Решение № 11851 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4172/2015 г.

Решение № 11851 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4172/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Велинград срещу решение № 115 от 23.02.2015 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 619/2014 г. С него се отменя заповед № 366/2.07.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане гр. Велинград. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Мустафа Еюп Моллов чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производсвото пред административния съд е образувано по жалба на Мустафа Еюп Моллов срещу цитираната заповед. С нея е спряно на основание чл. 9 от ППЗСП месечната помощ считано от 1.06.2014 г. за два месеца, поради отказ от полагане на обществено полезен труд. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил заповедта. Установено е от фактическа страна, че утвърденият график за месец юни 2014 г. за явяване на работа е бил променен поради паднали обилни валежи като лицата отработващи по чл. 9 ППЗСП се пренасочват да запълват изнесените улици в населените места и пътища до тях. Предвид това обстоятелство проверката за явяване на работа отразена в протокола обосноваващ издаване на заповедта е недостатъчна за извод, че жалбоподателят не се е явил на работа съгласно графика за месец юни. Прието е за установено, че няма информация дори ако не е бил на работа по време на проверката дали са отработени останалите дни за същият месец юни 2014 г. от жалбоподателя поради което заповедта е отменена поради нарушение на административно производствените правила във връзка с установяването на фактите от значение за издаване он обжалвания акт. Решението е правилно. В разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ППЗСП е предвидено, че безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б ЗСП, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности, а в ал. 2 е предвидено, че лицата по ал. 1 полагат общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно. Според чл. 12, ал. 5 ППЗСП, при отказ на лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца, считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът. Установено е, че в случая не е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 5 ППЗСП. По делото не са събрани доказателства, от които по безспорен начин да се направи извода, че жалбоподателят е отказал полагането на обществено полезен труд през м. юни 2014 г. Административният орган се е позовал на протокола от извършената проверка от 23.06.2014 г., в който също не се съдържат конкретни констатации, от които да е видно, че лицето не е положило общественополезен труд на посочената дата. В протокола е посочено единствено, че от посочените 181 бр. лица по чл. 12 от ППЗСП са намерени 100 бр. лица, като останалите от общия брой лица не са намерени на посочения в графика обект. Административният орган не е изследвал пълно и задълбочено всички факти и обстоятелства от значение за случая, съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК. Дори и да не е положен труд на 23.06.2014 г., съгласно констатациите от извършената проверка, то по делото не са събрани доказателства за отсъствие от работа и през останалите 14 дни от общо 15 дни по утвърден график. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалвано решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото Дирекция"Социално подпомагане"гр. Велинград следва да бъде осъдена да заплати в полза на Мустафа Еюп Моллов разноски по делото в размер на 300/триста/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,