Решение № 4215 от 20.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД, чрез адв. А. Кукушева, против Решение 3199 от 11.05.2022 г. постановено по адм. дело 10691/2021 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу т. 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 15 и 16 от Заповед за налагане на санкции РД-08-1697/15.09.2021 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Плевен. В касационната жалба се излагат твърдения за недопустимост на съдебното решение. Изтъкват се и доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на постановеното решение и отмяна на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът директор на РЗОК Плевен, чрез юрисконсулт Владинска, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения в тази насока. Прави искане съдът да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административният съд София-град е отменил по жалба на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД заповед за налагане на санкции РД-08-1697/15.09.2021 г., издадена от директора на РЗОК Плевен, в частта, с която на лечебното заведение е наложена санкция за извършено нарушение, посочено в т. 14, и е отхвърлена жалбата срещу заповедта в останала й оспорена част. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че въз основа на Заповед РД-08-1455/10.08.2021 г. на директора на РЗОК, гр. Плевен, е извършена самостоятелна проверка от 10.08.2021 г. до 31.08.2021 г. на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД със задачи: 1. Контрол по изпълнение на договора на ЛЗБП с НЗОК и 2. Проверка на онколекарствата, приложени от ЛЗ през месец юни 2021 г. Определени са и длъжностните лица, които да извършат проверката. За извършената проверка е съставен протокол Протокол РД-08-Пр-836/2021 от 31.08.2021 г., в който са отразени констатациите на проверяващите, като са посочени и установени 16 нарушения от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Протоколът за извършената проверка е връчен на представител на лечебното заведение на 31. 08. 2021 г., като не са подадени възражения в предоставения срок. Въз основа на горното, на 08.12.2021 г. е издадена оспорваната Заповед за налагане на санкции РД-08-1697/15.09.2021 г. на директора на РЗОК Плевен. Според мотивите на административния акт, по т. 1 и 2 от него - по ИЗ 5070/2021 г. и ИЗ 6245/2021 г. е нарушено е изискването лицата с диагнози, посочени в Приложение 11 от НРД за МД 2020-2022 г. Списък на заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО да не заплащат потребителска такса. Извършено е нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и с чл. 277, ал. 4 от НРД за МД 2020 - 2022 г. В т. 3 и 4 от заповедта ИЗ 6259/2021 г. и ИЗ 6015/2021 г., с отчетена КП 59, относно пациенти, лекувани в Клиника по Неврология на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД, с окончателна диагноза: Ограничена атрофия на главния мозък, е констатирано нарушено изискване епикризата да съдържа описание на извършените параклинични изследвания, като е прието за нарушение на документацията и документооборота по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 293, ал. 3, т. 6 и чл. 381, ал. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г. В т. 5, 6, 7 и т. 12 от заповедта - ИЗ 5928/2021 г., ИЗ 6136/2021 г., ИЗ 6233/2021 г. и ИЗ 5541/2021 г. относно пациенти, отчетени по КП 72.1, лекувани в Клиника по хирургия на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД с окончателна диагноза: Хроничен гастрит. Медена, е установено, че по време на болничния престой няма данни за назначена и извършена ехография на коремни органи, която е част от диагностично-лечебния алгоритъм на КП 75.1, съгласно приложение 17 от НРД за медицинските дейности 2020 - 2022 г. по КП 72.1, като е прието, че не е изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм на КП 72.1 по отношение на посочените ИЗ. Направен е извод, че описаните случаи представляват нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 292, т. 6, буква б от НРД за МД 2020 - 2022 г. В т. 8, 9 и 10 от заповедта по ИЗ 6097/2021 г., ИЗ 6567/2021 г. и ИЗ 5372/2021 г. относно пациенти, отчетени по КП 197 е констатирано липсват данни за наличие на чревна непроходимост, поради което не са били налице данни за хоспитализация по посочената КП. Прието е, че посочените случаи представляват нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 292, т. 6, буква а от НРД за МД 2020 - 2022 г. В т. 11 от заповедта - по ИЗ 5614/2021 г. на пациентка, отчетена по КП 199.2 - с окончателна диагноза: Ту кутис регио атебрахии, е прието, че липсват индикации за хоспитализация по КП 199.2, което представлява нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т, 2 и т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 292, т. 6, буква б от НРД за МД 2020 - 2022 г. В т. 13 от заповедта - по ИЗ 5854/2021 г. по отношение на пациентка, отчетена по КП 33 - лекувана в Клиника по кардиология на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД с окончателна диагноза: Нарушения на сърдечния ритъм: Тахиаритмия от предсърдно мъждене с неясна давност. Хипертонична болест II ст. ХСН II Ф. К. NYHA, е установено, че в рамките на КП 33 са нарушени условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ - не е изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм на клиничната пътека - не е проведена задължителна оценка на емболичния риск, съобразно табл. 1, отразена в История на заболяването, както и в епикризата съгласно изискванията на Приложение 17 от НРД за МД 2020 - 2022 г., представляващо налице нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т, 2 и т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 292, т. 6, буква б от НРД за МД 2020 - 2022 г. В т. 14 от заповедта по ИЗ 6476/2021 г. по отношение на пациент, отчетен по КП 214 - лекуван в Клиника по гръдна хирургия на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД с окончателна диагноза: Пиоторакс без фистула. Състояние след торакоцентеза в дясно. Скарификация на плевра, е установено, че липсват индикации за хоспитализация по КП 214, поради което е направен извод, че е налице нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 292, т. 6, буква а от НРД за МД 2020 - 2022 г. В т. 15 от заповедта по ИЗ 5733/2021 г. по отношение на пациентка, отчетена по КП 240 - лекувана в Клиника по медицинска онкология на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД с окончателна диагноза: Горен вътрешен квадрант на млечната жлеза е установено, че липсват индикации за хоспитализация по КП 211.1, което представлява нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 292, т. 6, буква а от НРД за МД 2020 - 2022 г. В т. 16 от заповедта - ИЗ 6137/2021 г. по отношение на пациентка, отчетена по КП 240 лекувана в Клиниката по медицинска онкология на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД с окончателна диагноза: Меланома малигнум кутис фронтис. Ст. Пост биопсиам. Ст. Пост ексцизионем тумори сет лимфонодулорум. Ст пост имунотерапиам кум БЦЖ. Рецидивум. Мета пулмонис. Мета хепатис, плевре ет цербери, е установено, че не е спазен ДЛА на КП 206.2, поради което е прието, че описаният случай представлява нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 292, т. 6, буква б от НРД за МД 2020 - 2022 г. При подробни фактически констатации в горния смисъл, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1 и чл. 422, ал. 1 от НРД МД 2020-2022 г. е издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 413 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., на МБАЛ Сърце и Мозък ЕАД са наложени 16 (шестнадесет) санкции финансова неустойка, всяка в размер 200 (двеста) лева, а именно: за две нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и с чл. 277, ал. 4 от НРД за МД 2020 - 2022 г., две нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 293, ал. 3, т. 6 и чл. 381, ал. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г., седем нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 292, т. 6, буква б от НРД за МД 2020 - 2022 г. и пет нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 292, т. 6, буква а от НРД за МД 2020 - 2022 г. По делото е изготвена първоначална съдебно-медицинска експертиза. Изготвена е и повторна съдебно-медицинска експертиза, с участието на три вещи лица. Съдът е кредитирал при постановяване решението заключението на първоначално изготвената съдебно-медицинска експертиза, с изключените на това по т. 15 от оспорената заповед - ИЗ 5733/2021 г., както и изцяло е кредитирал заключението на повторната съдебно-медицинска експертиза. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният акт е издаден от компетентен орган директорът на РЗОК гр. Плевен, съгласно чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, в предписаната писмена форма, в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му, както и съдържа разпоредителна част, с която се определят задълженията за адресата му, начинът и срокът на изпълнението им. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел правни изводи. Съдът е направил извод за неоснователност на жалбата по отношение на нарушенията, обективирани в оспорената част от заповедта от т. 1, т. 2, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 15 и т. 16, тъй като същите са били индивидуализирани в достатъчна степен и съобразно правната им квалификация са отнесени правилно към кореспондиращата санкционна норма, като е отменил наложената санкция в т. 14 от заповедта. Първоинстанционният съд е приел, че по никакъв начин не е ограничено и правото на защита на оспорващото болнично заведение, поради което е преценил, че в обжалваната заповед по изброените точки не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Позовавайки се на заключенията на вещите лица са развити подробни разсъждения и са изложени мотиви относно нарушенията по т. 5, т. 6, т. 7, т. 12, т. 15 и т. 16, както й правилното приложение на санкционните норми по посочените точки. Административният съд обаче не е развил съображения и не е изложил мотиви по т. 1, т. 2, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 13 от заповедта. Единствено в мотивите си е посочил, че нарушенията по тези пунктове от процесната заповед са безспорно установени, като при тяхното установяване и санкциониране не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което обжалваният административен акт в тази част е законосъобразен. По този начин, като не е извършена пълна проверка от съда за законосъобразност на акта и не са изложени мотиви по всички точки е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В този контекст се налага извод за нарушаване на процесуалното правило по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неизлагането на мотиви и правни изводи в дължимия обем и смисъл, винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение, което обуславя отмяна на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от АПК. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 АПК, за съответствие на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на лечебното заведение срещу заповедта за налагане на санкции. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото като обсъди доказателствената им сила и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства, като изложи подробни мотиви по всяка една от точките, по които се оспорва заповедта. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и за разноските по делото, включително за извършените за водене на делото пред Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,