Решение № 11811 от 6.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4194/2016 г.

Решение № 11811 от 6.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4194/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. П. П. срещу решение № 89/07.03.2016 г., постановено по адм. д. 34/2016 г. по описа на Административен съд-П. (АС-П.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. О.-П. орган на длъжност "младши разузнавач" в сектор "КП" при П. Р. управление на Министерство на вътрешните работи - П. (01 РУ-МВР), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 89/07.03.2016 г., постановено по адм. д. 34/2016 г. по описа на АС-П. е отхвърлена жалбата на Л. П. П. против Заповед рег. № 1772зз-397/29.12.2015 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от младши разузнавач в сектор "КП" на Първо РУ-МВР-П. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС-П. е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се извършва на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 195, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). В административната преписка се намира писмено уведомление за започване на досъдебно производство с извършен разпит на свидетел от 22.12.2015 г., с което разследващ полицай уведомява Районна прокуратура гр. П. за започнало досъдебно производство по повод отнемане на чужди движими вещи - парична сума в размер на 38 790 лв. от владението на "Централна кооперативна банка"АД с намерение да бъдат присвоени - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Към това уведомление е приложен и протокол за разпит на свидетел. Обосновано съобразно събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора и е приел за установено, че при издаване на оспорената пред него заповед е имало данни за възможна съпричастност на Л. П. в извършването на престъпление кражба. Използването на правната квалификация на престъпния състав в писмения текст на заповедта не я лишава от ясен смисъл с оглед ситуацията, при която е издадена. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са спазени изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно посочени са достатъчно ясно какви данни за какво конкретно престъпление са приети от полицейският орган за съществуващи и при преценка относно тези обстоятелства по критериите, установени в решението на Европейския съд по правата на човека по делото Петков и Профиров срещу България. В случая оспорената заповед е в синхрон с практиката на Европейския съд за защитата на правата на човека по приложение на чл. 5, ал. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), включително цитираното дело и с решението по дело Murray срещу Обединеното кралство, доколкото Л. П. е разпитван като свидетел на 28.12.2015 г. за обстоятелствата около извършената кражба от банкомат, монтиран в търговски обект, стопанисван от него. От това обстоятелство несъмнено следва, че той напълно е разбрал за какво е задържан и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено. В конкретния случай задържането е извършено при наличие на достатъчно данни за възможна участие в конкретно престъпление, което се е разследвало по наказателноправен ред. Допълнително следва изрично да бъде посочено, че по време на задържането са извършвани действия по разследването според писменото становище на ст. разследващ полицай Ал. М., за които присъствието на задържаното лице е необходимо и в този смисъл също е в синхрон с нормата на чл. 5, ал. 1, б. с от ЕКПЧ. Като е достигнал до същия правен извод първоинстанционният съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано съдебно решение, без допуснати процесуални нарушение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответникът не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,