Решение № 10301 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15026/2010 г.

Решение № 10301 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15026/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е образувано по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Шумен против решение № 69/18.10.2010 г. по адм. дело № 351/2010 г. на Административен съд - Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 2 от КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Недялко Колев Станчев, от с. Радко Димитриево, област Шумен не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 30/18.06.2010 г. директорът на РУСО - Шумен е уважил частично подадената от Недялко Колев Станчев жалба срещу разпореждане № ИП-В-3002#1/29.04.2010 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване като е посочил, че отменя първичния административен акт досежно сумата за възстановяване, касаеща периода 07.11.2003 г. - 31.12.2004 г. Потвърдил е разпореждането в останалата му част и е върнал преписката на компетентния орган по пенсионно осигуряване за произнасяне съобразно мотивите, изложени в решението. С решение № 69/18.10.2010 г. по адм. дело № 351/2010 г. Административен съд - Шумен е отменил решение № 30/18.06.2010 г. на директора на РУСО - Шумен, в частта, с която е потвърдено разпореждане № ИП-В-3002#1/29.04.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е постановен при неточно прилагане на разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО. Решението е правилно. При издаване на своите актове административните органи не са обсъдили фактите във връзка с прилагането на чл. 114 от КСО. Правилно първоинстанционният съд е отрекъл подобен подход при установяване размера на осигурителните плащания, подлежащи на възстановяване. Визираната разпоредба изисква връщане на недобросъвестно получените суми и добросъвестно получените в случаите по чл. 42, ал. 2 и чл. 54е от КСО и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Осигурителните органи не са доказали недобросъвестността при получаване на процесните суми и отчитайки, че тя е част от фактическите основания за издаването на оспорените актове, първоинстанционният съд законосъобразно е постановил отмяната им. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение