Решение № 10308 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4447/2010 г.

Решение № 10308 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4447/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба на Събка Георгиева Панева за отмяна на определение № 12620 от 27.10.2009 г., постановено по адм. д. № 13698/09 г. от тричленен състав на III-то отделение на ВАС и определение от 20.03.2009 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 2957/08 г. С определението на ВАС по частната жалба на Събка Георгиева Панева е оставено в сила определение № 2013 от 6.07.2009 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 2957/08 г., с което е оставена без разглеждане исковата молба на лицето срещу Министерство на здравеопазването за заплащане на обезщетение от 950 000 лева в това число 10 000 лв. имуществени вреди и 940 000 лева неимуществени вреди и е прекратено производството по делото. С атакуваното определение е прието, че ищцата не е изпълнила указанията на първоинстанционния съд за уточняване в какво се изразяват имуществените вреди, от какво са причинени - отменен административен акт или от незаконосъобразни действия и бездействия на съответни длъжностни лица. Прието е, че пълната неяснота на исковата молба, на обстоятелствата на които се основава искът е абсолютна пречка за определяне на предмета на спора, включително и за установяване на подсъдността на иска. С определението от 20.03.2009 г. на АССГ по адм. д. № 2957/08 г. по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за правната помощ и чл. 158, ал. 1 от АПК на Събка Панева за осъществяване на правна помощ - процесуално представителство, включително и за уточняване на исковата претенция по делото е назначен като повереник- адв. Маргарита Пенева; предоставен е 7-дневен срок на ищцата, в който, след консултация с определения повереник да отстрани констатираните нередовности по иска- да изложи обстоятелствата на които се основава иска и срещу МЗ, посочвайки от кой незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган са причинени претендираните вреди, да уточни обезщетение за какви вреди-имуществени или неимуществени вреди претендира. В искането за отмяна на определенията като правно основание за исканата отмяна се сочат разпоредбите на чл. 239, т. 1, 2, 3, 4, 5 АПК. Възраженията в искането са, че предоставената на молителката правна помощ по делото й пред АССГ е била формална, с определението на АССГ са потъпкани правата на ищцата и тя е дискриминирана. В искането се правят възражения и срещу съдебен акт по друго дело ( различно от делото пред АССГ, по което е постановено прекратителното определение). В съдебно заседание, насрочено по искането за отмяна, молителката поддържа, че неблагоприятният изход по делото е резултат от бездействието на адвоката. Иска се отмяна на определенията. Ответникът по искането за отмяна - Министерство на здравеопазването чрез процесуалния си представител по делото оспорва искането за отмяна. Изразява се становище, че с прекратителното определение не се прегражда пътя за защита на жалбоподателката и с него не е налице отказ от правосъдие, а молителката може да подаде на същото основание друга искова молба, със същия предмет и същите страни, като изпълни указанията на съда. Върховният административен съд, първа колегия в настоящия петчленен състав преценява следното: По допустимостта на искането: Не са налице данни по делото, кога Събка Георгиева е узнала за определението на тричленния състав на ВАС, поради което следва да се приеме, че с подаване на искането е спазен срока по чл. 240, ал. 2, хипотеза последна от АПК. Определението на тричленния състав на ВАС е от вида на изброените в чл. 237, ал. 1 от АПК, поради което срещу него може да се подаде искане за отмяна. По тези съображения следва да се приеме, че искането за отмяна на определение № 12620 от 27.10.2009 г., постановено по адм. д. № 13698/09 г. от тричленен състав на III-то отделение на ВАС е допустимо. Недопустимо обаче е искането за отмяна в частта, в която се иска отмяната на определението от 20.03.2009 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 2957/08 г. С това определение не се прегражда развитието на делото, то е определение по хода на делото, поради което не подлежи нито на инстанционен контрол, нито на отмяна. В тази част искането е недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане. По основателността на допустимото искане: В искането като правно основание за исканата отмяна са посочени точки от 1 до 5 на чл. 239 от АПК. Съгласно т. 1 на чл. 239 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В искането за отмяна, молителката не сочи обстоятелства или писмени доказателства, които да не са взети предвид от съда, постановил атакуваното определение. Точка 2 от чл. 239 АПК регламентира, че актът подлежи на отмяна когато по надлежния съдебен ред се установи неистинността на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Въпреки, че в искането за отмяна е посочена т. 2 от чл. 239 от обстоятелствената му част не може да се направи извод, че се твърди наличието на някоя от хипотезите, визирани в тази точка. Съгласно т. 3 на чл. 239 от АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Въпреки, че т. 3 от чл. 239 АПК е посочена от молителката като правно основание за исканата отмяна, в искането липсват доводи за наличие на визираните в тази точка хипотези. Разпоредбата на т. 4 на чл. 239 от АПК гласи, че актът подлежи на отмяна, тогава когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По делото липсват данни да е осъществена хипотезата на посочената разпоредба. Съгласно т. 5 на чл. 239, на отмяна подлежи актът, тогава когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не е налице и това основание за отмяна на атакуваното определение. Частната жалба срещу прекратителното определение на АССГ е приета за допустима и е разгледана от тричленния състав на ВАС. Не се установиха съдопроизводствени нарушения, допуснати от съда, които да са препятствали участието на лицето по делото в това число и чрез пълномощник. Искането за отмяна на определение № 12620 от 27.10.2009 г., постановено по адм. д. № 13698/09 г. от тричленен състав на III-то отделение на ВАС на заявените основания- чл. 239, т. 1, 2, 3, 4 и 5 е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд,