Решение № 7448 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2460/2014 г.

Решение № 7448 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2460/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Саша Джорджевич, чрез процесуалния му представител - адв. Друмева, против решение № 7821 от 12.02.2013 г., постановено по адм. дело № 5506 от 2013 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата са развити съображения за неправилност на решението поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответните страни - дирекция "Миграция " - МВР в писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна, а Министрество на на вътрешните работи гр. София не взема отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от легитимна страна, което я прави процесуално допустима. Неоснователно е възражението на първия ответник за просрочие на жалбата. видно от датата на входиране същата е постъпила на 20.01.2014 г. последния ден от изтичане на 14 дневния срок за подаването и. Разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е бил сезиран с иск, предявен от Саша Джорджевич, против Дирекция "Миграция " -МВР - София и МВР - София за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи, както и за неимуществени вреди, като последица от обявена по съдебен ред за нищожна заповед № 2008000222 от 3.06.2008 г. на Директор на Дирекция "Миграция " - МВР. С посоченото по-горе решение съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 37811.48 лева представляващи общо имуществена вреда и пропуснати ползи, като последица от обявения за нищожен административен акт - заповед № 2008000222 от 3.06. 2008 г. на директора на дирекция "Миграция ", ведно със съответната лихва. В подкрепа на този извод е посочил, че вредите не са пряка и непосредствена последица от обявения за нищожен административен акт. Допълнително съдът е посочил, че в конкретния случай ответника е издал акта при обвързана компететност и по искане на ЧСИ, при действието на чл. 43, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ и допустимост на мярката по чл. 12 § 2 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 2 от Протокол 4 към КЗПЧОС. Съдът е е позовал и на т. 10 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК по аналогия, тъй като е приел, че административния орган действа при обвързана компететност и затова дори да се приеме, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на административен акт обявен за нищожен, то не са налице останалите предпоставки - причинна връзка и вреди. Решението е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриването на действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор, счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. С оглед така очертаните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците фактически по делото не е доказано наличие на причинна връзка и вреди между нищожния акт и твърдените вреди, но също недоказани са и реално пропуснати ползи. Правилно е приел съда, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Беспорно е установено, че въз основа на искане на частен съдебен изпълнител, с приложен към искането изпълнителен лист, зам. директора на дирекция "Миграция" е наложил на ищеца принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната". Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, административният орган е длъжен да постанови наложената забрана за напускане на страната за срок до отпадане на основанието за налагане на забраната. С оглед на това, правилни са изводите на съда, че административния орган не е бил във възможност за преценка дали да издаде акта или не. Същият е действал в условията на обвързана компетентност. Затова обосновано и правилно първоинстанционния съд се е позовал на точка 10 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК, тъй като административния орган не е имал възможност за преценка дали да наложи принудителната административна мярка. Дори да се приеме, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, не са налице доказани твърдените от ищеца вреди, както неимуществени така и имуществени. В хода на процеса не са представени писмени доказателства, които да обусловят твърденията на ищеца. Няма доказателства за ползван хотел от Саша Джорджевич. Липсват издадени фактури на негово име. Не е доказано нито ползваното, нито плащането на тези фактури. Представената фактури от "Кен" АД на стойност 1475.43 евро не доказват, че именно ищеца е ползвал услугата. Датата на издаване на фактурата не кореспондира със свидетелските показания. Не е доказана претенцията, нито по основание, нито по размер. Ищецът претендира неимуществени вреди, тъй като бил разделен със семейството си, но след отмяната на акта като нищожен не е предприел пътуване с цел да се види с близките си. Членовете на семейството му през процесният период също не са посещавали ищеца. При тази установеност от фактическа страна обоснован и правилен е изводът на съда, че твърдяните вреди са изцяло недоказани и липсва пряка и причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и действията на ответниците. Правилни са изводите на съда, че Министерство на вътрешните работи не е пасивно легитимиран ответник по иска, защото дирекция "Миграция" е самостоятелно юридическо лице по смисъла на чл. 16, ал. 4 от ЗМВР. Безпорно е, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства, не се установява да е налице посоченото по-горе основание за ангажиране на отговорността на администрацията. Това е така, защото не са били представени доказателства, а такива не са представени и с касационната жалба, в подкрепа на твърдението за наличие на причинна връзка между обявения за нищожен акт на административния орган и твърдените пропуснати ползи и вреди от ищеца. Представените с касационната жалба справки за пътуване не могат да променят установената фактическа обстановка - справката приложена на л. 18 от делото е относима за периода от 17.01.2004 г. до 27.12.2004 г. а наложената възбрана за пътуване от 3.06.2008 г., а справката приложена на л. 19 е относима за 1 бр - пътуване на 31.10. 2011 г. с цел туризъм. Следва да се посочи, че в конкретния случай касационния жалбоподател не се е справил с доказателствената тежест, която се носи от него съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Това е така, защото в тежест на ищеца в исковото производство е да докаже твърденията си. Законосъобразно и обосновано Административният съд - София град, е приел с решението си, че от събраните доказателства по делото не се установява кумулативното наличие на законово изискуемите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ответниците по този ред. С оглед изложеното жалбата срещу първоинстанционното решение следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а самото решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - трето отделение,