Решение № 12634 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2018 г.

Решение № 12634 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К. от гр. [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Боянина, против решение № 1955 от 06.12.2017 г. по адм. д. № 623/2017 г. на Административен съд – гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на М. К. срещу заповед № ДК – 10 – ЮЗР – 67 от 12.05.2015 г. на Началника на РДНСК Югозападен район (ЮЗР), с която е потвърден издаденият от Главния архитект на община Благоевград отказ № 149 от 17.12.2014 г. за издаване на акт за узаконяване на строеж "допълващо застрояване – лятна кухня", изградена извън границите на УПИ VIII – 192, кв. 14 по плана на с. Логодаж, община Благоевград, собственост на М. К. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради нарушения на материалния закон и такива на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са били налице предпоставките за издаване на акт за узаконяване на построената през 1986 г. лятна кухня. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на началника на РДНСК и преписката се връща на главния архитект на община Благоевград за произнасяне. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът Началникът на РДНСК – ЮЗР, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Главеният архитект на община Благоевград, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна, като твърди правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд – гр. Благоевград е отхвърлил повторно (след решение на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане) жалбата на М. К. срещу заповед № ДК – 10 – ЮЗР - 67 от 12.05.2015 г. на началника на РДНСК – ЮЗР, с която е потвърден отказ № 149 от 17.12.2014 г. на Главния архитект на община Благоевград да издаде акт за узаконяване на строеж "Допълващо застрояване – лятна кухня", изграден извън границите на УПИ VIII - 192, кв. 14 по плана на с. Логодаж, община Благоевград. Заповедта е издадена на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ и с нея началника на РДНСК - ЮЗР се е произнесъл по същество, като е отхвърлил жалбата. Органът е приел, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като са налице предпоставки за неиздаване на исканият акт за узаконяване, тъй като строежът не е допустим по действащите разпоредби на ЗУТ и не съответства на предвижданията на действащия КЗРП на с. Логодаж. Първоинстанционният съд, след като е установил фактите по спора, е извел изводи, че заповедта не подлежи на отмяна, като издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма. Според съда административния орган е събрал всички релевантни доказателства, обсъдил ги е и е достигнал до правилен извод, че процесният строеж не е търпим. Приел е, че това е така, тъй като при направената на място проверка е установено, че част от спорният строеж попада в рамките на предвидена улица по влезлия в сила подробен устройствен план – застроителен и регулационен план (ПУП - ЗРП) от 1987 г., който е в сила и към момента на постановяване на решението. Приел е, че е ирелевантно към спора, подаденото заявление от жалбоподателят за промяна на ЗРП на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като производството по тази промяна не е приключило. Приел е, че макар и административният орган да не е съобразил статута на строежа към момента на извършването му по ЗТСУ и ППЗТСУ (чл. 22 вр. чл. 21 от ЗТСУ), като е съобразил нетърпимото му местоположение по сегадействащия ЗРП, е постановил правилен акт. Приел е и че е налице влезнало в сила решение, с което е отхвърлено оспорване на К. на отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строежа, поради и което и въз основа на това решение е обосновал стабилност на извода за нетърпимост на строежа. Решението е правилно. Съгласно § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ "Строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон". § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2003 г. пък предвижда, че "Строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби". Видно от цитираното, както е приел и АС – Благоевград, предпоставките за издаване на акт за узаконяване са: строежът да е извършен незаконно (т. е. без строителни книжа), да е допустим по разпоредбите, действали към момента на извършването му или по сега действащите разпоредби. Не е спорно между страните, че строежът – лятна кухня - е извършен през 1986 г., като от приетите СТЕ се установява, че същата попада в рамките на кадастралните граници на имот пл. № 192, но част от нея попада в рамките на улица по регулационния план, одобрен със заповед № 1110 от 23.03.1964 г. (по тази заповед имота е с пл. № 110), действал към момента на изграждане на лятната кухня, така и по сегадействащия план със заповед № 110 от 05.05.1987 г. И административният орган и съдът се е произнесъл като е приел, че се касае за допълващо застрояване, каквато лятната кухня безспорно е, в случая извършено като временен строеж. Спорният по делото въпрос е дали строежът – лятна кухня – е допустимо строеж като временен такъв по действалите към момента на извършването му или по сега действащите разпоредби. Настоящият състав намира, че правилно АС – Благоевград е приел, че спорната лятна кухня е недопустим строеж като временен такъв по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 119, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.); , разпоредбите действали към момента на извършването му, така по сега действащите разпоредби. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 3 от ППЗТСУ допуска в застроени недвижими имоти, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации по застроителния и регулационен план (в настоящия случай улица), да се разрешава по изключение за задоволяване на неотложни жилищни, стопански и обслужващи нужди да се осъществяват съгласно т. 3 второстепенни постройки, свързани с жилищните нужди, каквито съгласно чл. 119, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.); е и лятната кухня. В настоящия случай безспорно е установено, че имота на жалбоподателя е и ще бъде засегнат от мероприятие на държавата, тъй като в ЗРП е предвидено през част от имота да премине улица, съответно установено е, че тази улица проектирана за първи път още 1964 г. и впоследствие пренесена в плана от 1987 г. не е реализирана на място. В този случай съгласно посочените разпоредби за собствениците на имота възниква възможност да построят някои от обектите визирани в чл. 148 от ППЗТСУ до реализиране на мероприятието в рамките на имота, но това реализиране следва да съответства на приетия ПУП. В настоящия случай като попадаща в част от предвидената по плана улица лятната кухня не е допустима по правилата действали към момента на извършването й, тъй като не съответства на плана, който пък е част от нормите по устройство на територията, т. е. реализирането на второстепенна постройка – лятна кухня, не е било допустимо по действалите към момента на изграждането й норми по устройство на територията. На следващо място спорният строеж не е допустим и по сега действащите норми - чл. 46 от ЗУТ, именно по гореизложените съображения, тъй като не съответства на предвижданията на ПУП и попада частично в предвидената по него улица. След като спорният строеж, изграден като временен строеж, съгласно действащите към момента на изграждането му нормативни разпоредби и сега действащите такива, не е допустим, то не са налице предпоставките по § 127, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за издаването на акт за узаконяването му. Предвид изложеното оспореното решение на АС – гр. Благоевград е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, а искането на ответниците по касация Началника на РДНСК – ЮЗР и Главния архитект на община Благоевград за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно с оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди М. К. да заплати на РДНСК – ЮЗР и Община Благоевград сума в размер на 100 лв. за всеки ответник, представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение