Решение № 5077 от 16.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3088/2025 г.
ВАССедмо отделение16.05.2025 г.докладчик Калина Арнаудова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 10300 от 28.06.2024 г., поправено с Решение 4417 от 10.02.2025 г., на Административен съд София-град по адм. дело 2880/2024 г.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието, с адрес гр. София, ул. Славянска 1, да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията, с адрес гр. София, бул. Ген. Н. Столетов 21, разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор (ПО) на Програма Правосъдие на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. (НФМ), срещу Решение 10300 от 28.06.2024 г., поправено с Решение 4417 от 10.02.2025 г., на Административен съд София-град по адм. дело 2880/2024 г. С обжалваното решение е отменено Решение ЛС-04-55 от 28.02.2024 г. на ръководителя на ПО на Програма Правосъдие на НФМ, с който на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) е определена финансова корекция в размер на 10 % върху допустимите разходи по Договор за възлагане на обществена поръчка 1567 от 09.02.2022 г. с Ню Медия България ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 7 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирана по т. 9, б. в) от Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки, приети с Решение на Комисията от 14 май 2019 г. (Насоките). Касационният жалбоподател твърди недопустимост, алтернативно неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Доводите за недопустимост на решението основава на твърдения за несъответствие в номера и издателя на отмененото от първоинстанционния съд решение. Алтернативно, твърди неправилност на съдебния акт. Сочи, че мотивите на съда се изчерпват единствено с констатации за неприложимост на Насоките, като липсва изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изводите за приложението на закона. Поддържа, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Прави искане за обезсилване, алтернативно отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира разноски по делото въз основа на представен списък. Касаторът се представлява от юрк. С. Ружовска. Ответникът Главна дирекция Изпълнение на наказанията, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение по релевираните от касатора доводи, като счита, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебното решение. Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови процесното съдебно решение съдът е приел от фактическа страна, следното: На 29.01.2020 г. между Главна дирекция Изпълнение на наказанията, в качеството на бенефициер, и Програмния оператор на Програма Правосъдие на Норвежкия финансов механизъм 2014 - 2021 г. е сключен Договор 93-00-25 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 2 151 413 лв., за изпълнение на проект Засилване прилагането на алтернативните мерки на лишаването от свобода. На 09.07.2021 г. е обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка, инсталиране, тестване и внедряване на цялостна платформа за електронно обучение, включваща хардуер и софтуер, поддържащо обучение за инсталиране и диагностика, консумативи, гаранционна поддръжка и обучение на персонала на ГДИН. Документацията по обществената поръчка е публично достъпна на адрес: https://app.eop.bg/today/148396. На 09.02.2022 г. между ГДИН и Ню Медия България ЕООД е сключен Договор 1567 с предмет Доставка, инсталиране, тестване и внедряване на цялостна платформа за електронно обучение, включваща хардуер и софтуер, поддържащо обучение за инсталиране и диагностика, консумативи, гаранционна поддръжка и обучение на персонала на ГДИН, на стойност 178 000 лв. без ДДС. На 28.08.2023 г. ГДИН е уведомена за установена нередност при провеждане на процедурата по възлагане на обществената поръчка и предстоящо определяне на финансова корекция. На 08.09.2023 г. ГДИН е представила възражение. На 28.02.2024 г., с Решение ЛС-04-55, ръководителят на ПО на Програма "Правосъдие" на НФМ, е определил на ГДИН финансова корекция в размер на 10 % върху допустимите разходи по Договор за възлагане на обществена поръчка 1567 от 09.02.2022 г. с Ню Медия България ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 7 ЗОП, квалифицирана по т. 9, б. в) от Насоките. При така установената фактическа обстановка от правна страна първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е неприложимост на Приложението към Решение на Комисията от 14.05.2019 г. за установяване на насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случаи на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки. По изложените съображения първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт и го е отменил. Решението е правилно. Наведените от касатора доводи за недопустимост на съдебното решение са неоснователни. Твърдените пороци са преодолени с Решение 4417 от 10.02.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 10300 от 28.06.2024 г. по адм. дело 2880/2024 г. на Административен съд София-град. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция. В случая възложителят е определил критерий за възлагане на обществената поръчка оптимално съотношение качество/цена по два показателя - Техническа оценка на предложението (ТО) с относителна тежест 70% и Ценова оценка на предложението (ЦО) с относителна тежест 30%. Показател ТО включва три подпоказателя: 1) Т1 Подход за реализация, с максимален брой точки - 60; 2) Т2 Уеб-базирана платформа за проследяване на работата по разработването на софтуерната платформа за електронно обучение, с максимален брой точки - 20; 3) Т3 Предложени за реализиране допълнителни модули и/или подсистеми и/или функционалности, с максимален брой точки - 20. Трите подпоказателя съдържат задължителен компонент (минимални изисквания), за наличието на които е предвидено присъждането на 1 т. и допълнителни (надграждащи) компоненти. Спорният подпоказател Т3 предвижда оценяване с 1 точка в случай, че в техническото си предложение участникът е описал подхода за изпълнение на проекта в съответствие с изискванията на техническото задание, без да предлага дефинираните надграждащи ТЗ обстоятелства, и 20 точки в случай, че в предложението участникът е предложил реализация на допълващи модули и/или подсистеми и/или функционалности, които не са залегнали като функционални и нефункционални изисквания в техническото задание на възложителя, за които участникът следва да посочи как всеки допълнителен модул и/или подсистема и/или функционалност ще допринесе за повишаване на качеството на работа на електронната платформа. Същите следва да са пряко свързани с общите и специфичните цели на проекта и да предлагат допълнителни предимства, като например: да въвеждат допълващи аналитични функции, които надграждат модулите на основните функционални изисквания. Според административния орган в предвиденото оценяване по подпоказател Т3 липсват разяснения относно начина за оценка по този показател, като поставеното изискване е твърде общо и липсва дефиниция или посочване кои функционални или технически предложения ще се считат за надграждащи, а само е указано, че следва да предлагат допълнителни предимства. Според органа с този подход предложение, съдържащо един допълнителен елемент и предложение, съдържащо 2, 3 или 5 такива следва да получат еднакъв брой точки. Прието е, че е налице неяснота как и въз основа на какви критерии ще се извърши оценката щом като на участниците е предоставена неограничена свобода да изберат по своя преценка вида, съдържанието и начина на реализация на изискванията, надграждащи минималните технически изисквания. Обоснован е извод, че не е ясно по какъв начин се оценяват надграждащите обстоятелства, както и липсва единна база за сравнение на предлаганите допълнителни предимства на участника. В подобни случаи комисията ще оценява различни по своята същност дейности, съответно нееднакви надграждащи елементи, водещи до различно качество на изпълнението. Този извод е неправилен. Административният орган е установил нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 7 ЗОП. Цитираната разпоредба въвежда задължения за възложителя, обективирани в няколко хипотези, а именно, в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, като начинът трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Видно от административния акт, органът не е конкретизирал на коя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 70, ал. 7 ЗОП противоречи процесната методика за оценка на офертите. От описаните в акта фактически обстоятелства не би могло да се прецени, кои от тях органът приема за доказващи конкретната хипотеза или хипотези от регламентираните такива в чл. 70, ал. 7 ЗОП. Липсата на такава яснота обосновава извод за немотивираност на акта, предвид което процесното решение за определяне на финансова корекция е постановено в нарушение на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което от една страна препятства съдът да извърши проверка за законосъобразността на акта, а от друга нарушава правото на защита на неговите адресати. За пълнота на изложението следва да се посочи, че фактическите изводи на органа не съответстват на процесната методика. Неправилен е изводът, че липсва единна база за сравнение. Възложителят не е изискал допълващите модули и/или подсистеми и/или функционалности да имат едно и също съдържание, а единствено да са залегнали като изисквания в техническото задание и да допринесат за повишаване на качеството на работа на електронната платформа, а именно да са пряко свързани с общите и специфичните цели на проекта и да предлагат допълнителни предимства. Следователно не се сравняват различни по своето естество дейности, а единствено дали допълващите елементи имат посоченото в методиката съдържание качествен ефект. В съответствие със спорната методика посочването на допълващ елемент/и носи 20 точки, независимо от броя и съдържанието на посочените елементи. Единственото изискване е участникът да посочи как ще допринесат за повишаване на качеството на работа на електронната платформа. След като е посочен начинът на оценяване с конкретна стойност и чрез експертна оценка, тогава методиката не може да бъде определена като непозволяваща да се оцени обективно нивото на изпълнение на всяко техническо предложение. Комисията няма да сравнява различни дейности, а ще преценява дали е посочен допълнителен модул и/или подсистема и/или функционалност, които ще допринесат за повишаване на качеството на платформата. Комисията няма да сравнява дали един допълващ елемент предлага по-високо качество спрямо друг, защото тогава действително би липсвала единна и обективна база. В случая се преценява единствено наличието на надграждащото обстоятелство като показател за качество, което носи предвидените 20 точки. Методиката съдържа достатъчно информация, на базата на която в рамките на своята професионална компетентност, всеки един участник да покаже възможността си да отговори на спорното надграждащо условие. Методиката е достатъчно ясна и предоставя достатъчно подробна информация за това какво трябва да съдържа една оферта, за да получи определена оценка. С оглед на горното, изводът на органа за неяснота на оценяването по спорния надграждащ критерий, която евентуално би могла да бъде подведена под някоя от хипотезите на чл. 70, ал. 7 ЗОП, но не е подведена от органа, е неоснователен и като фактическо основание. Предвид изложеното не е налице твърдяното нарушение на чл. 70, ал. 7 ЗОП. Липсата на нарушение прави ненужна проверката на правната квалификация на нередността. Предвид изложеното, като е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерството на правосъдието юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор да заплати на ответника направените в касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд