Решение № 5976 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12280/2009 г.

Решение № 5976 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12280/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Влашо Иванов Манолов от гр. Пловдив против решение № 970 от 14.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1062/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № з-577/23.01.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, с която на Влашо Манолов е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), изразяваща се в забрана за напускане на Република България и издаването на паспорт или заместващ го документ до отпадане на основанието поради наличие на парично задължение към физическо лице в големи размери, установено по съдебен ред. Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на касатора са били налице материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД за налагане на ограничителната мярка. Съгласно посочената разпоредба - може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. По делото е установено, че Влашо Манолов има парично задължение в големи размери (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБЛД) към българско физическо лице, установено по съдебен ред и липсва надлежно обезпечение. Твърдението на Манолов, че директорът на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив не е бил компетентен да наложи принудителната административна мярка, е неоснователно. Административният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя в тази насока и е направил законосъобразен извод, че административния орган е бил компетентен да издаде оспорения акт. Доводите, че административният орган следва да бъде упълномощаван изрично за всеки конкретен случай не намират законова опора. Законосъобразни са и изводите на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Фактът, че жалбоподателят не е получил изпратено му уведомление не води до обратния извод. Административният акт е издаден след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, а правата на касатора не са били нарушени. Последният е упражнил правото си на защита при оспорване на заповедта по съдебен ред. Съдът е проверил изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт на посочените в чл. 146 от АПК основания в т. ч. и изискванията за постановяването му в предписаната от закона форма и съответствието му с целта на закона и е направил законосъобразен и обоснован извод за неоснователност на жалбата. Ето защо доводите на касатора, че съдът не е обсъдил законосъобразността на оспорената заповед на всички посочени в закона основания, са неоснователни. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона. На тази база е и заключението, че по отношение на Влашо Манолов са били осъществени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Следователно доводите за необоснованост на решението са неоснователни. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,