чл. 1, ал. 1 на Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет, в частта на думите с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование . Наличието на правен интерес от оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, като тя е относима и в случаите на оспорване на подзаконови нормативни актове по аргумент от чл. 186, ал. 1 АПК и във връзка с решение 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по к.д. 11/2006 г., както е приел и тричленния състав на ВАС. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Това тълкуване съответства и на приетото в конституционно решение 5 от 17.04.2007 г. по конституционно дело 11/2006 г., постановено по искане за обявяване на противоконституционност на чл. 186, ал. 1 от АПК. В посоченото решение по к.д. 11/2006 г. Конституционният съд е обосновал извод за конституционосъобразност на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК, като е посочил, че във всички случаи, когато гражданите и организации атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси, като е посочил, че заинтересуваността следва да е правомерна, лична и обоснована. В случая към жалбата въз основа на която е образувано производството пред първоинстанционния съд са представени копия от студентските книжки на оспорващите (л. 15, 20,25, 32 и 38), от които е видно, че на същите е положен печат платено задочно обучение . С оглед на това възражението за недопустимост на решението е неоснователно, тъй като жалбоподателите са представили доказателства за наличието на правен интерес от оспорване на т. 1 от чл. 1, ал. 1 на Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет, в частта на думите с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование . Касационната инстанция намира, че оспореният съдебен акт, в частта, с която се отменя разпоредбата т. 1 от чл. 1, ал. 1 на Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет, в частта на думите с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първостепенният съд е приел, че при издаването на Постановление 27 на Министерски съвет от 23 февруари 2018 г., с което обжалваният административен акт е изменен, от кръга студенти, получаващи стипендия изрично са изключени студентите приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование. е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Основателен е довода изложен от касационният жалбоподател, че с Постановление 27 на Министерски съвет от 23 февруари 2018 г., не е извършено посоченото изменение, с което от кръга студенти, получаващи стипендия изрично са изключени студентите приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование. Процесното изменение на разпоредбата с добавяне на израза с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование от т. 1 от чл. 1, ал. 1 на Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет е извършено с приети три изменения на текста, както следва: · С ПМС 242 от 22 октомври 2002г. са допълнени думите с изключение на студентите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 от Закона за висшето образование · С ПМС 177 от 07 август 2012г. в т. 1 след думите по реда на чл. 21, ал. 2 е добавено и 3 ; · С ПМС 186 от 22 юли 2016г. в чл.1, ал. 1,. т. 1 след думите по реда на е добавено чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" . Тези изменения не са обсъдени от тричленния състав на ВАС, не са събрани и доказателства в тази насока, поради което и извода за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК е необоснован. Не е обсъдена процедурата, с която е изменен обжалвания текст, а е обсъдена процедурата по приемане на ПМС 27 от 23 февруари 2018 г., с което изменение обаче са добавени единствено думите и граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство , които не са предмет на обжалване в настоящото производство. Предвид изложеното са налице касационни основания за отмяна на решението в тази му част. Съдът е отменил нормативния акт поради нарушение на процедурата по неговото приемане и не е разгледал изложените други доводи за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт поради противоречие със закона. С касационната жалба са представени и приети процесните ПМС, с които са изменени обжалваните разпоредби, които следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото в тази му част, като при необходимост следва да се изискат допълнителни доказателства във връзка с изпълнението на процедурата по приемане на посочените текстове. В останалата част, с която се отменя разпоредбата от чл. 1, ал. 1 на Постановление 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет, в частта на думите в редовна форма на обучение , настоящият състав намира, че решението е правилно. На първо място законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не е спазено изискването на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, съгласно което нормативният акт трябва да съответства на Конституцията на Република България и на другите нормативни актове от по-висока степен. Правилно, след анализ на относимите разпоредби на ЗВО следва да се приеме, че законодателят използва единствено израза студенти , без да прави разграничение дали тези студенти се обучават в редовна или в задочна форма на обучение, опредeляйки правото им да получават стипендии. В чл. 70, ал. 1, т. 12 от ЗВО е уредено, че студентите и докторантите имат право да получават стипендии. С нея е въведено общо право на всички с оглед на качеството им на студенти да получават стипендии. Разпоредбата на чл. 42 от ЗВО определя, че формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни. При обучаването си в тези фирми на обучение лицата имат едно и също качество студенти, като законът изрично с разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗВО е приел , че студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени бакалавър , магистър и специалист . Тричленният състав на ВАС след анализ на относимите норми е достигнал до правилен извод, че според ЗВО е достатъчно качеството на учащ студент, за да се получава стипендия. В подкрепа на изложеното е посочена и разпоредбата на чл. 94 от ЗВО, съгласно която отново се посочва, че студентите и докторантите имат право да кандидатстват за стипендии от държавния бюджет, стипендии, учредени от висшите училища, и стипендии на физически или юридически лица. Размерите, условията и редът за получаване на стипендия от студентите и докторантите се определят съответно от Министерския съвет, правилниците на висшите училища и от волята на дарителя. Правилно е прието, че в закона не е направено разграничение между формата на обучение на студентите, за да възникне за тях правото да получават финансово стимулиране от държавата. С оглед на изложеното не може да се приеме, че формата на обучение на студентите може да бъде условие за получаване на стипендии, определено от Министерския съвет. Недопустимо е въвеждането на разграничение в категориите лица учащи се в редовна форма, за първи път в подзаконовия нормативен акт, ако законодателят не го е сторил със закона, в изпълнение на който е издаден същият този акт. Като е достигнал до същите изводи, правилно тричленният състав на ВАС е приел, че този текст е добавен в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. С оглед изложеното решението в тази му част следва да бъде оставено в сила. Разноски не следва да се присъждат, тъй като съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото, съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,