Решение № 1118 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5953/2009 г.

Решение № 1118 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5953/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 1256 от 19.12.2008 г. по адм. дело № 6176/2007 г. на Административен съд - София-град в частта, с която се отменя по жалба на Бинчо Василев Вълков от гр. Харманли Заповед № 254 от 27.11.2007 г., поправена със Заповед № 115 от 09.09.2008 г., и Заповед № 255 от 27.11.2007 г. на генералния директор на НВМС. Касаторът е изложил съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като иска отмяната му и вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Бинчо Вълков срещу горните заповеди. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С първоинстанционното решение в обжалваната му част Административен съд София-град е отменил като незаконосъобразни по жалба на Бинчо Вълков Заповед № 254 от 27.11.2007 г., поправена със Заповед № 115 от 09.09.2008 г. и Заповед № 255 от 27.11.2007 г. на генералния директор на НВМС. С първата от оспорените заповеди на Вълков на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че по време на нощна смяна на 18.02.2007 г. срещу 19.02.2007 г. не е таксувал 11 броя товарни автомобили, влизащи на територията на Република България, а по време на дневната си смяна на 25.02.2007 г. не е таксувал общо 20 броя товарни автомобили, влизащи на територията на страната, като с тези си действия е ощетил бюджета на НВМС; със Заповед № 255 от 27.11.2007 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя поради наложеното му най-тежко дисциплинарно наказание; а с третата оспорена заповед е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № 254 от 27.11.2007 г. в частта относно мотивите на същата. За да отмени заповедта, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" съдът е приел, че същата е издадена при допуснати съществени нарушения на формата и на предвидените в закона процесуални правила за издаването й, а именно - нарушена е разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл., тъй като административният акт не съдържа описание на извършеното от Вълков нарушение и на обстоятелствата, при които същото е осъществено, т. е. заповедта не съдържа фактически основания за нейното издаване, което представлява съществено нарушение на предвидената от закона форма за издаването й. Наред с това съдът е приел, че липсата на индивидуализация на извършеното нарушение в случая е довело до нарушаване на задължителната процедура съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДСл., а именно не е изпълнена процедурата по изискване и приемане на писмени обяснения и изслушване на държавния служител относно всички обстоятелства, които представляват основание за налагане на дисциплинарното наказание. Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът е приел, че по делото не се е установило съществуването на задължение за служителя за извършване на дезинфекция на товарните автомобили с оглед обстоятелството, че в страната не е обявена епизоотична обстановка, следователно не е извършено и нарушение на служебната дисциплина, което да е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Счел е също така, че дори и да се приеме, че извършването на дезинфекция е било задължително, тъй като автомобилите, за които е следвало да се издаде квитанция, не са индивидуализирани, е невъзможно оспорващият да ангажира доказателства дали причините, поради които не е събрана такса е именно освобождаването на тези автомобили от заплащането на такава. С оглед констатираната незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение", съдът по същество, е приел, че такава се явява и допълващата я Заповед № 255 от 27.11.2007 г. с оглед на липсата на фактическото основание за издаването й. Постановеното решението е правилно. Неоснователно е оплакването за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в даване на ход на делото по същество, като е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на касатора за отлагане на делото с оглед на служебната й ангажираност. По повод на депозираната молба съдът е направил законосъобразен извод, че не са налице изискванията на процесуалния закон за отлагане на съдебното заседание - ответникът е бил редовно призован и не са представени доказателства, че лично е възпрепятстван да се яви, както и по делото съществуват данни, че в отдела, който осъществява процесуално представителство, има поне още един правоспособен юрист, който би могъл да представлява директора на НВМС. С оглед изложените съображения, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да лишат ответника от възможност да участва в процеса и да бъде надлежно представляван. Обоснован е изводът на съда по същество, че по делото не се доказа вмененото на Вълков нарушение, което от своя страна е послужило като основание за реализиране на дисциплинарната му отговорност. Правилно решаващият съд е приел, че по делото не се установи наличието на предпоставката съгласно чл. 190 от Закона за ветеринаромедицинската дейност (ЗВД), а именно обявена епизоотична обстановка, в който случай влизащите в страната превозни средства подлежат на профилактична дезинфекция и дезинсекция. Такива доказателства не са представени от дисциплинарнонаказващия орган и пред касационната инстанция. С оглед изложеното, законосъобразно съдът е приел, че липсата на задължение за извършване на описаните дейности спрямо влизащи в страната автомобили, води и до отсъствие на задължение за събирането на такава такса и издаване на приходен документ - квитанция, а оттук липсва и вмененото на Вълков нарушение - ощетяване на държавата, тъй като липсва основание за събиране на такса за дезинфекция. Правилно решаващият съд е заключил и че липсата на индивидуализация на товарните автомобили, които не са били таксувани, както и неконкретизирането на точните дати на извършване на твърдяното нарушение, води до неяснота относно последното, която е довела до опорочаване на задължителната процедура съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДСл. по изискване и приемане на писмени обяснения и изслушване на държавния служител. В касационната жалба процесуалният представител на директора на НВМС е описала подробно хронологията по назначаването на дисциплинарния съвет по случая на Вълков, провеждане на двете заседания, изискването на обяснения от страна на наказаното лице и това не се оспорва от негова страна, нито съдът е възприел фактическа обстановка, различна от изложената. Обосновано обаче решаващият съд е приел, че неяснотата относно вмененото нарушение е довело до опорочаване на горната процедура, което на практика се приравнява на нейното неизвършване, тъй като не е изпълнена целта на същата. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорните лица. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. В конкретния случай, това не е постигнато, тъй като Вълков е бил лишен от възможността да се запознае конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил, за да ангажира относимите доказателства, които да изключат или ограничат отговорността му. Самият касатор заявява, че не се води дневник на освободените от заплащане на такса автомобили, в самото производство по реализиране на дисциплинарната отговорност на Вълков и всички съпътстващи го документи липсва индивидуализация на товарните автомобили, за които според касатора е било задължително извършване на дезинфекция, поради което правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е невъзможно установяването или доказването от страна на наказаното лице, че причините, поради които не е събрал такса е именно освобождаването на автомобилите от заплащане на такава. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че съдът е допуснал и друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отменил първоначално допусната по делото счетоводно-техническа експертиза, чиято цел е била да установи, че описаните в оспорената заповед автомобили не са били таксувани, както и да индивидуализира последните. Това е следвало по безспорен начин да бъде установено в рамките на дисциплинарното производство спрямо държавния служител, като тежестта на доказване е върху дисциплинарнонаказващия орган, а доказването на този факт в рамките на съдебното производство по посочения начин при липсата на такива данни по делото е невъзможно да бъде проведено. С оглед горното, като е приел, че процесната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон, което обуславя отмяната й като незаконосъобразна, Административен съд София-град е постановил правилно решение. Спрямо същото не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което то като правилно и обосновано следва да се потвърди от настоящия касационен състав. С оглед горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,