Решение № 2319 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2014 г.

Решение № 2319 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Иванов Христов срещу решение № 3340 от 20.05.2014 г., постановено по адм. дело № 3321/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № ОР-3/07.03.2014 г., издадена от изпълнителния директор на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), за временно отстраняване на служителя от работа на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради образувано срещу него дисциплинарно дело. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно. Ответникът, чрез процесуален представител счита подадената жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира оспорването на първоинстанционното решение за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. Фактическата обстановка е правилно изяснена, а мотивите на АССГ изцяло се споделят. С атакуваното решение първоинстанционният съд обосновано е приел, че процесният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства безспорно е установено, че обжалваната заповед на изпълнителния директор на БАБХ е издадена при наличие на образувано срещу Христов дисциплинарно производство. Това обстоятелство се установявава от представената по делото заповед № РД 11-285/07.03.2014 г., издадена от органа по назначаването във връзка с докладна записка вх. № 4546/07.03.2014 г. по повод на доклад с вх. № 3935/26.02.2014 г. на комисия, извършила проверка в отдел "Граничен контрол" при ОДБХ - Бургас съгласно заповед № РД 11-195/17.02.2014 г. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда възможност за органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано дисциплинарно дело. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. Преценката на органа е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следователно, за да възникне правото на органа по назначаването да упражни правомощието си по горепосочения законов текст, е достатъчно да се установи, че против служителя е образувано дисциплинарно дело. В случая такова е било образувано, което е единствена изискуема от закона предпоставка за издаване на заповед по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изложените в настоящото производство доводи от жалбоподателя не водят до друг правен извод, като новопредставените документи са неотносими към предмета на спора. Те касаят възлагане на функции във връзка с осъществяване на контрол след датата на образуваното дисциплинарно дело. Предвид липсата на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото жалбоподателят следва да заплати в размер на 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,