Решение № 4851 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1467/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на социален работник в отдел Закрила на детето при Дирекция Социално подпомагане Варна против решение 10920/24.10.2024 г. по адм. дело 1055/2024 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, В. Х. Д., от гр. Кюстендил счита същата за основателна. Представя писмен отговор, в който развива съображения за неправилност на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба, Е. Т. С., от гр. Варна изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, с който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от участвала в първоинстанционното производство страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 10920/24.10.2024 г. по адм. дело 1055/2024 г. Административен съд Варна е отменил предварителна оценка на потребности, издадена от социален работник към Дирекция Социално подпомагане Варна на 02.05.2024 г. и е изпратил административната приписка по заявлението на В. Х. Д. СУЗД/Д-В/116/26.04.2024 г. за издаване на нов акт от социален работник към Дирекция Социално подпомагане Варна при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Решението е недопустимо поради постановяването му срещу ненадлежна страна. Съгласно чл. 154, ал.1 АПК съдът конституира страните служебно. Оспорващият не е длъжен да сочи останалите страни по делото. Те следва да бъдат установени служебно от съда. С определение 5235/21.05.2024 г. Административен съд Варна обосновано е приел, че оспорената предварителна оценка е материализирана на типова бланка, при което липсва обективирано волеизявление по кое от подадените две заявления от родителите на Д. Д. е издадена, както и без ясното посочване кой субект на правото (детето или някой от двамата родители) ще ползва посочените в нея услуги. Съдът обаче необосновано е приел изготвилият предварителната оценка социален работник за издател на акта и това е довело до неточно конституиране на надлежния административен орган. Важно в случая е да се прецени дали определеното да изготви предварителната оценка длъжностно лице, от директора на Дирекция Социално подпомагане Варна, има статута и правомощията на административен орган и може ли то да формира властническо волеизявление или е част от обслужващата администрацията орган, явяващо се технически изпълнител на заданието по изготвяне на административния акт с компетентността да извърши проучване и да предложи проект на властническо волеизявление, който приподписан от компетентния административен орган да се превърне в административен акт. Видно от документа, на който е материализирана предварителната оценка е, че тя е подписана от три длъжностни лица: социален работник, изготвил същата, началник отдел в Дирекция Социално подпомагане - Варна и директор на Дирекция Социално подпомагане Варна. Разпоредбите на чл.3 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) указват административнопроизводствения ред за насочване за ползване на социални услуги. Видно е, че производството започва по заявление на лицето, което желае ползването на специализирана социална услуга и както беше посочено по-горе административният съд обосновано е приел, че подадените заявления не създават яснота дали всеки от родителите желае да бъде потребител на подобна услуга. Този въпрос е важен защото възможността за оспорване по чл.7, ал.5 ППЗСУ е дефинирана при ясно индивидуализиран резултат отказ за насочване към социална услуга или насочване към услуга, която лицето не е поискало. Съгласно чл.74, ал.1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) Дирекция Социално подпомагане извършва насочване за ползване на социални услуги. Всяко лице има право да бъде информирано и консултирано от Дирекция Социално подпомагане относно социалните услуги, включени в Националната карта на социалните услуги, и услугите в териториалния обхват на дирекцията, които се финансират от общината. Разпоредбата на чл.74, ал.4 ЗСУ е възпроизведена и в чл.3, ал.3 от ППЗСУ и съгласно нея директорът на Дирекция Социално подпомагане определя социален работник, който да извърши насочването. Следващите текстове от ППЗСУ сочат процедурата, по която това се случва и която завършва с изготвянето на предварителна оценка. Важно е да се отбележи, че се касае за индивидуална предварителна оценка с оглед нуждите и потребностите на конкретния заявител. Недопустимо е социалната услуга, претендирана от конкретно лице да засяга интересите и правната сфера на друго лице, което не я е поискало. Съгласно чл.16, т.15 и т.16 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане Дирекциите Социално подпомагане консултират и работят индивидуално с всеки нуждаещ се за социалната му адаптация и интеграция и осъществяват координация и взаимодействие при интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи за лицата по чл.74, ал.1, т.1 ЗСУ. Компетентността на административния орган не може да бъде учредена с подзаконов нормативен акт. Това би означавало изпълнителната власт сама да си създава компетентности. Компетентността е винаги законово дефинирана и в случая това е направено с чл.74, ал.1 ЗСУ. Разглеждайки спора с участието на ненадлежен ответник, административен орган - социален работник в отдел Закрила на детето при Дирекция Социално подпомагане, Административен съд Варна е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от фазата на конституирането на страните. В настоящото производство разноски не се дължат по арг. на чл. 226, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение