Решение № 1568 от 9.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2955/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Витоша ски АД с [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. Любен Каравелов 4, чрез процесуалния представител адв. П. Петров, срещу Решение 382 от 24.01.2023г., постановено по адм. дело 5162/2021г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед РА-20-26/19.04.2021г. на главния архитект на Столична община и са присъдени разноски в полза на общината. В касационната жалба се релевира касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се съображения, че оспореното решение не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК и е немотивирано, като съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя. Възразява се срещу изложените доводи за липса на допуснати процесуални нарушения при издаване на заповедта, за която се сочи, че не съдържа мотиви, а органът не е изяснил всички факти от значение за спора. Оспорва се изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта, поради недоказаност наличието на нарушения на изискванията на чл. 169, ал. 1 ЗУТ, а и липса на указания кои хипотези в рамките на алинеите чл. 169 ЗУТ са нарушени и съответно в съответствие с кои от тях следва да се приведе строежа. Поддържа се, че оригинални части за процесния лифт вече не се произвеждат, което е безспорно установено по делото, поради което не може да му бъде извършен ремонт и същият не може да изпълнява функцията за която е създаден, което несъответства на целта на мярката по чл.195, ал.4 от ЗУТ. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорената заповед или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. Иванова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за правилно и прави искане да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Витоша ски" АД, срещу заповед РА-20-26/19.04.2021г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗУТ и чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, е одобрен констативен протокол от 07.12.2020г. на комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със заповед РА-20-43/17.09.2019г. на главния архитект на Столична община, за обследване състоянието на строеж "Двуседалков открит лифт Романски-малък резен, разположен на територията на Природен парк Витоша, попадащ в районите ПанчаревоСО и Витоша-СО, като е наредено на собственика на обекта да извърши необходимите ремонтни и възстановителни действия за поправяне или заздравяване на строежа, включващ три лифтови станции и стълбовете по трасето, като приведе същия в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, като извърши ремонт на стоманените тръбни колони на стълбовете, почистване на поникналата растителност около тях, предприеме действия по одобряване на инвестиционни проекти за основен ремонт на трите лифтови станции и възстановяването им с оглед безопасното функциониране на лифтовото съоръжение. Определен е срок за извършване на горните действия от 90 дни, считано от връчване на заповедта. Заповедта е издадена въз основа на констативен протокол от извършени оглед и обследване от назначената комисия, от които е установено, че процесният лифт е двуседалков открит лифт с линия по трасето с дължина от 1970м. и 18 стълба; че по трасето са разположени три лифтови станции долна, междинна и горна и 20 стълба, върху които е опънато транспортно въже, на което са закачени 112 броя открити седалки; че съоръжението е проектирано и изградено през 1964-1965г. и е пуснато в експлоатация през 1968г., но поради технически проблеми и липса на резервни части е спряно от експлоатация през 2012г., а през 2020г. при извършена профилактика и с цел безопасност, са демонтирани 112 бр. дървени седалки. В резултат на извършените огледи и обследване и след като е взела предвид конструктивно обследване и становище на инж. Б. Младенов проектант с ППП, възложено от Столична община и експертиза на доц. д-р инж. И. Марчоков, възложена от собственика, Комисията е приела, че стоманобетоновата конструкция на долната лифтова станция е в добро състояние с изключение на конзолна плоча-част от рампата на съоръжението, която е корозирала и на места разрушена; че съоръжението е изоставено до степен пораснала растителност в ерозиралия бетон; че междинната лифтова станция е в лошо експлоатационно състояние - откритата част на фундаментите е обрасла с растителност; бетона е неподдържан и е ерозирал; стоманената конструкция е в аварийно състояние с прогнили дъсчени елементи и корозирали стоманени елементи, разкъсана колона , деформирани и разрушени укрепващи Х връзки, поради което е необходимо да се изготви проект за спешно укрепване и да се демонтира дъсчената платформа на