Решение № 14425 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8083/2013 г.

Решение № 14425 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8083/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) срещу решение № 5470/18.04.2013 г., постановено по адм. д. № 13254/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на "Еолика България" ЕАД, е отменено решение № Ц-33/14. 09. 2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел VII, т. 1 и т. 2, а именно за ВЕЦ, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., както следва: ВЕЦ работещи до 2250ч - 18,83 лв. /МВтч и ВЕЦ, работещи над 2250ч - 17,30 лв./МВтч и в частта по раздел VIII, т. 1 и т. 2 - ВЕЦ, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., а именно ВЕЦ, работещи до 2250ч. - 19,10 лв./МВтч и ВЕЦ, работещи над 2250ч. - 17,31 лв./МВтч. Наведените доводи са за допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови решение, с което да се потвърди решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Ответникът - "Еолика България" ЕАД, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез адв. Еленков и адв. Петърчев, оспорва касационната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че обжалваното решение е допустимо, правилно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационните жалби, наведените в тях касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е законосъобразността на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго - Про мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия, в частта му по по раздел VII, т. 1 и т. 2, а именно за ВЕЦ, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., както следва: ВЕЦ работещи до 2250ч- 18,83 лв. /МВтч и ВЕЦ, работещи над 2250ч- 17,30 лв./МВтч и в частта по раздел VIII, т. 1 и т. 2 - ВЕЦ, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., а именно ВЕЦ, работещи до 2250ч. - 19,10 лв./МВтч и ВЕЦ, работещи над 2250ч. - 17,31 лв./МВтч Дружеството- жалбоподател е обосновало правния си интерес от оспорване на административния акт в посочената част с обстоятелството, че е притежател на лиценция № Л-248-01/02.11.2007 г. и собственик на въведена в експлоатация ветроенергиен парк "Суворово" с обща инсталирана мощност 60 MW, като електроенергията произвеждана от него се изкупува по преференциална цена, определена с решение № Ц-010/30.03.2011 г. и с решение № Ц-018 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР. След установяване на това обстоятелство съдът обосновано и законосъобразно е приел, че определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи пряко и непосредствено засяга дружеството в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и като ползвател на мрежата, по която ще се осъществява преноса на произведената от него енергия, по регулирани цени от националния регулатор. Правилно е прието, че дружеството има правен интерес от оспорване на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта раздел VII, т. 1 и т. 2, а именно за ВЕЦ, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., както следва: ВЕЦ работещи до 2250ч- 18,83 лв. /МВтч и ВЕЦ, работещи над 2250ч- 17,30 лв./МВтч и в частта по раздел VIII, т. 1 и т. 2 - ВЕЦ, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., а именно ВЕЦ, работещи до 2250ч. - 19,10 лв./МВтч и ВЕЦ, работещи над 2250ч. - 17,31 лв./МВтч Установено е по делото, че административното производството пред ДКЕВР, в относимата за настоящия спор част, е започнало по заявление четири заявления на собствениците на електропреносните и електроразпределителните мрежи, съответно "Електроенергийния системен оператор"ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго- Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в качеството им на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, отправени до ДКЕВР, с искане за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Дружествата са мотивирало това си искане с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 на ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела решение Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. При извършената цялостна преценка за законосъобразност на административния акт в оспорената част, съобразно изискванията на чл. 168 АПК, тричленният състав на ВАС е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, за което е изложил подробни и обосновани съображения, които изцяло се споделят от касационната инстанция. В съответствие с доказателствата по делото е направеният извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискал от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, а и дружеството не е ангажирало доказателства за относимите към дейността разходи, които да обосноват определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин в нарушение на принципа на чл. 31, т. 1 ЗЕ. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено на следващия ден, след направеното искане само на основание дадената законова възможност по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, без да се спазят административнопроизводствените правила и законовите изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните изисквания към определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В мотивите на решението декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но по преписката липсват доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи по чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало правилния извод на съда за постановяване на оспореното решение в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на ЗЕ. По изложените съображения първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, в която е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел VIII, т. 1 и т. 2 - ВЕЦ, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., а именно ВЕЦ, работещи до 2250ч. - 19,10 лв./МВтч и ВЕЦ, работещи над 2250ч. - 17,31 лв./МВтч. В частта, с която е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта по раздел VII, т. 1 и т. 2, а именно за ВЕЦ, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., както следва: ВЕЦ работещи до 2250ч- 18,83 лв. /МВтч и ВЕЦ, работещи над 2250ч- 17,30 лв./МВтч., след извършена служебна проверка в срока за произнасяне се установи, че по оспорването по Раздел VII, т. 1 и Раздел VII, т. 2. от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР има влязло в сила съдебно решение и по-конкретно: с решение № 10535 от 11.07.2013 г. постановено по адм. дело № 6074/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 4621 от 03.04.2013 г., постановено по адм. дело № 13121/2012 г. на Върховния административен съд - Четвърто отделение, с което по жалба на "КАИАКРА УИНД ПАУЪР" АД е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ" АД "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по Раздел VII, т. 1 и т. 2, относно вятърни електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2010 г. - вятърни електрически централи работещи до 2250ч. - 18.83 лв./МВтч и вятърни електрически централи работещи над 2250ч 17.30 лв./МВтч. При тези данни е безспорно, че спорът за законосъобразността на Раздел VII, т. 1 и т. 2, от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влязлото в сила и цитирано по-горе съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен по жалба на друг жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същото решение. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 6 от АПК - по оспорването има влязло в сила съдебно решение, при която жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство се прекратява. Действително, систематическото място на тази разпоредба е в Глава десета от АПК - "Оспорване на индивидуални административни актове пред първата инстанция", но в касационното производство - Глава дванадесета няма регламентация на такъв случай. Основанията за оставяне на касационната жалба без разглеждане и прекратяване на делото са посочени в чл. 215 от АПК и измежду тях не съществува такава хипотеза, каквато е налице в конкретния случай. За неуредените въпроси съгласно препращащата норма на чл. 228 от АПК намират приложение разпоредбите на първоинстанционното производство. Следва да се отбележи, че няма основание решението на тричленният състав на ВАС в частта относно Раздел VII, т. 1 и т. 2 да бъде обезсилвано, защото към момента на постановяването му - 18.04.2013 г., то е допустимо. По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото жалбата, с която е бил сезиран съда е била процесуално допустима за разглеждане по същество - подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, при наличие на правен интерес, не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването. Формирането на силата на пресъдено нещо, която е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, тоест процесуална пречка за разглеждане по жалбата по същество се е осъществило впоследствие - на 11.07.2013 г. С оглед всичко изложено до тук, настоящият петчленен състав на ВАС намира, че подадената касационна жалба срещу решението на тричленния състав на ВАС в частта, с която е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел VII, т. 1 и т. 2, а именно за ВЕЦ, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., както следва: ВЕЦ работещи до 2250ч- 18,83 лв. /МВтч и ВЕЦ, работещи над 2250ч- 17,30 лв./МВтч ще трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея касационно производство да бъде прекратено. С оглед изхода на спора право на разноски за настоящата инстанция има ответното дружество, на което съгласно представеният списък, платежно нареждане и проформа фактура следва да му се присъдят 2000 лв. адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 159, т. 6 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,