Решение № 7505 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравно осигурителна каса гр. Бургас, чрез юрк. Пейкова срещу Решение 547 от 23.05.2023 г., постановено по адм. дело 445 по описа за 2023 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена Заповед за налагане на санкции РД-25-216/17.02.2023г. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответната страна " Многопрофилна болница за активно лечение Д-р М." ООД, представлявано от изп. директор д-р А. М., чрез адв. Кокаларова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустими, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за частично основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е Заповед за налагане на санкции РД-25-216/17.02.2023 г. на директора на Регионална здравноосигурителна каса Бургас, с която на Многопрофилна болница за активно лечение Д-р М. ООД, с която на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., е наложена санкция: финансова неустойка за извършено нарушение по т. 1.1. от Протокол 122/27.01.2023 г. в размер на 200 лв. и финансова неустойка за извършено нарушение по т. 1.2. от Протокол 122/27.01.2023 г. в размер на 200 лв. От фактическа страна по делото е установено следното: Със Заповед РД-25-1840/14.12.2022 г. на директора на РЗОК Бургас е наредено извършване на тематична проверка на МБАЛ д-р М. ООД, за спазване изискванията на НРД за медицински дейности за 2020-2022 г. и ЗЗО по отношение на дейности за м. ноември 2022 г. , контрол по писма от управителя на лечебното заведение и контрол по доклади и справки от РЗОК-Бургас. За резултатите от проверката е съставен Протокол 122/27.01.2023 г., в който са описани констатираните нарушения, възприети изцяло от административния орган, както следва: по т.1 констатирано неправомерно изискано доплащане от ЗОЛ хоспитализирано в лечебното заведение за периода от 20.11.2022 г. до 25.11.2022 г., с ИЗ 2643 по КП 49, като видно от финансовата документация, пациентката платила сума в размер на 100,00 лв. /2 дни х 50,00 лв./ при заявена от нея допълнително услуга "Подобрени битови условия" в размер от 50 лв. на ден и включваща меню по избор, телевизия, ползване на интернет. Поверяващите са приели, че приложените документи не удостоверяват писмен избор на допълнително поискани услуги от пациентката, т.к. услугата подобрени битови условия съгласно Наредбата за осъществяване право на достъп до медицинска помощ се предлагала за самостоятелна стая с включени всички допълнителни битови условия. В ценоразписа на лечебното заведение допълнителната услуга "Самостоятелна стая" се предлагала в размер на 150,00 лв. на ден. Направен е извод, че сумата от 100,00 лв. била неправомерно изискана. Сочи се нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 5 вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 350 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. Нарушението по т.2 е при работа с болнична медицинска документация, като в епикриза към ИЗ 2643 на ЗОЛ липсвало наименование на клиничната пътека, по която пациентката е хоспитализирана, което е задължителен реквизит. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 293, ал.3, т. 2 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. С решението си съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган в установената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. За да отмени изцяло оспорения административен акт, /въпреки данни в мотивите, че го отменя частично/, съдът е обосновал правен извод за конкретно направен от пациента избор на допълнителна услуга, видно от приложено заявление, в което са изброени заплатените услуги на лечебното заведение. Съдът приел, че извършеното описание на предлаганите услуги не съответства на посочените норми от Наредбата, като посочената в ценоразписа услуга самостоятелна стая с ед.цена 150 лв., не била предвидена в Наредбата, а тя представлява част от услугата по чл. 24а, ал. 1, т. 1 подобрени битови условия . Обосновал е извод, че посочената в заявлението услуга подобрени битови условия/ в т.ч. меню по избор, телевизия, ползване на интернет ед.цена 50 лв. , съответствала по съдържание на посочената в чл.24а, ал.1, т.2, а не на т.1 от Наредбата, като установил несъответствие на съдържанието на предлаганите от лечебното заведение допълнителни услуги с тези предвидени в Наредбата, което не било посочено като нарушение в заповедта. Правните изводи на съда за отмяна на заповедта в тази част са свързани с липсата на конкретни факти и обстоятелства които да установяват нарушението, при което не била ясна причината за налагане на финансовата неустойка. По т.2 заповедта била отменена поради нарушение на материалния закон, доколкото вместо правилното правно основание за налагане на санкцията- чл. 416, ал. 3 от НРД, била посочена разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от НРД, която се налагала на изпълнител на болнична медицинска помощ при нарушаване условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. Съдът е приел, че след като е констатирано неизпълнение на изискване към водената медицинска документация, а не реда за предоставяне на болнично лечение, то приложима е нормата на чл. 416, ал. 3 от НРД 2020-2022. ,т.к. безспорно било налице нарушение, свързано с работа с медицинска документация, а не условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество частично правилно по отношение нарушението по т.1.2, като не се споделят правните изводи на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта по отношение нарушението по т.1.1. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, националните рамкови договори съдържат условията и реда за оказване на помощта по т. 2 (отделните видове медицинска помощ по чл. 45) и други въпроси от значение за здравното осигуряване. Според чл. 30, т. 5 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигурено лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. указва, че НЗОК закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба 9 от 2019 г., като в т. 1 са описани дейностите по клинични пътеки. Съгласно чл. 350 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една клинична пътека на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Допълнително поисканите услуги, които здравноосигурените лица могат да получат срещу заплащане по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, са посочени в чл. 24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. В т. 1 е регламентирана услугата "подобрени битови условия" самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента. Според ал. 2 на чл. 24а от същата наредба, лечебните заведения имат право да предоставят срещу заплащане