Решение № 10390 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1219/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Фелис 93 ЕООД/ с наименование понастоящем АЕФ Консулт ЕООД/, срещу решение 189 от 07.12.2022 г. по адм. д. 33 по описа за 2022 г. на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение 1012-16-24/1 от 14.02.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Разград и потвърдените с него задължителни предписания изх. ЗД-1-16-01048677/14.12.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Разград. Изложените подробни съображения се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 член 12, параграф 1 и Регламент (ЕО) 987/2009 член 11, параграф 3 и чл. 19, параграф 2. Ответникът Директор на ТП на НОИ Разград,редовно призован за с.з не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Разград е отхвърлил жалбата на дружеството против Решение 1012-16-24/1 от 14.02.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Разград и потвърдените с него задължителни предписания изх. ЗД-1-16-01048677/14.12.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Разград на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които на Фелис 93 ООД, гр. Бургас, е наредено в срок от 20 работни дни да заличи подадените данни в Регистъра на осигурените лица на НОИ по чл. 5, ал. 4 от КСО (с декларация обр. 1) с код на вид осигурен "01" за периодите декември 2019 г. - октомври 2021 г. вкл., за всички лица по приложения списък (общо 68, командировани при условията на чл. 121, ал. 2 и чл. 121а от КТ в Германия). За да постанови решението си, Административен съд Разград е приел, че актът, въз основа на който следва да бъде определено приложимото осигурително законо-дателство, е само формуляр А1 или отказът за издаването му. Няма спор, че трудовите договори са сключени на територията на Република България, а осигурените лица са полагали труд в друга държава-член на ЕС, с оглед на което приложимото законодателство се определя по реда на чл. 16 от Регламент (ЕО) 987/2009. Осигурителят е подал искания за издаване на формуляри А1 спрямо 36 лица, като е постановен отказ от орган по приходите в ТД на НАП Варна относно приложимото законодателство/ предмет на производството по адм. дело 34/2022г на АС-Разград/. По отношение на останалите 32 лица , за които не е инициирано производство пред ТД на НАП-Варна за издаване на формуляр А1 е прието,че се прилгала дял II от Регламент 883/2004г.За да отхвърли жалбата на дружеството против задължителните предписания,съставът на АС Разград е приел тълкуването ,дадено от СЕС в решение от 03.06.2021г по дело С-784/19 досежно термина,посочен в чл.12 параграф 1 от Регламент 883/2004г обичайно осъществява дейността си и е като е съобразил влязлото в сила решение по адм. дело 34/2022г на АС Разград е посочил,че касаторът не осъществява обичайно дейността си на територията на Р България,поради което и командированите работници са подчинени на осигурителното законодателство на Германия,в която преимуществено се е осъществявала дейността на дружеството. Така постановеното решение е в съответствие на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Фактите по делото не са спорни. Дружеството касатор Фелис 93 ООД извършва услуги с място на изпълнение на територията на Германия. То практически не е извършвало дейност на територията на България, а наетите на работа лица са били командировани за извършване на трудова дейност на територията на Германия.Процентното съотношение на реализирания оборот в България спрямо общия реализиран оборот е за 2020г- 0,45% а за 2021г 0,47%.За 36 от командированите работници е налице влязъл в сила административен акт- отказ на ТД на НАП Варна за издаване на формуляр А1 за приложимо законодателство,а спрямо останалите 32 лица не е инициирано подобно производство от осигурителя. Съгласно чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност по искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от основния регламент, предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия. В случая работодателят е поискал издаването на такава атестация (удостоверение А1) спрямо 36 лица,за които е формиран отказ за издаването му. Именно поради тази причина неоснователно е оплакването за спирането на производството по адм. дело 33/2022г на АС Разград до приключване на преюдициалния спор по адм. дело 34/2022г,който е касаел именно законосъобразността на постановения отказ за издаване на удостоверенията от компетентната данъчна дирекция.Отделно от това този въпрос е бил разрешен с определение 8854/12.10.2022г по адм. дело 8030/2022г на ВАС,Шесто отделение,поради което и не може да бъде предмет на преценка понастоящем. Материалноправният спор между страните е относно приложимото осигурително законодателство по отношение на лицата, командировани от работодателя Фелис 93 ЕООД на работа в Германия, за които са били подадени данни в Регистъра на осигурените лица на НОИ по чл. 5, ал. 4 от КСО с декларация обр. 1 с код на вид осигурен "01". При липса на издадени удостоверения А1, които биха имали обвързващо действие за институциите и юрисдикциите на държавата членка, в която се упражнява дейността,както и формиран влязъл в сила административен акт за отказ за издаване на подобен вид удостоверения материалноправната законосъобразност на оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО и на потвърденото с него задължително предписание следва бъде преценена съобразно правилата на дял II от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, приложими за осигуряването на командированите български граждани, осъществявали трудова дейност в друга държава членка на Европейския съюз. Съгласно общото правило, въведено с чл. 11, § 3, ба от Регламент (ЕО) 883/2004, лице, което осъществява дейност като наето лице на територията на една държава членка, се подчинява на законодателството на тази държава членка (lex loci laboris). Изключение е предвидено със специалното правило на чл. 12, § 1, който предвижда, че лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. Съгласно чл. 14 Подробности относно членове 12 и 13 от основния регламент от Регламент (ЕО) 987/2009, параграф 2, за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент, изразът което обичайно осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. С решение от 03.06.2021 г. Съдът на Европейския съюз (голям състав) по дело C-784/19 е отговорил, че член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, обичайно осъществява дейността си по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година, в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка. В мотивите на решението е посочено, че в член 14, параграф 2 от Регламент 987/2009 се уточнява, че този израз следва да се разбира в смисъл, че се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие, които критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. По отношение на Фелис 93 ЕООД в хода на административната проверка е установено, че не извършва основната си икономическа дейност на територията на Република България. Действителната дейност на дружеството се състои в наемане на работници и командироването им на работа на обекти в Германия. Констатацията на осигурителния орган, че дружеството не е извършвало никаква друга стопанска дейност на територията на България, не е оспорена и оборена чрез насрещно доказване.Напротив в рамките на административното производство е установено,че за 2019г няма деклариран оборот, а процентното съотношение на реализирания оборот в България спрямо общия реализиран оборот е за 2020г- 0,45% а за 2021г 0,47%,които данни не са оборени от касатора.И в посоченото от касатора решение на СЕС по дело C-784/19 и в приложеното като част от преписката решение от 06.09.2018г по дело С-527/16г на СЕС се прави ясна разлика за правата на командированите лица в случаите на чл.12 ал.1 от Регламент 883/2004г.Този регламент на практика създава координация на схемите за социално осигуряване на ниво ЕС и дава гаранции на лицата,които са осигурени,че ще получат социални плащания поне в една от държавите членки,в които се развива осигурителното отношение.По този начин както се гарантират правата на осигурените лица,така и се въвежда задължението работодателят да ги осигурява съгласно правилата на Регламента,а не съобразно правилата на законодателството на държавата членка,в която е регистрирана дейността му.В случая с касатора не приложими се явяват тълкуването на разпоредбите на чл.12 от Регламента в решение по дело С-527/16,доколкото за разлика от фактите там, понастоящем не е налице заместване на командирования служител. Напротив в случая правилно АС Разград е приел,че следва да се приложи тълкуването ,дадено от СЕС по дело С-784/19г,по отправено от АС-Варна преюдициално запитване.Важен за разрешаване на правния спор е именно определянето в коя държава членка обичайно се осъществяват съществените дейностти на дружеството касатор.В рамките на производството тази държава безспорно е установено да е Германия при справка между реализирания оборот на дружеството в България и Германия.Ето защо и при въведения от СЕС критерий,приложимо спрямо командирова-ните работници се явява законодателството на Германия,а не българското. При така установените факти и при липсата на издадени удостоверения А1 за част от работниците ,както и откази за издаване на такива по отношение на останалите изключението по чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) 883/2004 не е приложимо/ решение 2602/21.03.2022г по адм. Дело 12513/2020г на ВАС/ . Оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО и потвърдените с него задължителни предписания към осигурителя да заличи подадените данни в Регистъра на осигурените лица на НОИ по чл. 5, ал. 4 от КСО с код на вид осигурен "01" за командированите в Германия работници, за които не е издаден документ обр. А1 и които не са подчинени на българското осигурително законодателство, са издадени в съответствие с материалния закон. Като е отхвърлил жалбата против тях, Административен съд Разград е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Разноски не са претендирани,поради което и не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,