Решение № 8770 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2010 г.

Решение № 8770 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Стефан Златанов Златанов, от гр. София, против Решение № 78/22.01.2010 г. постановено по адм. дело № 7157/2009 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - началника на Столична РДНСК не се явява и не се представлява. Ответницата Милена Стефанова Златанова не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото от друг състав, съдът е отхвърлил жалбата на Стефан Златанов Златанов против Заповед № ДК-02-СО-62/21.04.2008 г. на началника на Столична РДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка към ап. 1", находящ се в УПИ ХI, кв. 144 по плана на гр. София, м."Подуяне центъра", р-н "Оборище", СО, с извършител жалбоподателя. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като премахването на строежа е законна последица от отсъствието на строителни книжа за него, изискуеми по ЗУТ, както и поради това, че не е "търпим" строеж, на основание § 16 от ПР на ЗУТ. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че процесният строеж - пристройка към ап. № 1, към датата на проверката от служители при СРДНСК - 17.03.2008 г. и съставяне на Констативни актове № 1306-1 и № 1306-1А, се строи, като съгласно описанието в тези актове са изпълнени: стоманобетонови плочи в основа с обща площ 11,7 кв. м, 4 бр. стоманобетонови колони с височина около 50 см от терена, нови тухлени зидове от "итонг", обособяващи строежа като пристройка към този етаж. За това строителство извършителя-касатор не представя строителни книжа-одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. От доказателствата по делото и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е установено още, че строежът се извършва на мястото на предвиден по одобрен архитектурен проект на сградата от 1935 г. за този етаж балкон, който тогава не е бил изпълнен. При тези данни правилен е извода на съда, че строежа представлява пристройка към ап. 1 и отговаря на изискванията за строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. С оглед на извършените СМР по строежа, правилен е и другия извод на съда, че в случая не става въпрос за остъкляване на съществуващ балкон, или за строеж на балкон /тераса/, а за нов масивен строеж-пристройка към апартамент на първи етаж, за който се изисква наличието на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, каквито в случая няма. Това прави изводите на съда за наличието на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ правилни и законосъобразни. Настоящият състав намира, че строежът е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради това че е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Съгласно действащия ПУП, одобрен със Решение № 25, т. 7 по Протокол № 23/19.05.2001 г. на СОС, за УПИ ХI, кв. 144, е предвидено основно застрояване с процесната 5 ет. жилищна сграда, без допълващо застрояване. В този ПУП сградата е заснета така, както е на място, без балкон за процесния етаж. Липсата на предвидено застрояване с процесната пристройка, както и липсата на издадена виза за проучване и проектиране за нея по чл. 140 от ЗУТ, прави извършения строеж несъответстващ на действащия ПУП. С оглед изложеното неоснователно е възражението на касатора, че извършеното не е строеж по ЗУТ, за който се изискват строителни книжа. Неоснователно е и възражението, че е реализирано остъкляване на балкон, какъвто на място няма изграден. Неоснователно се поддържа, че строежа е "търпим", поради което не подлежи на премахване. Търпимостта на строежа е възможна при наличие на предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ. В случая разпоредбата е неприложима, предвид годината на започване на строежа - 2008 г. Ето защо касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение