Решение № 340 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1709/2011 г.

Решение № 340 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1709/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдената Р. И. за възобновяване на нохд № 1958/2008 г., по описа на Плевенски районен съд /РС/ и отмяна на обявената присъда № 242/29.09.2008 г., на основание чл. 425, ал. 1, вр. чл. 423, ал. 1 от НПК. В съдебно заседание на 16.06.2011 г. осъденото лице и процесуалните му представители поддържат заявените претенции. Поставя се акцент на незнанието на Р. И. за проведения срещу нея наказателния процес и за постановения осъдителен акт. Прокурор от ВКП аргументира основателност на подаденото искане, като се позовава на предписанията на чл. 423, ал. 1 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 29.09.2008 г., по нохд № 1958/2008 г., РС-Плевен е признал Р. И., за виновна за осъществено на 20.09.2001 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като ангажирал нейната наказателна отговорност и при условията на чл. 54 от НК й наложил наказание - лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, на основание чл. 66 от НК. Съдебният акт не е бил предмет на въззивна и касационна инстанционно проверка, и влязъл в сила, с произтичащите от това последици, сочещи на необжалваемост и юридически стабилитет. Депозираното искане за възобновяване на нохд № 1958/2008 г. на Плевенски РС е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при съблюдаване изискванията на чл. 423 от НПК, като преценката на приложената документация и интерпретацията на действуващата уредба, сочат на неговата основателност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него в досъдебната и съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл. 423 от НПК. Формираният правен извод се обосновава от граматическото, семантическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, с оглед съзнателно използваното терминологично понятие наказателно производство, и предвид въведените допълнителни уточнения в чл. 423, ал. 1 от НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр. 109/2008 г./ Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл. 55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл. 6. 3, б. "а", "b", "c" и "d" от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, /ЕКПЧ/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Правната разпоредба на чл. 423 от НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда, както относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита, така и досежно приложението на материалния закон. Внимателният преглед на представените по делото писмени материали предпоставя заключение, че осъдената И. не е участвала лично при досъдебното и съдебно разследване. С постановление от 20.09.2001 г. е образувано дознание № 977/2001 г. срещу неизвестен извършител, преобразувано на 30.10.2001 г. в предварително производство, поради установеното от изслушаните свидетели и направеното разпознаване, че автор на престъпното деяние е непълнолетната Р. И.. В рамките на досъдебното разследване и след констатации, че пострадалият от посегателството против собствеността и неговата съпруга са в чужбина, на 18.12.2001 г. производството е спряно, на основание чл. 239, ал. 1, т. 3 от действащия закон. След реализирани процесуални действия по възобновяване и последващо спиране с постановления от 7.04.2005 г. и 25.04.2006 г., наказателното производство срещу Р. И. е възобновено повторно на 7.04.2008 г., като поради постъпила официална информация от НС "Полиция", че е напуснала пределите на Р България на 28.01.2007 г. и е налице обективна невъзможност за нейното издирване, тя на 27.05.2008 г. е привлечена в качеството на обвиняема, при условията на задочна процедура по чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, финализирала с неприсъствено предявяване на разследването. На 5.06.2008 г., по внесен от РП-Плевен обвинителен акт срещу Р. И. е образувано нохд № 1958/2008 г., по описа на Плевенски РС, насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 24.06.2008 г. Призовката на подсъдимата за определената дата ведно с обвинителния акт е върната в цялост със забележка, че същата не живее на посочения адрес и според изявления на близките й, е с влошено психическо здраве и с неизвестно местожителство. Първоинстанционният съд е положил усилия за установяване местонахождението на Р. И. и за надлежното й уведомяване за съдебното производство, обективирани в изискани и предоставени справки от НС "Полиция", и съдържащи данни за организирано общодържавно и международно издирване. Процесуална последица от осъществената дейност е назначаването на служебен защитник на подсъдимата в съответствие с изискванията на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК и даване ход на делото в открито заседание на 29.09.2008 г., при съблюдаване на правните предписания на чл. 269, ал. 3 от НПК, с последващо съдебно следствие, приключило с присъда на същата дата. Визираната фактология обосновава налични предпоставки за възобновяване на делото, по предвидения в чл. 423 от НПК ред. Изследваната конкретика не сочи на виновно поведение на Р. И., съзнателно препятстващо разследването; на неправомерно отклонение от досъдебното и съдебно производство, при знание за неговото стартиране и развитие; и на демонстрирано нежелание за участие, а индицира на процесуално бездействие на досъдебните органи, лишило осъдената от присъствие в наказателния процес. В обсега на продължителния шестгодишен период на досъдебното производство, предхождащ заминаването на осъдената в чужбина и значително надхвърлящ установените времеви стандарти на изискуемия се от чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ и чл. 22 от НПК разумен срок, срещу Р. И. не е предприето наказателно преследване, не е повдигнато обвинение и не са наложени мерки за процесуална принуда, очертаващи нейния наказателноправен статус, с произтичащите от това права, задължения и ограничения. Правната норма на чл. 6 от ЕКПЧ и константна практика на Европейския съд по приложението лимитират търпимост към задочното производство в процесуална ситуация на доказан отказ на обвиняемото /подсъдимо/ лице да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието, каквито обстоятелства не се констатират в казуса, предмет на разглеждане. Процесуалната възможност обвиняемият /подсъдим/ да участвува в наказателното производство и да се защитава сам е основен елемент и същностна характеристика на правото на справедлив процес, поради което нежеланието за нейното реализиране трябва да бъде извън съмнение, да е резултат от достатъчна по обем, яснота и доказателствен интензитет информираност, липсващи в случая. Аргументи, подкрепящи изведеното заключение са инкорпорирани и в актуалната редакция на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, в сила от 27.12.2008 г., императивно предписваща уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство и предоставяща възможност за лична защита - гаранция за справедлив процес, като изключение от установения регламент е допустимо при изпълнена процедура по чл. 254, ал. 4 НПК и последващо неявяване на подсъдимия в съдебно заседание без уважителни причини, или при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи и в осуетяване на наказателното преследване. Изложените съображения мотивират вътрешното убеждение на касационния съд за прилагане на извънредния способ за контрол по чл. 423 от НПК, чрез възобновяване на нохд № 1958/2008 г., отмяна на постановената по него присъда и връщане делото на прокурора за ново разглеждане, с участието на Р. И. и при осигурени реални параметри за упражняване на нейните процесуални права. При съблюдаване изискванията на чл. 423, ал. 4 от НПК, настоящият съдебен състав намира, че с оглед приобщените фактически данни за продължителен престой на задочно осъдената в чужбина и за множество предходни осъждания, индициращи на опасност от укриване и извършване на престъпления; и предвид необходимостта от бързи и своевременни процесуално-следствени действия, обусловена от изтеклия дълъг период от престъплението, е наложителна мярка за неотклонение задържане под стража. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 423, ал. 1 и 4 от НПК, Върховният касационен съд