Решение № 138 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5236/2017 г.

Решение № 138 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5236/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Г. С. от град А., подадена чрез пълномощника му адв. Т. Т., срещу решение № 385 от 08 март 2017 г., постановено по адм. дело № 2173/2016 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-08-926/01 ноември 2016 г. на кмета на община А. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община А. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на А. Г. С. срещу заповед РД-08-926/01 ноември 2016 г. на кмета на община А., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Масивна метална сграда - работилница", находящ се в поземлен имот 2089, кв. 110 по плана на град А.. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесната сграда е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е приет за незаконен, тъй като е изграден без изискващите се строителни книжа, както и е в несъответствие с действащия ПУП. Съдът е установил, че строителството не е било допустимо нито по действащите правила и норми към момента на извършването му, нито съгласно ЗУТ, поради което не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и този строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа и в противоречие с действащия подробен устройствен план. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническата експертиза се установява, че строежът е извършен преди 1975 г. Установено е още, че действащ към момента на изграждането на строежа е бил ЗРП за град А. от 1971 г., в който план процесната сграда не е била предвидена за изграждане. В приетия през 1986 г. и действащ и към настоящия момент ПУП - ПРЗ на град А. сградата също не е предвидена. Според последния план тя попада частично върху уличната регулация и върху площ, предвидена за озеленяване по плана за застрояване. При тези данни, правилен се явява изводът на административния орган и на първоинстанционния съд, че изграденото представлява строеж, пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ, който е извършен без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж и същият е в противоречие с действащия подробен устройствен план. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ Тази му характеристика, както правилно първоинстанционният съд е установил, е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно цитираната норма незаконни строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване. В случая процесният строеж е изграден преди 1987 г., но към момента на изграждането му същият не е бил предвиден в предвижданията на действащия от 1971 г. план. Съгласно предвижданията на сега действащият ПУП строежът попада на място, част от което е предвидено за улица и върху площ, предвидена за озеленяване. Това го прави недопустим по градоустройствения план, което е достатъчно основание да се приеме липсата на търпимост на процесният гараж. Наведените в касационната жалба основни оплаквания за допуснати съществени административнопроизводствени нарушение са направени и пред пъроинстанционния съд, като той е отговорил изчерпателно и мотивирано на тях, а изводите му се споделят от настоящата касационна инстанция и са съобразени с константната съдебна практика. Жалбоподателят е упражнил в пълен обем правото си на защита и е представил доказателства срещу отразените в констативния акт и издадената въз основа на нея заповед като същите не се отразяват по никакъв начин на законосъобразността и факта на незаконно изградения строеж. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,