станцията; че горната лифтова станция се нуждае от основен ремонт и конструктивно укрепване. Предвид горните констатации, Комисията обосновала извод, че процесният строеж не е в добро състояние и към настоящия момент не може да се експлоатира, тъй като не отговаря на съществените изисквания към строежите по чл.169, ал.1, т.1-3 и ал.3, т.2 и 3 от ЗУТ по отношение на механичното съпротивление и устойчивост, безопасност в случай на пожар, хигиена, здраве и околна среда, физическа защита, риск от възникване на аварии, засягащи живота и здравето на гражданите. В производството пред административния съд са допуснати и приети две съдебно-технически експертизи. Съгласно заключението на вещото лице доц. д-р инж. И. Марчоков, 18-те броя стоманени тръбни стълба удовлетворяват изискванията по чл.169, ал.1, т.1-5 от ЗУТ, но на същите следва да се извърши текущ ремонт, включващ репариране /обработка на всички метални части с преобразовател за ръжда и нанасяне на антикорозионно покритие/, както и да се почисти поникналата растителност около тях; необходимо е извършване на основен ремонт на трите лифтови станции и възстановяване подходите и вертикалната планировка около фундаментите на стълбовете. Съгласно заключението на вещото лице инж. С. Александров, всички ремонти, реконструкции и преустройства по лифта трябва да отговарят на новите високи изисквания на Регламент /ЕС/ 2016/424 на Европейския парламент и Съвета от 9 март 2016г. относно въжените линии и за отмяна на Директива 2000/9/ЕО, както и на Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии /обн. ДВ бр.58/15.07.2014г./, а материалите, резервните части и агрегатите, които се влагат при ремонтите трябва да имат декларация за съответствие с нормативните документи и стандарти; че в случая, тъй като фирмата изпълнител на строежа не поддържа остарял асортимент от резервни части, е невъзможна замяната на съществуващите, т.е. не могат да се изпълнят предписаните мероприятия, поради което цялото съоръжение трябва да се замени с ново. Инж. Александров сочи, че стълбовете и металните конструкции са засегнати от физическото явление умора на материала, с оглед на което и доколкото не е правен металографски анализ на същите, не може да се гарантира безопасната експлоатация за превоз на хора на 54-годишното съоръжение. При горните доказателства, за да постанови оспореното решение АССГ е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 195, ал. 4 във връзка с чл. 196, ал. 3 ЗУТ в рамките на предоставените му правомощия с представена по делото заповед СОА21РД 09455 от 22.03.2021 г. на кмета на СО съгласно § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ; без допуснати нарушения на административно производствените правила, тъй като е спазена процедурата по чл.196, ал.2 от ЗУТ, съставен е констативен акт, сведен до знанието на адресата, който се е възползвал от правото си да направи възражения и да ангажира доказателства, а органът е изложил ясни фактически и правни основания за издаване на административния акт. Прието е наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 4 ЗУТ във връзка с ал. 1, с оглед на което заповедта е съответна на материалния закон. Позовавайки се и на заключенията на вещите лица, съдът е формирал извод за доказана възможност за решаване на констатираните проблеми по съоръжението чрез ремонт, който да го приведе в съответствие с изискванията на чл.169, ал.1, т.1-3 и ал.3, т. 2 и 3 от ЗУТ, поради което счита, че органът законосъобразно е задължил собственика да извърши в срок определените ремонти и възстановителни действия. Признато е обстоятелството, че обектът не може да бъде въведен в експлоатация поради липса на резервни части, т.е. че дейността му не може да бъде възстановена, а изграждането на нов обект е по-рентабилно, но същото е квалифицирано като неотносимо за приложимостта на правомощието по чл.195, ал.4 от ЗУТ. Съдът счита, че целта на разпоредбата е да се дадат предписания за саниране на строежите, както в случая, без да се държи сметка за възможностите за ползването им съгласно предназначението. По изложените съображения с обжалваното решение, оспорената заповед е приета за законосъобразна, а оспорването с жалбата на Витоша ски АД е отхвърлено като неоснователно. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован от анализа на събраните доказателства. Налице са касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Съображенията са следните: Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган главеният архитект на Столична община, съгласно предоставените му правомощия със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община на основание § 1, т. 3 от ДР на ЗУТ. Правилно съдът приема, че при издаване на заповедта са спазени изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, проверката на съдържанието на процесния административен акт сочи на наличие на фактически и правни основания, които са в корелативна връзка и съответствие. Органът е описал обстоятелствата, относими към състоянието на строежа и въз основа на същите е обосновал изводите си за нарушение на нормативните правила по чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, съотв. за необходимостта от извършване на ремонтни и възстановителни дейности, които са описани в мотивите на акта. От друга страна, състоянието на обекта, предмет на заповедта, е установено по реда на чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, от назначена от органа комисия, която е извършила обследване на строежа и е отразила констатациите си в протокол, който е доведен до знанието на собственика, а последният е упражнил правото си на възражения и е ангажирал доказателства. Изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания за това и в съответствие с целта на закона, обаче е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с представените доказателства. Разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ овластява кмета на общината да издаде заповед, с която да задължи собственика на строеж, който не се поддържа в добро състояние съобразно изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че първият релевантен факт за законосъобразното издаване на заповед на соченото основание е обектите по чл.195, ал.1 от ЗУТ, спрямо които е допустимо и възможно предприемането на такива принудителни административни мерки, да са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които не се поддържат в добро състояние съобразно изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. В конкретния случай по делото, безспорно се установява, че описаният в оспорената заповед обект "Двуседалков открит лифт Романски-малък резен, включва три станции и 18 броя стоманени/тръбни стълба, върху които е опънато транспортно въже, на което са закачени 112 броя открити седалки, които са функционално свързани. Не е спорно, че същият е строеж - съоръжение на техническата инфраструктура, включваща система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, съгласно § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. Процесният обект, с оглед вида, структурата и предназначението си, попада и в обхвата на Регламент (ЕС) 2016/424 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно въжените линии и за отмяна на Директива 2000/9/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/424), както констатира вещото лице инж. Александров. Според определението в чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/424, "въжена линия" означава цялостна система, монтирана на място и състояща се от инфраструктура и подсистеми, която е проектирана, изградена, сглобена и пусната в действие с цел превоз на хора и при която теглителната сила се осигурява от въжета, разположени по линията на трасето. От горното следва, че предмет на заповедта, респ. на разпоредените от органа дейности за поправяне или възстановяване, следва да е строежът като цяло с включените в него сгради, съоръжения и линейни мрежи. Само при поправянето и заздравяването на целия строеж, би могла да се възстанови неговата функция, което би било в съответствие с целта на закона и с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. В случая, съдът не е установил, че извън обхвата на обследването от назначената комисия, съотв. извън предмета на оспорената заповед, е останало транспортното въже, на което са закачени откритите седалки на лифта, т.е. линейна транспортна мрежа по см. на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. Констатации за нейното състояние липсват в съставения от комисията протокол и в издадената заповед, а вследствие на горното, липсват и предписания за извършване на ремонтни и възстановителни работи. Данни за ролковите, закрепващи механизми и носещото транспортно въже на лифта, се съдържат само в заключението на вещото лице доц. Марчоков, който сочи, че нямат видими признаци за застрашеност от самосрутване. Освен, че е недопустимо в съдебното производство да се допълват фактическите и правни изводи на административния орган, но и съдът е следвало да констатира, че процесната заповед не съдържа разпореждане за поправяне и възстановяване на всички части на строежа, което я прави незаконосъобразна на основание чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Предписаните дейности само по отношение на трите лифтови станции и тръбните стълбове, без транспортното въже и механизмите към него, няма да доведат до целения резултат на производството по чл.195, ал.4 от ЗУТ. От друга страна, противоречието на обжалваното решение с материалния закон и с целта на закона, е във връзка с изводите на съда за това, че в хипотезата на чл.195, ал.4 от ЗУТ, органът е задължен да даде предписания за саниране на строежите за да осигури безопасността им, без да държи сметка за възможностите за ползването им по предназначение. Така формираните правни доводи са относими за случаите по чл.195, ал.5 от ЗУТ и са неправилни за настоящия казус. Действително, от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице доц. Марчоков, се установява, че седалковият лифт не е в добро състояние и не функционира, с което се потвърждават и констатациите на административния орган за лошото състояние на обследвания строеж. Горните факти обаче не обосновават извод за законосъобразност на оспорената заповед, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Според установената съдебна практика, целта на мерките по чл. 195, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗУТ, е строежът да бъде заздравен и поправен по начин, който да приведе техническото му състояние в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и да възстанови функцията, за която е създаден, като в този случай законът не въвежда ограничение на вида на строително-монтажните работи, които следва да бъдат извършени, т. е. дали да се поправи и заздрави чрез "основен ремонт" или "текущ ремонт". В оспорената заповед и в констативния протокол от 07.12.2020г., липсват констатации и произнасяне относно релевантният въпрос възможно ли е изобщо поправянето и заздравяване на този строеж в хипотезата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. Съдът, въз основа на заключението на вещото лице инж. Александров, е признал за доказано обстоятелството, че обектът не може да бъде въведен в експлоатация поради липса на резервни части, т.е. че дейността му не може да бъде възстановена и че изграждането на нов обект би било по-рентабилно, но неправилно същото обстоятелство е квалифицирано като неотносимо във връзка с правомощието на органа по чл.195, ал.4 от ЗУТ. Противно на изложеното в обжалваното решение, административният орган като се е ограничил само до констатации за лошото състояние на строежа, неотговарящо на съществените изисквания по чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, без да провери дали предписаните дейности ще доведат до поправянето и заздравяването му до степен да бъде използван по неговото предназначение,е издал незаконосъобразен административен акт, който не съответства на целта на закона. Видно от заключението на вещото лице инж. Александров, всички ремонти, реконструкции и преустройства по въжената линии трябва да отговарят на изискванията на Регламент /ЕС/ 2016/424 и Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на въжени линии, а материалите, резервните части и агрегатите, които се влагат при ремонтите трябва да имат декларация за съответствие с нормативните документи и стандарти. Видно от същото заключение е, че тъй като фирмата изпълнител на строежа не поддържа резервни части, е невъзможна замяната на съществуващите, т.е. не могат да се изпълнят предписаните мероприятия, така, че да се гарантира безопасната експлоатация за превоз на хора, поради което цялото съоръжение трябва да се замени с ново. С констатациите на съдебния експерт се опровергава правилността на разпоредителната част на заповедта за извършване на ремонтни и възстановителни дейности, които очевидно няма да доведат до поправяне и заздравяване на строежа до състояние, отговарящо на функцията за която е създаден, какъвто е целеният резултат в административното производство по чл.195, ал.4 вр. с ал.1 от ЗУТ. Предвид изложеното, следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Налице са отменителните основания по чл.146, т.4 и 5 от АПК, а изводите на административния съд в обратен смисъл са несъответни на материалния закон и са необосновани от анализа на събраните по делото доказателства. По горните съображения, обжалваното решение на Административен съд София град е неправило в хипотезата на чл.209, т.3 от АПК и следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.1 АПК се постанови съдебен акт по съществото на спора за отмяна на процесната заповед. Предвид изхода по делото и направеното искане от касационния жалбоподател, Столична община следва да бъде осъдена да заплати на Витоша ски АД разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции, в размер на 720,00лв., включващи 50,00 лв. - държавна такса по жалбата пред административния съд, 300,00 лв. - възнаграждение за в.л. и 370,00лв.- държавна такса за касационно оспорване. На ответника не се следват разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,