Решение № 12630 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7512/2016 г.

Решение № 12630 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7512/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест, подаден от прокурор при Районна прокуратура - Карнобат, против решение № 859 от 09.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1996/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - Б., с което е отхвърлен протестът му срещу чл. 58, ал. 1, предл. 2 от Наредбата за местните данъци на територията на община Карнобат, в частта относно думите "или упълномощени от него длъжностни лица", приета с решение № 31.1. от 29.02.2008 г. на Общински съвет - Карнобат. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. О. О. съвет - Карнобат не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационния протест за неоснователен, по следните съображения: За да отрече основателността на заявеното с прокурорски протест оспорване съдът е формирал решаващ извод за законосъобразност на подзаконовата разпоредба в атакуваната й част, считайки, че е съобразена с материалния закон, по чиято изрична делегация - чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), е приета процесната наредба. Преценил е, че при уредбата на конкретните обществени отношения специалният приложим закон е ЗМДТ, а не Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), поради което не е налице твърдяното в протеста противоречие на оспорения текст с правилото на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА. Позовал се е на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), допускаща възлагане от съответните административнонаказващи органи по ал. 1, б. "а" на същия законов текст на правомощията им по издаване на наказателни постановления на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответен закон. Изведено е заключение, че нормата на чл. 128 ЗМДТ, явяваща се специална по отношение на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА, предоставя такава възможност, поради което дословно възпроизвеждащата я протестирана подзаконова разпоредба кореспондира на относимите към казуса правила на ЗМДТ и ЗАНН. Решението е правилно. Спорът по делото се концентрира върху приложението на материалния закон, като разрешаването му се изчерпва с отговора на въпроса за съотношението между нормите на ЗМСМА и ЗМДТ относно компетентния да издава наказателни постановления орган. Обосновано и в съответствие с релевантната правна рамка съдът е направил верен извод за валидност, респ. - за материална законосъобразност на подзаконовата норма в оспорената й част. Прокурорският протест е насочен срещу предвидената в общинската наредба възможност наказателните постановления да се издават, освен персонално от кмета на общината, и от оправомощени от него служители. Предмет на нормативна уредба в Наредбата за местните данъци на територията на община Карнобат са обществените отношения в областта на определянето на размерите на местните данъчни задължения, чийто подзаконов регламент намира основание в изричното овластяване на общинския съвет за това със закон - чл. 1, ал. 2 ЗМДТ. Протестираната част на чл. 58, ал. 1, предл. 2 от наредбата предвижда наказателните постановления да се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица, като тази регламентация е идентична на административнонаказателната разпоредба на чл. 128, ал. 1 ЗМДТ. Противно на разбирането на касатора, нормата на чл. 128, ал. 1 ЗМДТ, с която правилно е съобразен текстът на чл. 58, ал. 1 от наредбата, е специална по отношение предписанието на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА, предвиждащо наказателните постановления за нарушаване на общинските наредби да се издават от кмета на общината или от негов заместник. Цитираната разпоредба от ЗМСМА съдържа общо правило относно компетентния административнонаказващ орган, важимо при отсъствие на друга уредба в специален материален закон. При колизия на норми от общ и специален закон, специалната разпоредба дерогира приложението на общото правило. Правилно е в тази връзка заключението на първостепенния съд за неотносимост на текста на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА към преценката за законосъобразност на чл. 58, ал. 1, предл. 2 от процесната наредба. Спецификата на конкретните обществени отношения предопределя приложимост в случая на закона, уреждащ съответната материя и на чието основание е издадена наредбата, а именно - ЗМДТ, установяващ специфична компетентност на лицата, издаващи наказателни постановления за нарушения на нормативната регулация в областта на местното данъчно облагане. Поради това подзаконовата норма на чл. 58, ал. 1, предл. 2 в частта относно думите "или упълномощени от него длъжностни лица" съответства изцяло на приложимия нормативен акт от по-висока степен - чл. 128, ал. 1 ЗМДТ. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационния протест отменителни основания, поради което проверяваното решение следва да бъде оставено в сила. Извън предмета на касационната проверка следва да се отбележи, че в мотивите и в диспозитива на първоинстанционното решение са допуснати очевидни фактически грешки в наименованието на протестираната наредба, цифровият израз на разглежданата разпоредба и цитирането на атакуваната й част - вместо правилното "чл. 58, ал. 1, предл. 2 от Наредбата за местните данъци на територията на община Карнобат, в частта относно думите "или упълномощени от него длъжностни лица", съдът погрешно е посочил "чл. 58, предл. 2 от Наредба за местните данъци и такси на територията на община Карнобат, в частта относно "или упълномощено от него лице". Констатираните от настоящия състав очевидни фактически грешки в съдебния акт не засяга неговата правилност. Същите могат да бъдат изправени от съда, който ги е допуснал, по предвидения за това ред - чл. 175 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение