Решение № 8988 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1149/2016 г.

Решение № 8988 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1149/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител по делото главен експерт Н. Ц., служител с юридическо образование, надлежно упълномощена, против решение № 7445/30.11.2015 г., постановено по адм. дело № 8321/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ). В касационната жалба са наведени доводи, сочещи на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3, предл. първо АПК - недопустимост, съответно неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Развити са подробни съображения в този смисъл, в които се поддържа, че решението на КЗЛД, отменено с обжалвания съдебен акт, съответства на всички изисквания на действащото към момента на издаването му законодателство в сферата на защита на личните данни, включително предписанията за форма, както и че същото не формира "отказ" от предоставяне на разрешение за искания трансфер на лични данни, поради което и не обуславя наличие на правен интерес за неговото обжалване. Иска се отмяна на атакуваното решение на АССГ и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Ърнст и Я. О." ООД, "Ърнст и Я. Б." ЕООД и Адвокатско съдружие "Ърнст и Янг" срещу решение № П-2099/2015 г./31.07.2015 г. на КЗЛД в частта, в която е постановено изискване за предварително съгласие от всяко едно физическо лице за предоставяне на лични данни от регистър "Клиенти и свързани лица" и регистър "Доставчици" към всички дружества в групата "Ърнст и Янг". Ответните страни по касационната жалба - "Ърнст и Я. О." ООД, "Ърнст и Я. Б." ЕООД, Адвокатско съдружие "Ърнст и Янг", всички представлявани от адвокат Р. К., надлежно упълномощена, ангажират становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в подаден писмен отговор и представени писмени бележки. Молят обжалваното решение на АССГ да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направените в касационната инстанция разноски - разходи за адвокатска защита на дружествата "Ърнст и Я. О." ООД и "Ърнст и Я. Б." ЕООД и юрисконсултско възнаграждение в полза на Адвокатско съдружие "Ърнст и Янг". Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените отменителни основания, доводите и възраженията на страните и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение първоинстанционният съд, след установяване на правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, обсъждане на наведените от жалбоподателите оплаквания, събраните по делото относими доказателства и приложимата нормативна уредба, е приел от правна страна, че са налице както правен интерес за обжалване на решението на КЗЛД, така и допуснати нарушения при постановяването му, обуславящи незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. В съответствие с тези изводи АССГ отменя решение № П-2099/2015 г./31.07.2015 г. на КЗЛД в частта, в която е постановено изискване за предварително съгласие от всяко едно физическо лице за предоставяне на лични данни от регистър "Клиенти и свързани лица" и регистър "Доставчици" към всички дружества в групата "Ърнст и Янг" и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. Настоящата касационна инстанция намира така постановеното решение на АССГ за валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният състав е достигнал до законосъобразни правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция както относно допустимостта на инициираното срещу решение № П-2099/2015 г./31.07.2015 г. на КЗЛД оспорване, така и по въпроса за основателността на същото. Обоснована и правилна е преценката на първоинстанционния съд, че макар КЗЛД да не постановява изричен отказ за предоставяне на данни от съответните регистри, поддържани от юридическите лица, ответни страни по касационната жалба, наложеното с постановеното решение на КЗЛД условие за осъществяване трансфера на данни на практика представлява ограничение от естество да възпрепятства изцяло трансфера на данни. Поради това предоставеното от КЗЛД разрешение за трансфер на данни от регистър "Клиенти и свързани лица" и регистър "Доставчици" разкрива неблагоприятен за адресатите си характер с оглед допълнително постановеното и утежняващо в значителна степен условие, а именно получаването на предварителното съгласие на всяко едно физическо лице, чиито данни се предоставят. По тези съображения, подробно развити и мотивирани в обжалвания съдебен акт и споделени и от настоящата инстанция, жалбата срещу решение № П-2099/2015 г./31.07.2015 г. на КЗЛД правилно е преценена