Решение № 10 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5247/2007 г.

Решение № 10 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5247/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218и, вр. чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби от адв. В процесуален представител на ищцата Р. К. Д. и от ответника по исковата молба Г. П. Д., против въззивно решение № 1273/31.5.2007 г. по гр.д. № 796/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 6-ти граждански състав. Обстоятелствата по делото са следните: Р. К. Д. от град П. е предявила против Г. П. Д. от град П. обективно съединени искове с правно основание чл. 99 СК. С решение № 384/23.02.2006 г. Пловдивският районен съд, I брачен състав, е прекратил брака между страните, постановил е виновен за прекратяването на брака съпругата, предоставил е упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни деца на майката, определил е режим за осъществяване на лични отношения на бащата като го е осъдил да заплаща на майката издръжка за деца и е предоставил за ползване семейното жилище на майката и децата, и е постановил след прекратяване на брака майката да носи предбрачното си фамилно име. С решение № 1159/25.5.2006 г. по гр.д. № 9-7/2006 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба - Г. Д., в частта за упражняване на родителските права, режима на лични отношения, за ползване на семейното жилище, за издръжките и разноските, Пловдивският окръжен съд е отменил решението на първата инстанция в частта, с която е постановено упражняването на родителските права, е определен режим за осъществяване на лични контакти с децата, за заплащане на издръжка, за ползване на семейното жилище и за разноски, и постановил предоставяне упражняването на родителските права върху децата на бащата, определил е режим за лични контакти с тях за майката, предоставил е ползването на семейното жилище на бащата и децата и е осъдил майката да заплаща издръжка на децата. С решение № 227/08.3.2007 г. по гр.д. № 1041/2006 г., по касационна жалба от ищцата Р., Върховният касационен съд е отменил решението на Пловдивския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане на друг негов състав. С решение № 1273/31.5.2007 г. по гр.д. № 796/2007 г., при новото разглеждане на делото, Пловдивският окръжен съд е отменил решението на първата инстанция в частта за срока на ползване на семейното жилище като е определил срок за ползване три години, считано от влизане на решението в сила. В останалата обжалвана част решението на районния съд е оставено в сила. Относно упражняването на родителските права въззивната инстанция е приела, че ангажираните по спора доказателства установяват полагане на много добри грижи от страна на майката. Съдът е приел, че отношенията между майката и бащата не следва да се отразят при упражняването на родителските права. Съдът е приел, че по правило майката е по-пригодна да се грижи за децата. Относно режимът на лични контакти между бащата и децата е разумен/практичен/, а издръжката е съобразена с нуждите на децата. Досежно семейното жилище, което безспорно е собственост на майката на бащата съдът е стигнал до извод, че с оглед интересите на децата то следва да бъде предоставено за ползване от последните и майката. Срещу второто въззивно решение на Пловдивския окръжен съд са подадени касационни жалби и от двете страни, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Ищцата обжалва въззивното решение в частта, с която е определен срок за ползване на семейното жилище като се навежда довод, че ответникът по исковете живее в друго жилище в град П., в което живее и майката му, която не е живяла в процесното жилище. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяване ползване на жилището до навършване пълнолетие от децата. В съдебно заседание касационната жалба от ищцата се поддържа от процесуалния й представител - адв. С, която представя писмена защита. Ответникът по исковете обжалва въззивното решение в останалата част, като подробно излага съображенията си в жалбата. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на жалбата. В съдебно заседание касаторът- ответник по исковете, поддържа касационната си жалба и оспорва жалбата на ищцата. Срещу касационната жалба на ответника по исковете е постъпило писмено възражение по смисъла на чл. 218г ГПК (отм.) от процесуалния представител на ищцата Р адв. К. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационните жалби, взе предвид писменото възражение на ищцата, становищата на страните, изразени в съдебно заседание, писмената защита на касаторката - ищца, и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационните жалби отговарят на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото им съдът взе предвид следното: Решението на Пловдивския окръжен съд частично е неправилно. Законосъобразно въззивната инстанция е предоставила упражняването на родителските права на майката. Изводите на съда са съобразени с ангажираните по спора доказателства, установяващи че майката полага много добри грижи за децата. Съдът изцяло се е съобразил с т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. Поради това решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Законосъобразен е и изводът на съда за предоставяне семейното жилище на майката и двете деца при безспорно установения факт, че то е собственост на трето лице - майката на съпруга. С оглед също безспорно установените данни, че майката не притежава собствено жилище, и предвид предоставяне упражняването на родителските права на нея правилно то е предоставено за ползване от нея и децата. Неправилно обаче то е предоставено за ползване за срок само за три години. Имайки предвид възрастта на децата настоящата съдебна инстанция намира, че по-подходящия срок за ползване на жилището е 5 години от датата на влизане на решението сила. Поради това решението в частта, с която семейното жилище е предоставено за ползване за 3 години от майката и двете деца, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жилището се предостави за ползване за срок от 5 години от влизане на решението в сила. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя - ответник, относно помещение, за което се твърди, че се ползва за юридически архив. От представените по делото два нотариални акта се установява по безспорен начин, че процесното помещение/сервизно/ е неразделна част от апартамента. Поради това е без значение факта, че то има самостоятелен вход откъм стълбите, след като има и друг вход откъм спалнята. Поради това решението на въззивната инстанция в тази част следва да бъде оставено в сила. Законосъобразно и обосновано е решението и в частта му за издръжката за двете деца. Същата е съобразена с доходите на страните, както и икономическата обстановка в страна към момента на определянето й. Поради това решението следва да бъде оставено в сила и в тази част. Жалбата на касатора - ответник по исковата молба, е основателна частично в частта и относно режима на лични контакти с децата. Същият следва да бъде продължен за неделния ден до 18 часа. С оглед изхода от спора страните следва да понесат разноските така, както са ги направили. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза втора ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.