Решение № 11408 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5609/2009 г.

Решение № 11408 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5609/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Голф клуб Ибър" АД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от изпълнителния директор Кирил Радев Недев, срещу Решение № 75/20.02.2009 г, постановено по адм. д. № 644/2008 г, на Административен съд - София област, III с-в, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № РД-14-480/10.06.2008 г, на зам. началника на ДНСК-София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът ДНСК намира за неоснователна подадената касационна жалба, като подробни съображения за това излага в представено по делото писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред Административен съд - София област, "Голф клуб Ибър" АД е оспорило Заповед № РД-14-480/10.06.2008 г, на зам. началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Масивна жилищна сграда" (№ 7 по приложена схема), изпълнен в поземлен имот № 118006, м. "Яйкъна", землището на гр. Долна баня. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че през 2008 г, жалбоподателят, без да са налице изискващите се строителни книжа, е започнал строителство на масивна жилищна сграда. С Констативен акт № 123/18.04.2008 г., съставен от служители на СРДНСК е установено, че строежът представлява масивна сграда, изпълнена в груб стоеж, включително и покрив, с констатации, че строежът е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. Констативният акт е посочен като основание за издаване на оспорената заповед и е неразделна част от нея. При тези данни изводът както на административния орган, така и на първоинстанционния съд е, че извършеното представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което следва да бъде премахнат. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение относно липсата на компетентност на органа, издал оспорената пред административния съд заповед. Това възражение е правено и пред първоинстанционния съд, който обосновано е приел наличието на валидно упълномощаване на зам. началника на ДНСК към датата на издаване на оспорената заповед. По делото е назначена и изслушана графологична експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно и установяващо факта, че както представената по делото, така и съхраняваната в деловодството на ДНСК заповед за упълномощаване на зам. началника на ДНСК са подписани от началника на същата дирекция. Поради това възражението, че едната от тях е неавтентична, е неоснователно, независимо от обстоятелството дали е имала печат на дирекцията или не. Заповедите са официални документи и - съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, имат обвързваща съда доказателствена сила, включително и относно датата на издаването им. Дори и тези заповеди да не са били изведени в деловодството на ДНСК, както се сочи в касационната жалба, от това не следва, че не са издадени на посочената в тях дата. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че не е категорично установен строежа, чието премахване е разпоредено. Този строеж е изчерпателно индивидуализиран чрез посочването на номера му по схемата към съставения констативен акт, с което тази схема е станала част от документа на властническото волеизявление, независима от редовността на констативния акт. Възражението на касатора за допуснати при издаването на оспорената заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила е също неоснователно. Това възражение е подробно обсъдено в решението - предмет на касационно оспорване. Констативният акт по чл. 224, ал. 2 от ЗУТ, респ. по чл. 225, ал. 3 от същия закон, представлява доказателство за посочените в него обстоятелства. В случай, че не е бил съставен и/или връчен редовно, този акт няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но посочените в него обстоятелства могат да бъдат доказвани на общо основание. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не може да се счита за съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В случая извършването на строежа през 2008 г, е установено по твърденията на оспорващия, който е следвало да установи наличието на строително разрешение. Сочените нередовности на акта не поставят под съмнение истинността на тези обстоятелства, които са единствените, относими към материалната законосъобразност на заповедта. По тази причина не е съществено административнопроизводствено нарушение уведомяването на оспорващия за започване на производство за спиране, а не за премахване на строежа като незаконен. Административното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 от АПК служи за установяване на правно значимите факти, които в случая са еднакви и за двете производства. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че строежът е извършен въз основа на одобрени ивнестиционни проекти и издадено въз основа на тях разрешение за строеж. Дори да се приеме, че инвестиционният проект е надлежно одобрен, то това одобряване - по аргумент от чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, не е равнозначно на издаването на разрешение за строеж. Представеното разрешение за строеж не е в оригинал, не е изведено в деловодството на общината, поради което не е оповестено и не е изпратено в срок на ДНСК, която съгласно предоставените й по закон компетенции по този начин е лишена от възможността да осъществи контрол за законосъобразността му. Въпреки дадените указания от съда по силата на служебното начало и на предсталяващия общината за представянето му в оригинал, това не е сторено. Обсъждайки тези обстоятелства, от съда е наложен обоснования извод, че липсва разрешение за строеж. Представените нотариално заверени преписи на разрешенията за строеж не могат да имат същото значение с оригинала, тъй като не са заверени от органа, на когото тежи задължението за издаване на оригинала, нито пък са изведени от съответните длъжностни лица, поради което с тези доказателства не се опровергава извода на съда за липсата на издадено разрешение за строеж на процесния строеж. След като не е бил представен поискания оригинал, то правилно преписът не е бил ценен от съда - чл. 183 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Последното възражение, направено от касатора, за недопускането на исканите от него свидетели, е също неоснователно. За установяване наличието на разрешение за строеж такива са недопустими - чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. първо от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, защото не е твърдяно и доказано оригиналът на това разрешение да е загубен или унищожен, което е основание съгласно чл. 165, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК по изключение да бъдат допускани свидетелски показания. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,