от съдебния състав като процесуално допустима - подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която административният акт поражда неблагоприятни последици. Законосъобразни са изводите на административния съд и във връзка с основателността на оспорването. Следва да бъдат изцяло споделени мотивите, с които се приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган и в съответствие с административнопроизводствените правила, но при съществено нарушение на изискването за форма и на относимата материалноправна уредба. Независимо, че е издадено в писмена форма и подписано от председателя и членовете на административния орган, решението не съдържа конкретни съображения, които да мотивират разпоредителната част на акта. Както правилно е констатирал първоинстанционният състав, след обстоятелственото изложение на фактическата обстановка, преповтарящо по съдържание отправеното до КЗЛД искане, правните изводи на решаващия орган се свеждат до една единствена констатация, обуславяща крайния резултат по преписката. Конкретни съображения и правни доводи в подкрепа на възприетото становище обаче не са изложени. Не е посочено правното основание, въз основа на което КЗЛД приема, че по отношение на регистър "Клиенти и свързани лица" и регистър "Доставчици" е необходимо предварителното съгласие на всяко едно физическо лице за предоставяне на данните. Липсва легалната обосновка на поддържаното от КЗЛД мнение, че Обвързващите корпоративни правила (ОКП) са основание за трансфер на лични данни само от регистър "Персонал", а не и от регистър "Клиенти и свързани лица" и регистър "Доставчици", като за последните два е необходимо изпълнение на посоченото по-горе допълнително условие. Правилно е заключението на АССГ, че така установеният порок във формата на административния акт води до неговата незаконосъобразност и обуславя основанието за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Следва да бъдат споделени и мотивите на първоинстанционния съд, с които се обосновават допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение на КЗЛД. Правилно е преценено, че наличието на ОКП, обвързващи всички дружества в групата на "Ърнст и Янг" и одобрени под ръководството на водещия национален орган за защита на личните данни (който в случая е органът за защита на личните данни на Обединеното кралство), следва да се зачитат като основание за трансфер на всякакви категории лични данни, обработвани от юридическите лица администратори на лични данни, а не само спрямо личните данни на техните служители, съдържащи се в регистър "Персонал". Този извод именно се налага при правилното тълкуване на приложимата материалноправна уредба - чл. 26, ал. 2 от Директива 95/46/ЕО относно прилагането на ОКП като основание за трансфер и кореспондиращата й разпоредба на чл. 36б ЗЗЛД, които норми не поставят изисквания и условия за трансфера на различните категории данни. Следва да се отбележи също така, че позоваването в процесния случай на ОКП, създадени като допълнителен инструмент трансфер на данни при съблюдаване на местното и европейското законодателство и одобрени от съответния национален орган за защита на личните данни (Комисаря по Информация на О. К.), изпълнява изискването на чл. 36б ЗЗЛД за предоставяне на достатъчно гаранции за защитата на личните данни от страна на администратора, предоставящ данните, и администратора, който ги получава, като в процесния случай и двете категории администратори са единствено и само дружества част от световната група "Ърнст и Янг". С оглед изведените законосъобразни правни изводи, АССГ, като отменя решение № П-2099/2015 г./31.07.2015 г. на КЗЛД в частта, в която е постановено изискване за предварително съгласие от всяко едно физическо лице за предоставяне на лични данни от регистър "Клиенти и свързани лица" и регистър "Доставчици" и връща преписката за ново произнасяне съобразно дадените указания, постановява съдебен акт при правилно тълкуване и прилагане на закона. По тези съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и въз основа своевременно направено искане и представени доказателства за реално сторени разноски по делото, основателна е претенцията на ответните страни в настоящото производство за присъждането на такива в размер съответно по 600 (шестстотин) лева - заплатено адвокатско възнаграждение, за всяко от дружествата "Ърнст и Я. О." ООД и "Ърнст и Я. Б." ЕООД на основание чл. 143, ал. 4 АПК, и 200 (лева) - заплатено юрисконсултско възнаграждение, за Адвокатско съдружие "Ърнст и Янг" на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение