Решение № 11748 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6341/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. К., чрез адв. Д. Михалева, против решение 2597/07.03.2025 г., постановено по адм. дело 2432/2024 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради и което се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Кметът на район Приморски Община Варна, чрез юрк. В. Михайлов, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба, подадена от И. С. К. против отказ, обективиран в писмо рег. АУ083040ПР_001ПР/21.08.2024 г. за издаване на удостоверение за наследници на съпруга й Ч. Н. К., издадено от ст. експерт "Гражданско състояние" - район "Приморски" - община Варна, потвърден с писмо с рег. АУ083040ПР_002ПР_001ПР/24.09.2024г., на вр.и.д. кмет на район "Приморски" - община Варна. С оспореното в настоящото производство решение съдът е отхвърлил жалбата на И. К. против горепосочения отказ. От фактическа страна по делото е установено, че И. С. К. е подала заявление вх. рег. АУ083040ПР/20.08.2024 г. до кмета на район Приморски , Община Варна, за издаване на Удостоверение за наследници на съпруга й Ч. Н. К., роден на [дата]. в гр. Сан Франциско, САЩ, и починал на 15.02.2021 г. в гр. Варна, Република България. Към искането са приложени препис извлечение от Акт за смърт издаден въз основа на акт за смърт 0387/[дата], съставен в гр. Варна, съобщение за смърт, разрешение за пребиваване 701094000 и други документи. С писмо рег. АУ083040ПР_001ПР/21.08.2024 г. за издаване на удостоверение за наследници, издадено от ст. експерт "Гражданско състояние" - район "Приморски" - Община Варна, И. К. е била уведомена за редът за издаване на удостоверенията за наследници и че такова се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. В процесния случай лицето има издаден акт за смърт с 0387/[дата] на Район Одесос", но е с постоянен адрес САЩ, а типа разрешение за пребиваване е продължително пребиваване", съответно е извън обхвата на чл. 3, ал. 2 ЗГР и не подлежи на вписване в регистъра на населението. След подадена жалба срещу горепосоченото писмо до кмета на Район Приморски - Община Варна, вр.и.д. кмет на Район Приморски уведомил К., че приема отказа за правилен и законосъобразен. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че отказът за издаване на удостоверението за наследници е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на закона. Посочил е, че в конкретния случай не са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 10, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението за издаване на удостоверение за наследници, а именно: 1. съставен акт за смърт и 2. обстоятелството към датата на смъртта си починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението. Този извод съдът е обосновал с извършен подробен анализ както на относимите разпоредби от Закона за гражданската регистрация, горепосочената наредба и Закона за чужденците в Република България, така и на представените по делото доказателства - писмо със с.д. 19652/30.12.2024 г., съдържащо информация за лицето К. Ч. Н. от извършена проверка в база данни на АИС на МВР, според която се установява, че същият е със статут на продължително пребиваващ чужденец от 29.03.2013 г. до 20.03.2021 г., регулярно удължаван всяка година, с посочен номер на решение на директора на ОД на МВР-Варна, както и посочени данни, номер и валидност, на придобития в тази връзка български личен документ Разрешение за пребиваване . Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. По делото безспорно е доказано, че И. С. К. е подала заявление за издаване на удостоверение за наследници на съпруга ѝ Ч. Н. К., роден на [дата] в гр. Сан Франциско, САЩ, и починал на [дата] в гр. Варна, Република България, към което е приложила препис извлечение от Акт за смърт издаден въз основа на акт за смърт 0387/[дата], съставен в гр. Варна, съобщение за смърт, разрешение за пребиваване 701094000 и други документи. Правилно е постановен оспореният отказ, обективиран в писмо рег. АУ083040ПР_001ПР/21.08.2024 г., издадено от ст. експерт "Гражданско състояние" - район "Приморски" - община Варна, потвърден с писмо с рег. АУ083040ПР_002ПР_001ПР/24.09.2024г., на вр.и.д. кмет на район "Приморски" - община Варна, поради това, че наследодателят е чужд гражданин, няма никаква регистрация в регистъра на населението, като такъв не попада в групите лица, посочени в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения, въз основа на регистъра на населението във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за гражданската регистрация. Съгласно данните по делото, с Разрешение за пребиваване 701094000 на наследодателя на И. К. е било разрешено продължително пребиваване, считано от 29.03.2013 г. до 20.03.2021 г., регулярно удължавано всяка година. Следва да се посочи, че касационната жалбоподателка се позовава на приложението на КМЧП, но посочените от нея разпоредби се отнасят до уреждане на наследствени правоотношения с международен елемент, а предмет на настоящото производство е издаване на удостоверение за наследници на починало лице. В случая действително е налице международен елемент, но той е уреден в Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, който регламентира статута на лицата, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗГР в регистъра на населението се вписват всички български граждани; чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; както и получилите статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Разпоредбата на чл. 23 ЗГР постановява, че за всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗГР, електронен личен регистрационен картон на лице по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа на един от следните документи: разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в тази община. По отношение издаването на удостоверение за наследници разпоредбата на чл. 24 ЗГР урежда, че те се издават от Общинската администрация въз основа на регистъра на населението. Разпоредбата препраща за реда за издаване и образците на удостоверенията към наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с министъра на правосъдието, а именно - Наредба РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. От посочените разпоредби следва, че И. С. К. би имала право да получи удостоверение за наследните на Ч. Н. К., роден на [дата] в гр. Сан Франциско, САЩ, и починал на [дата] в гр. Варна, Република България, само ако последният е имал регистриран постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в дадена община в Република България. Безспорно установено по делото е, че наследодателят е чужд гражданин и няма регистрация в регистъра на населението, защото е със статут на продължително пребиваващ и не е подлежал на вписване в регистрите. Това е и мотивът на административния орган да откаже извършването на административната услуга. Отказът е законосъобразен и поради това правилно административният съд е отхвърлил подадена срещу него жалба. При така изложените мотиви касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, в полза на район "Приморски" - община Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,