Решение № 15701 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1677/2018 г.

Решение № 15701 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1677/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Б. Пирард, [гражданство], пребиваващ в Република България, ЛНЧ [номер], чрез адв. Л. Паунова срещу решение № 500 от 2.01.2018 г., постановено по адм. д. № 636/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в отхвърлителните му части, а именно: в частта, с която е отхвърлен искът му срещу ОД на МВР-Велико Търново за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 150 лв. до до пълния предявен размер от 500 лв.; в частта, с която е отхвърлена претенцията му за присъждане на законната лихва върху обезщетението за претърпените имуществени вреди от датата на постановяване на решението; в частта, с която е отхвърлен искът му срещу ОД на МВР-Велико Търново за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 150 лв. до пълния предявен размер от 500 лв. и в частта, с която е отхвърлена претенцията му за разноски над сумата от 153 лв до пълния им претендиран размер от 910 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в атакуваните му части поради необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в отхвърлителния му диспозитив, като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Паунова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на обжалваните части от съдебното решение по съображения, подробно развити в касационната жалба. Ответникът, ОД на МВР – Велико Търново редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез процесуалния му представител гл. юриск. С. Гидикова е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно- за правилност на съдебното решение в обжалваните му части. Твърди прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждание пред касационната инстанция и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Велико Търново е осъдил ОД на МВР – гр. Велико Търново да заплати на Б. Пирард, [гражданство], пребиваващ в Република България сумата от 150 лв., имуществени вреди, представляващи платена от същото лице сума за хонорар на адвокат за защитата по НАХД № 577/2017 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, образувано по жалба срещу Наказателно постановление № 17-1275-000276/27.02.2017 г. на Началника на Сектор "Пътна полиция" при същата дирекция; отхвърлил е исковата претенция на Пирард за имуществени вреди в останалата й част до пълния предявен размер от 500 лв., като неоснователна, както и искането за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди от датата на исковата молба до окончателното й изплащане; осъдил е ОД на МВР – гр. Велико Търново да заплати на Пирард, сумата от 150 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи преживени от същото лице негативни емоции: притеснение, срам, неудобство и безсилие, причинени от издаденото Наказателно постановление № 17-1275-000276/27.02.2017 г. на Началника на Сектор "Пътна полиция" при същата дирекция, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди от датата на исковата молба до окончателното й изплащане; отхвърлил е исковата претенция на Пирард за неимуществени вреди в останалата й част до пълния предявен размер от 500 лв., като неоснователна и е осъдил ответника да заплати на ищеца съдебни разноски съразмерно на уважената част от претенцията му в размер на общо 153 лв. За да стигне до този правен резултат, АС –Велико Търново, след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел, че в случая са налице всички, изискуеми по закон в условията на кумулативност материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменено като незаконосъобразно НП, реално заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на съдебното административно-наказателно производство по отмяната му, наличие на причинно-следствена връзка между платеното адвокатско възнаграждение и отмененото НП по смисъла на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. По отношение на претендираните имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар в производството по оспорване на НП, съдът е установил, че искът е предявен за сумата от 500 лв., ведно със законната лихва върху същата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. АС-Велико Търново е приел иска за доказан по основание, тъй като са налице безспорни доказателства, че упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство пред РС-Велико Търново, за което му е било заплатено в брой пълния размер на уговореното възнаграждение в размер на 500 лв. Въпреки това, съдът е приел, че не следва да бъде присъдена пълната стойност на заплатената сума, тъй като според него е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредата, поради което размерът на обезщетението следва да бъде намален съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. В тази връзка административният съд, спазвайки принципа за справедливост и съразмерност, както и съобразявайки се с разпоредбите и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., както и материалния интерес по НП (510 лв.) e приел, че предявеният иск за сумата от 500 лв. е над законовия минимум от 300 лв., и че същия следва да бъде редуциран до сумата от 300 лв., съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – "справедлив и обоснован". На следващо място с оглед на доказателствата по делото, АС- Велико Търново е заключил, че ищецът виновно е допринесъл за настъпване на увреждането и на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ поради, което е намалил размерът на обезщетението за претърпени имуществени вреди на половина, т. е от 300 лв. на 150 лв. и е отхвърлил иска за присъждане на законната лихва върху така определеното обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане като неоснователен. Съдът е приел претенцията на Пирард за присъждане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, представляващи преживени от него негативни емоции: притеснение, срам, неудобство и безсилие, причинени от издаденото Наказателно постановление № 17-1275-000276/27.02.2017 г. на Началника на Сектор "Пътна полиция" при същата дирекция, в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, за доказана по основание, но завишена по размер предвид наличието на съпричиняване на увредата от страна на ищеца. За да стигне до този извод, съдът е установил, че производството пред РС – Велико Търново не е приключило с оправдаване на наказаното лице поради недоказаност на обвинението, а с отмяна на НП поради допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че на водача не е осигурен преводач, като е приел, че справедливо обезщетение за преживените негативни емоции и затруднения в конкретния случай е сума в размер на 300 лв. Отчитайки наличието на съпричиняване от страна на ищеца, който не следва да черпи блага от собственото си неправомерно поведение и на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ съдът е намалил допълнително размера на обезщетението за неимуществени вреди на 150 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 500 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Първостепенният съд е уважил и своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на платените в хода на производството разноски за адвокат по чл. 78, ал. 5 от ГПК и, предвид частично уважената искова претенция, е осъдил ОД на МВР-Велико Търново да заплати на Б. Пирард съдебни разноски за производството в размер на 153 лв. Съдебното решение е частично неправилно. Обосновано АС-Велико Търново е заключил, че исковата претенция на Б. Пирард е основателна по см. на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. Правилно и в съответствие с мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение съдът е уважил и своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на исковата претенция и несъответствието й с фактическата и правна сложност на делото, характера и степента на ангажираност на съответния адвокат и законосъобразно се е ориентирал към минималния размер на адвокатския хонорар по чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който единствено би бил в пряка причинно-следствена връзка с отмененото НП. Настоящият състав не може да се съгласи със становището на АС-Велико Търново за наличие на съпричиняване от страна на ищеца по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. В исковото производство по чл. 1 от ЗОДОВ не подлежи на преценка основанието, на което е отменено наказателното постановление в административно-наказателното съдебно производство. По горните съображения решението в тази част следва да бъде отменено и обезщетението за причинени имуществени вреди следва да бъде определено в размер на 300 лв. съобразно размера, определен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за определяне на размера на адвокатските възнаграждения. Решението в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, е неправилно. Съгласно определението за "лихва", дадено в облигационното право, лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи, трябва да престира на своя кредитор. Всяко задължение за лихва предполага наличието на друго главно задължение – за главница, поради което е и акцесорно; зависи от главния дълг и се дължи заедно с него. От акцесорния характер на задължението следват различни последици: 1. Задължение за лихви не може да възникне, без да е налице парично вземане (респ. вземане за заместими вещи); 2. Ако се погаси главното задължение се погасява и задължението за лихви; 3. Ако главното задължение отпадне с обратна сила, ретроактивно отпада и акцесорното; 4. Обезпеченията на главното вземане обезпечават изпълнението и на задължението за лихва. Законна е тази лихва, която не е уговорена, но която произтича от разпореждане на закона и съставлява обезщетение за забавено изпълнение. Неправилно съдът е приел, че характерът и видът на процесното вземане е "съдебни разноски". В случая се касае за обезщетение за понесена имуществена вреда, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение в процеса по отмяна на незаконосъобразно НП, постановено при изпълнение на административна дейност от длъжностни лица на ответника. Предявеният иск за обезщетение намира своето правно основание в специален закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При доказано наличие на елементите от фактическия състав на посочената норма, в условията на кумулативност, се реализира безвиновната отговорност на държавата, която следва да овъзмезди ищеца за необосновано направения в съдебния процес по отмяна на наказателното постановление разход. Съгласно чл. 4 от специалния ЗОДОВ "Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. " С постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ: "Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на изложеното, решението следва да се отмени и в тази част и да бъде присъдена законната лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди считано от датата на предявяване на исковата молба по ЗОДОВ / каквато е претенцията на ищеца по исковата молба / до окончателното й заплащане. По отношение на неимуществените вреди, изразяващи се в безпокойство, притеснение, неудобства в ежедневната дейност, съдът обосновано е приел иска за доказан по основание. Неправилно и в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД обаче административният съд е определил размера на дължимото обезщетение. Същото не съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, несъответстващ на негативните преживявания на увреденото лице, като неправилно е отчетен техния интензитет и продължителност. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и самото поведение на ищеца. Предвид изложеното и на основание чл. 52 от ЗЗД настоящият съдебен състав на ВАС намира, че справедливият размер на обезщетение според установената причинно-следствена връзка, характера, интензитета и времетраенето на претърпените неимуществени вреди възлиза на 200 лв., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която исковата претенция на Пирард е отхвърлена за сумата над 150 до 200 лв. и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ОД на МВР – Велико Търново да заплати на ищеца още 50 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи преживени от същото лице негативни емоции: притеснение, срам, неудобство и безсилие, причинени от издаденото Наказателно постановление № 17-1275-000276/27.02.2017 г. на Началника на Сектор "Пътна полиция" при същата дирекция, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Предвид увеличения размер на присъдената главница следва да бъде увеличен и размерът на присъдените в полза на ищеца съдебни разноски във вид на платени суми за един адвокат пред първата инстанция, като същите бъдат увеличени от 153 лв. на 255 лв. Съдебното решение следва да бъде оставено в сила в останалата му част като правилно. На касационният жалбоподател следва да бъдат присъдени и претендираните от него съдебни разноски- 10 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на отменената част от съдебното решение, съответно – уважената на основание чл. 222, ал. 1 от АПК част от иска в размер на 300 лв., или общо: 310 лв. разноски на касация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение