Решение № 1687 от 13.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10234/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба М. Денева против решение 80 от 03.05.2023 г. по адм. дело 107/ 2022 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 2281 от 26.09.2007 г. на кмета на община Перник. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Перник да бъде отменена. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът кмет на община Перник оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на направените разноски. Ответниците А. Димитров и И. Димитров също оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски. Ответниците Ц. Видрова и Б. Алексова не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касационната жалбоподателка М. Денева против заповед 2281 от 26.09.2007 г. на кмета на община Перник, с която по заявление на Б. Димитров, наследодател на ответниците А. Димитров и И. Димитров, на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР и Наредба 3/ 2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.) е одобрено попълване на кадастралния план с имот пл. 1807, кв. 12а по плана на [населено място], община Перник според кафявите линии букви и цифри и зелените линии на приложената към заповедта скица. От събраните по делото писмени доказателства, от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза и обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание на 07.04.2023 г., се установява, че Ж. Милушева, наследодател на жалбоподателката Денева, е собственик на имот с пл. 1434 в кв. 12а по плана на [населено място] с площ от 3500 кв.м. Имотът е нанесен в кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед III-234/ 1976 г., съгласно заповед 392/24.03.1997г. на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ и протокол 4-2/21.02.1997г. според кафявите линии и за него са преотредени парцели I и II в кв. 12а по плана на [населено място], както и парцел XVIII, кв. 12а по плана на селото, а част остава извън регулация. С протокол 66-17/ 21.12.2006 г. ОЕСУТ при община Перник приема, на основание чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, помощен план за имот пл. 1807, кв. 12а по плана на [населено място], възстановен на Б. Димитров, наследодател на ответниците А. и И. Димитрови, с решение 1645/2007г. на ОСЗГПерник в стари реални граници. С помощния план имот пл. 1434, кв. 12а по плана на [населено място] е разделен, като част с граници съгласно представената скица е предвидена за имот пл. 1807 в кв. 12а (обяснения на вещото лице Георгиев в съдебно заседание). Със заповедта, предмет на оспорване, имот пл. 1807, кв. 12а е нанесен в кадастралния план съгласно решението на ОСЗГ Перник и границите по протокол 52-3/17.09.2007 г. на ОЕСУТ при община Перник на основание чл. 53, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР (изм.), като по този начин се намалява площта и се засягат границите на имот пл. 1434, кв. 12а по плана на селото, собственост на Ж. Милушева, наследодател на жалбоподателката Денева. Заповедта е издадена след съставен акт за непълноти и грешки, подписан без възражения от наследодателката на жалбоподателката Д. Милушева, собственик на имот пл. 1434, кв. 12а по плана на [населено място] (заключение от 28.03.2023 г. на вещото лице Димитров по изслушаната съдебно- графическа експертиза). При тези факти изводите на административния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, а одобреното изменение е направено в съответствие с материалноправните изисквания на закона, са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Оспорената заповед е издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР във връзка с § 5 от Наредба 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.) и е в производство по изменение на кадастрален план в хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 ЗКИР (изм.). Съгласно цитираните текстове одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Според разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР (изм.), непълнотите и грешките се поправят по молба на заинтересуваното лице, а когато са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред, като индиция за такъв спор е неподписването на акта за непълноти и грешки от заявителя или заинтересувана страна. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Наредба 3/ 2005 г. ( отм.), според която при неподписване на акта за установяване на непълноти и грешки от заинтересуваното лице, компетентният орган издава отказ за отразяване на грешката или непълнотата в кадастралната карта. В конкретния случай е установено, че заповедта за нанасяне на имот пл. 1807, кв. 12а в кадастралния план на [населено място], е издадена след изготвен акт за непълноти и грешки, който е подписан без забележки от заявителя и от заинтересуваните лица, включително от собственика на съседния имот пл. 1434, кв. 12а по плана [населено място] Милушева. При тези данни, както административният съд правилно приема, обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, тъй като при липсата на възражения, сочещи на спор за материално право, направени в административното производство, компетентният орган следва да отрази констатираната грешка или непълнота в кадастралната карта. Поради това като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона, а доводите на касационната жалбоподателка в обратен смисъл са неоснователни. Останалите възражения в касационната жалба нямат отношение към законосъобразността на обжалваната заповед, а са свързани с имуществен спор, който не може да бъде разрешен в настоящото производство. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и събиране на релевантните доказателства. Правилно е преценено, че заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза е пълно и установява относимите към спора обстоятелства, поради което не се налага поставяна на допълнителни задачи към експерта, формулирани в съдебно заседание на 07.04.2023 г. Ето защо обратно на поддържаната от касатора теза, отказът на административния съд да уважи искането за възлагане на допълнително заключение на вещото лице, в случая не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не е основание за отмяна на съдебния акт. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото, касационната жалбоподателка М. Денева следва да заплати на ответника А. Димитров сумата 800.00 лв., а на ответника И. Димитров сумата 500.00 лв., представляващи разноски по делото пред касационната инстанция, включващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че са под минималния размер на адвокатско възнаграждение по дела с такъв характер, определен с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения възражението на касаторката за прекомерност на заплатеното от насрещните страни адвокатско възнаграждение е неоснователно. При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, съдът намира, че разноски на община Перник- юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издал оспорения акт, не следва да се присъждат въпреки направеното искане. (Искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение от административния орган в касационното производство не е направено.) По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,