допълнително поискани услуги, свързани с подобрени битови условия, само в случаите, когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни стаи, предоставящи възможности за избор. На основание чл. 24б от Наредбата допълнително поисканите услуги по чл. 24а, ал. 1, т. 1 и т. 2 се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите. В конкретния случай, от представените заявления за допълнително поискани услуги и декларации за информираност/съгласие на пациентите се установява, че предлагането на подобрени битови условия е самостоятелно обособена услуга, а не е включена в цената на предлаганата самостоятелна стая. Според Наредбата услугата "подобрени битови условия" не се предлага като самостоятелна услуга за всички стаи, а единствено за самостоятелни стаи, в цената на които се включват всички подобрени условия. В случая услугата самостоятелна стая не е била заявена и предоставена на пациентите. Следователно ценоразписът на лечебното заведение не е съобразен с изискването на чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Наредбата да включва в цената на самостоятелната стая от 150 лева и стойността на битовите условия, а определя цена от 50 лева само за подобрените битови условия, което е в нарушение на наредбата. При липса на нормативно предвидена допълнителна услуга "подобрени битови условия", която не е включена в цената на самостоятелна стая, изразеното в случая съгласие на пациентите е без значение за правния спор. Първаинстанционният съд като не е взел предвид факта, че съдържанието на ценоразписа на лечебното заведение е в противоречие с изискванията на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, е постановил незаконосъобразен съдебен акт в тази част. което на практика обезсмисля попълването на заявление и декларация за приемане условията на ценоразписа. Доколкото съгласно Наредбата всички допълнителни битови условия би трябвало да са включени в цената на самостоятелната стая, изпълнителят не може да изисква допълнително заплащане от здравноосигурените лица и заповедта за налагане на санкция на лечебното заведение в тази част е законосъобразна. По отношение на т.1.2 от заповедта, правилни са изводите на АС-Бургас че описаните в заповедта деяния представляват нарушения на воденето на документацията и документооборота, а не на реда и условията за оказване на медицинска помощ. Посочената за нарушена разпоредба на чл. 295 НРД за МД за 2020-2022 г. съдържа обстоятелствата, които се документират в хода на хоспитализация. Нарушението на чл.293, ал.3, т.2 от НРД за МД 2020-2022г., касаещо изискуемото съдържание на епикризата,в случая липса на посочен номер на КП, също не представлява неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ, доколкото епикриза се издава при дехоспитализация на пациента /чл. 278, ал. 1, т. 2 НРД за МД за 2020-2022 г. /, т. е след вече оказана медицинска помощ. Посочено е, че при провеждането на лечението на пациента, т. е. при оказването на медицинска помощ, пропуски не са констатирани. Предвид изложеното съдът е приел, че в случая е следвало да бъде наложена санкция по реда на чл. 416, ал. 3 НРД за МД за 2020-2022 г. Според съда административният орган не е спазил чл. 412, ал. 2 НРД за МД за 2020-2022 г. за всяко констатирано нарушение да се прилага съответна по вид и размер санкция. Посочено е също така, че независимо от еднаквия размер на предвидените наказания по чл. 414, ал. 3 и чл. 416, ал. 3 НРД за МД за 2020-2022 г., правилната квалификация е особено важна както за преценката относно тежестта на нарушението, така и за различните последици при неговата повторност. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че квалифицирайки неправилно деянията като такива по нарушаване на условията и реда за оказване на медицинска помощ, а не като нарушения на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Бургас, инстанцията по същество на спора, са проверени констатациите на административния орган. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател досежно неправилност на изводите на съда за неправилна квалификация на извършените нарушения. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че квалификацията на нарушенията и налагането на санкциите не са съобразени с приложимото материално право. Предметът на правния спор е свързан с липсата на попълнени задължителни реквизити в документи, относно проведените изследвания на пациента и неговото лекарствено лечение, които неправилно са квалифицирани от административния орган като нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ на пациента. Съгласно чл. 293, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. при дехоспитализация изпълнителят на БМП предоставя на пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три еднообразни екземпляра. Съдържанието и реквизитите на епикризата са регламентирани в чл.293, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г. ,като задължителен реквизит на епикризата, съгласно т. 2, е окончателната диагноза, заболяване с код по МКБ 10 и номер на КП и наименование. Констатациите от извършената проверка сочат за ненадлежно оформяне на медицинската документация, което не попада в обхвата на цитираните в оспорената заповед за налагане на санкции разпоредби на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. Липсата на установени задължителни реквизити води до извод за допуснати нарушения на изискванията за работа с медицинска документация по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, които представляват основание за прилагане на санкцията по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. Разпоредбата на чл. 295 от НРД за МД за 2020-2022 г. засяга документирането в хода на хоспитализацията, а както вече беше посочено чл.293, ал.3, т.2 от НРД 2020-2023г. касае включването в съдържанието на епикризата на задължителен реквизит, какъвто е номер на КП и наименование. В настоящия случай не става въпрос за нарушения на условията и реда на оказване на медицинска помощ, а за дейности, свързани с нейното документиране. Посочването на неправилна правна квалификация води до незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон и е основание за неговата отмяна, както правилно е приел първоинстанционният съд. Ето защо и решението на АС-Бургас в тази му, отменителна за касатора Директор на РЗОК-гр. Бургас част се явява правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. При този изход на спора и искане за присъждане на разноски от касатора, те следва да се присъдят съобразно уважената част от касационната жалба в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение и 100лв. заплатена ДТ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,