Решение № 1910 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7740/2016 г.

Решение № 1910 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7740/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Казария"ООД, със седалище и адрес на управление гр. К., чрез адв. Милчева срещу решение № 500 от 09.03.2016 г. по адм. д. № 602/2015 г. на Административен съд - П. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник на РДНСК-ЮЦР, чрез юрк. Шалдупова ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди решението като законосъобразно. О. Г. Р. Н., чрез адв. Ножаров, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски. Останалите ответници не ангажират становища по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и правилно, постановено в унисон с изяснената фактическа обстановка по делото. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Жалбата е подадена срещу решение, с което е отхвърлена жалбата срещу акт, постановен по реда на чл. 216, ал. 6 ЗУТ, поради което решението подлежи на касационен контрол по смисъла на приложимата редакция на чл. 215, ал. 7 ЗУТ / изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., /. Действително в диспозитива на обжалваното решение погрешно е вписано, че то е окончателно, но тези погрешни указания на съда по чл. 172а, ал. 1, т. 8 АПК не рефлектират върху обжалваемостта на решението, която е определена от закона, т. е. не зависи от формирана воля на съда. Проверката дали съдебният акт подлежи на обжалване се извършва при подадена от страната жалба срещу акта, която при липса или неправилни указания по чл. 172а, ал. 1, т. 8 АПК следва да се счита подадена в срок. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на "Казария"ООД, подадена от управителя Д. Д. срещу заповед № ДК-10-ЮЦР-07/02.02.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 216, ал. 6 във връзка с ал. 2 ЗУТ и допуснати нарушения по чл. 140, ал. 3 и 5 ЗУТ и чл. 83, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. са отменени одобрените инвестиционни проекти и издаденото Разрешение за строеж № 163/06.12.2013 г. на главния архитект на О. К. за "жилищна сграда и плътна ограда" в УПИ II-1734,кв. 174в по плана на гр. К.. Обсъдени са събраните по делото доказателства във връзка с приетите експертизи /първоначална СТЕ, повторна СТЕ и първоначална и допълнителна геодезически експертизи/, сочещи на одобрени строителни книжа за предвидено основно застрояване с виза /комбинирана скица № 359/17.10.2013 г./, несъобщена на жалбоподателката Н. Прието е, че последната е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149 и чл. 131 от ЗУТ като собственик на съседен УПИ I-1735,на регулационната граница с който е предвиденото застрояване при условията на чл. 83, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. и то с навлизане на стрехата по северната фасадна стена с 80см в имота й. Установено е също, че по действащия ПУП, одобрен със заповед № 1118/1991 г. за УПИ II-1734 не е предвидено застрояване, а се запазва съществуващата едноетажна жилищна сграда на северната граница към УПИ I-1735,която сграда е съборена. За безспорно е прието обстоятелството, че УПИ II-1734 е тесен УПИ /маломерен/ и с комбинирана скица № 359/17.10.2013 г./, издадена по реда на чл. 140, ал. 2 ЗУТ е предвидено основно застрояване на нова сграда при изключителните условия на чл. 83, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г., която разпоредба обаче изисква изработване на ПУП. Това е квалифицирано като съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на отменените с обжалваната заповед № ДК-10-ЮЦР-07/02.02.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЦР строителни книжа. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и е правилно като краен резултат, но при следните мотиви: Предмет на преценката за законосъобразност пред Административен съд-П. е заповед № ДК-10-ЮЦР-07/02.02.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която са отменени строителните книжа /одобрените инвестиционни проекти и издаденото Разрешение за строеж № 163/06.12.2013 г. на главния архитект на О. К./ за "жилищна сграда и плътна ограда" в УПИ II-1734,кв. 174в по плана на гр. К.. По допустимостта на жалбата, по която е образувано производството по чл. 216 ЗУТ е налице произнасяне с влязло в сила определение № 10589/29.12.2014 г. по адм. д. № 2903/2014 г. на Административен съд-П.. В тази връзка се явяват неоснователни доводите по касационната жалба за недопустимост на производството. Безспорно е установено, че жалбоподателката Н. е собственик на съседен УПИ I-1735,на страничната регулационна линия на който е ситуирана сградата по процесните инвестиционен проект и РС. З. е основно и свободно по смисъла на т. 21, § 5 от ДР на ЗУТ, предвидено с виза № 359/17.10.2013 г. по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, която е безспорно, че не е съобщавана на Н., въпреки изричната регламентация в тази насока на изр. второ, ал. 3, чл. 140 ЗУТ. Вида на визата се определя от нейното съдържание и предвиденото застрояване, а в случая това е ново основно застрояване в УПИ II-1734- "тесен УПИ" по смисъла на т. 14, § 5 от ДР на ЗУТ. В действащият ПУП, одобрен със заповед № 1118/1991 г., за УПИ II-1734 не е предвидено ново застрояване, а се запазва с постоянен градоустройствен статут заварената сграда, която към момента на изготвяне на визата е съборена, видно от заключението на СТЕ и представените скици-извадки от КК и ПУП. От това следва, че изключителната хипотеза на чл. 83 от Наредба № 7 е приложена не в производство по изработване на ПУП, респ. изменение на ПУП, което е в разрез с цитираната норма. Тези безспорни обстоятелства отново сочат на наличие на активна процесуална легитимация на жалбоподателката Н. Незаконосъобразността на инвестиционния проект и РС, прогласена от началника на РДНСК-ЮЦР с оспорената заповед се следва от допуснатото съществено нарушение по чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Тази разпоредба, в приложимата си редакция, преди изм. ДВ, бр. 101 от 2015 г. изисква при условията на кумулативност, за одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж представяне на " виза за проектиране в случаите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50,51,58,59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6". В конкретния случай не е налице виза от кръга на посочените в нормата. Единствената хипотеза е тази по чл. 134, ал. 6 ЗУТ, която отговаря на вида на предвиденото застрояване и характера на територията-урегулирана, но с действащият ПУП, одобрен със заповед № 1118/1991 г., не е предвидено каквото и да било застрояване в УПИ II-1734,за да бъдат променяни параметрите му /"разположението и конфигурацията на предвидените сгради"/ с виза по чл. 140 във връзка с ал. 6, чл. 134 от ЗУТ. От изложеното следва, че процесните строителни книжа за одобрени при липса на предвидено надлежно застрояване в имота / УПИ II-1734/, с влязъл в сила ПУП, респ. изм. на ПУП. Дори и да се приеме, че визата съставлява такава по чл. 134, ал. 6 ЗУТ, то отново е налице визираното съществено нарушение на процедурата по чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗУТ, тъй визата не е влязла в сила, т. е. строителните книжа са издадени при липса на императивно изискуемия по т. 2, ал. 1, чл. 144 ЗУТ влязъл в сила административен акт, предвиждащ застрояването в УПИ. Именно този акт е основата за преценката за съответствие на органа по чл. 145 ЗУТ при одобряване на инвестиционния проект и при издаване на последващото РС от същия орган- чл. 148, ал. 2 ЗУТ. С оглед на горното, като е отхвърлил жалбата срещу заповедта на началника на РДНСК-ЮЦР за отмяна на строителните книжа, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от порок по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид този изход на делото и надлежно и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника Н., касаторът следва да бъде осъден да заплати реално направените за настоящата инстанция разноски. Видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от 26.01.2017 г. същите възлизат в размер на 600 лв - мин. размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,