Решение № 11246 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6460/2010 г.

Решение № 11246 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6460/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сигма Ремонт" ЕООД гр. София чрез представляващия и управляващия дружеството срещу решение № 655/29.03.2010 г. по адм. д. № 4984/2009 г. на Административен съд София град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът - директора на Дирекция "Контрол по строителството" при СО, не се явява, но е депозирал писмено възражение, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът - "Софийски имоти" ЕАД, гр. София, редовно призован не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е била жалба от настоящия касатор против Заповед № РД-20-107/26.06.2009 г. на Директора на Дирекция "Контрол по строителството" при СО, с която на основание чл. 195, ал. 6 във връзка с ал. 1 ЗУТ и чл. 196, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ е наредено премахването на строеж: Сграда № 21 от Протокола от 27.05.2009 г. на Комисията, назначена със Заповед № РД-20-28/1/12.03.2009 г. на Директора на Дирекция "Контрол по строителството" при СО с РЗП 15.60 кв м., съгласно предвижданията на ПУП попадаща в новообразуваната улица от о. т. 29 до о. т. 139 между кв. 1 и кв. кв. 1 а в м. "Зона Б-5-4". Съдът, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, установени в чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ и в съответствие с приложимия материален закон, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че сградата се е увреждала и разрушавала. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт се споделя и от настоящата инстанция. Заповедта е издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и по реда на чл. 196 от ЗУТ. Съставен е констативен протокол от 27.05.2005 г., в присъствието на касатора, в който е налице подробно описание местонахождението и състоянието на строежа. Същото е подробно изследвано, като по своите характеристики, потвърдени от заключението на съдебно-техническа експертиза, строежът е бил самосрутващ се, опасен е за живота и здравето на хората и не може да бъде поправен или заздравен. При тези безспорно установени данни изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, с която е наредено премахването на процесния обект, на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, са правилни. Настоящата инстанция не споделя възражението на касатора, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е без предмет, с оглед липсата на индивидуализация на обекта. Съгласно изложеното по-горе и описанието на строежа в съставените констативни актове, които са част от административната преписка по издаване на заповедта, строежа - сграда № 21 по протокол от 27.05.2009 г., е индивидуализирана по местонахождение и вид, което означава че заповедта има предмет. Поради изложеното и отсъствието на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение