Решение № 7660 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2017 г.

Решение № 7660 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпили две касационни жалби срещу едно и също решение на Административен съд С. - град, Т. отделение, 7 състав, а именно: решение № 2042 от 27.03.2017 г. постановено по адм. дело № 8361/2016 г. С това решение е отхвърлена жалбата на "Е.-П. П." АД, гр. В. срещу решение № ПАМ-2 от 14.07.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, както и дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Първата касационна жалба е от "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, със седалище и адрес на управление, гр. В., бул. "В. В." . №..., чрез адвокат Тодорова, в която се твърди, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано е и постановено в противоречие с материалния закон. По подробно развити съображения моли същото да бъде отменено в цялост и да бъдат присъдени направените разноски и пред двете инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Втората касационна жалба е от "МВЕЦ МАЛУША" ЕООД, гр. П., бул. "Х. Б." .№..., представлявано от управителя М. К., чрез адвокат Стоева. И в тази жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като се моли за неговата отмяна в цялост. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и отново моли решението на АССГ да бъде отменено. Претендира разноски и за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), гр. С., чрез процесуален представител юрисконсулт Райков, оспорва и двете жалби, счита че решението на АССГ е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Допълнително са представени Писмени бележки от юрисконсулт Церовски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационните жалби са допустими, но по същество са неоснователни. Върховният административен съд - Четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: И двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощени представители на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват неоснователни. С решение № 2042 от 27.03.2017 г. по адм. дело № 8361/2016 г., в производство по реда на чл. 203, ал. 1 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд С. - град, Т. отделение, 7 състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Е.-П. П." АД със седалище и адрес на управление, гр. В., район "В. В." В.-Т.-Е, бул. "В. В." .№..., представлявано от всеки двама от членовете на УС - П. С., Я. Д., Б. П. и Г. К., чрез АД "Величков, Желязков и партньори", срещу решение № ПАМ - 2 от 14.07.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Със същото решение съдът осъжда жалбоподателя да заплати на ответника КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Веднага на това място следва да се посочи, че в тази част по втория диспозитив съдебното решение не е неблагоприятно за втория касационен жалбоподател - МВЕЦ МАЛУША" ЕООД, гр. П., което дружество е било заинтересована страна по делото и осъждането на "Е.-П. П." АД, гр. В. за разноски изобщо не рефлектира в неговата правна сфера, за да иска отмяна на решението в цялост. С решение № ПАМ - 2 от 14.07.2016 г., на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници, чл. 201, ал. 2, т. 1, буква "а" и ал. 3, чл. 202, ал. 1 от Закона за енергетиката и въз основа на Констативен протокол № ЕТ-10 от 06.07.2016 г., Комисията за енергийно и водно регулиране дава на "Е.-П. П." АД следните задължителни указания: 1. Да преустанови заплащането на произведената електрическа енергия от МВЕЦ "М.", собственост на "МВЕЦ М." ЕООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. П., район "Централен", бул. "Х. Б." .№..., по определената в Анекс № 3 от 14.12.2012 г. към Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕИ № 174 от 2011 г. преференциална цена в размер на 156,01 лв./MWh и да прилага определената в Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране цена в размер на 112,48 лв./MWh. и 2. В срок до три месеца да предприеме действия за отстраняване на вредните последици и възстанови на "Национална електрическа компания" ЕАД на надвзетите суми, в резултат от неприлагането на относимото Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г., в частта по т. 7, съответно Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, по отношение на "МВЕЦ М." ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че решение № ПАМ - 2 от 14.07.2016 г. на КЕВР е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката (ЗЕ) материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел за неоснователни, сочените в становището на процесуалния представител на "МВЕЦ М." ЕООД доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като посочените като неспазени разпоредби на чл. 26 и чл. 34 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) са неприложими в производство по налагане на принудителните административни мерки. Това е така, тъй като разглежданото производство не е такова по издаване на индивидуален административен акт, за което е приложимо производството по АПК, а административно-наказателно - за налагане на принудителна административна мярка на проверяваното дружество - "Е.-П. П." АД. След анализ на представените и приети по делото доказателства, Административен съд С. - град е счел, че е установено по безспорен начин, че КЕВР е спазила всички приложими разпоредби на ЗАНН, ЗЕВИ и ЗЕ и е издала едно законосъобразно и правилно решение. Обжалваното пред ВАС съдебно решение не страда от твърдяните в касационните жалби пороци. Неоснователни са доводите на първия касатор за неправилност на съдебното решение. Правилно съдът е приел за неоснователни доводите на оспорващата страна, че регулаторния орган неправилно и незаконосъобразно ги е задължил да предприемат необходимите действия за преустановяване на заплащането на произведената електрическа енергия от МВЕЦ "М." по определената в Анекс № 3 от 14.12.2012 г. към Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕИ № 174 от 2011 г. преференциална цена в размер на 156,01 лв./MWh и да прилага определената в Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране цена в размер на 112,48 лв./MWh. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че институтът "принудителна административна мярка" е уреден в глава втора, раздел III от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. По силата на чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. В конкретния случай, видно от мотивите и диспозитива на оспорваното по съдебен ред решение № ПАМ - 2 от 14.07.2016 г. на КЕВР, на проверяваното дружество "Е.-П. П." АД е наложена принудителна административна мярка, уредена в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Анализът на разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН и съвкупното им тълкуване с разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗЕВИ обосновава извода, че досежно производството, редът и начинът на налагане на уредените в чл. 57, ал. 1 от ЗЕВИ принудителни административни мерки, както и тяхното обжалване, приложимият закон е Законът за енергетиката (ЗЕ) - Г. тринадесета. Следователно не може да се приеме, че по отношение на процесния казус приложимите закони са ЗАНН и ЗЕ, който се явява специален по отношение на процедурата за прилагане и обжалване на принудителните административни мерки по ЗЕВИ (арг. от чл. 57, ал. 2 от ЗЕВИ). В този смисъл, законосъобразно съдът е приел за неоснователни доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като посочените като неспазени разпоредби на чл. 26 и чл. 34 от АПК са неприложими в производство по налагане на принудителни административни мерки, в случая на проверяваното дружество - "Е.-П. П." АД, а са приложими в производство по издаване на индивидуален административен акт. Следва да бъде посочено, че принудителната административна мярка е вид административна принуда и като такава й е позволено от правото по изключение да нарушава неприкосновеността на личността и на нейните, както и на юридическите лица и техните поделения права във връзка с правонарушението. Принудителната административна мярка е важно средство както за защита правата и законните интереси на гражданите и други правни субекти, така и на интересите на държавата и обществото. В тази връзка, съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЕ, Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии. Според ал. 4, т. 3 на същата разпоредба, Комисията текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително и прилагането на утвърдените от комисията цени. Разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от ЗЕ предвижда, че в изпълнение на контролните си правомощия Комисията извършва проверки чрез упълномощените от нея лица ..., както и според т. 4 - налага принудителни административни мерки (ПАМ). Аналогични правомощия, а именно за налагане на ПАМ, са предвидени и в чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ. Разпоредбата на чл. 202, ал. 1 от ЗЕ регламентира, че принудителните административни мерки по чл. 201 се прилагат въз основа на констативен протокол, съставен от лицата, имащи право да упражняват контрол по този закон, с писмено мотивирано решение на комисията. Като е приел, че оспореното решение № ПАМ - 2 от 14.07.2016 г. е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и въз основа на констативен протокол в съответствие с чл. 202, ал. 1 от ЗЕ вр. чл. 57, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗЕВИ, съдът е постановил правилно решение. Спазени са и административно-производствените правила при издаване на атакуваното решение. Съобразно чл. 77, ал. 2 от ЗЕ, КЕВР е извършила проверка чрез определена от председателя работна група. Последната е изготвила доклад, приет на закрито заседание от КЕВР. Съдът обосновано е приел, че КЕВР правилно е установила, че е налице нарушение относно цените, по които "Е.-П. П." АД изкупува ел. енергия от "МВЕЦ М." ЕООД. Обоснован е изводът на съда, че "МВЕЦ М." не представлява нов обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ), въведен в експлоатация през 2012 г. по смисъла на ЗЕВИ, а е съществуваща и действаща преди 01.07.2012 г. Същата е била въведена в експлоатация на 03.11.1940 г. и е с мощност до 10 МW, по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (обн., ДВ, бр. 49 от 19.06.2007 г.). С оглед на това, за произвежданата от нея електрическа енергия е приложима цената, определена в Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР в размер на 112,48 лв., а не тази, която е определена с Решение № Ц-018 от 28.06.2012 г. на КЕВР, касаеща произведената електрическа енергия от централи, въведени в експлоатация по смисъла на ЗУТ. При тази фактическа обстановка и предвид издадените към "Е.-П. П." АД фактури за м. 09,10,11 и 12.2015 г. и м. 01, 02.2016 г. по цена 156,01 лв./MWh, енергийният регулатор е достигнал до правилния извод, че е налице несъответствие между прилаганата от крайния снабдител преференциална цена, по която изкупува произведената електрическа енергия от "МВЕЦ М." и относимата в конкретния случай цена. Представените по делото фактури и изкупуването на по-висока цена на електрическа енергия от "МВЕЦ М." са доказателство за настъпили вредни последици, тъй като "Е.-П. П." АД е изкупило електрическа енергия на цена, която не е съобразена с определената в Решение № Ц-5/20.02.2015 г. на КЕВР. Не на последно място следва да се вземе предвид и обстоятелството, че тези вредни последици накърняват интересите на всички крайни клиенти на електрическа енергия. В тази връзка, постановената от КЕВР принудителна административна мярка има за цел да регулира не само отношенията между крайните снабдители и обществения доставчик, но и да бъде намален размера на разходите, произтичащи от наложени задължения към обществото, които всеки краен потребител следва да заплаща чрез цените на електрическата енергия. Безспорно е установено в случая, че е извършено нарушение на чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ (в редакция ДВ, бр. 56/2015 г., преди изм. в ДВ, бр. 38/2018 г.) от страна на касаторите, тъй като същите са приложили незаконосъобразна цена за изкупуване на електроенергията. Съдът намира, че по делото е доказано, че принудителните административни мерки са наложени при наличие на относимите правни основания, визирани в чл. 201, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" и ал. 3 от ЗЕ. КЕВР е държавен регулаторен орган и за упражняване на законово регламентираните му правомощия е необходимо само наличието на основанията, посочени и в акта за налагане на ПАМ. В съответствие със закона е и точка 2 от решението на КЕВР, с което, както се каза по-горе, КЕВР е дала указание на "Е.-П. П." АД "в срок до три месеца да предприеме действия за отстраняване на вредните последици и възстанови на "Национална електрическа компания" ЕАД на надвзетите суми, в резултат от неприлагането на относимото Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г., в частта по т. 7, съответно Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, по отношение на "МВЕЦ М." ЕООД". В случая не се касае за парични задължения, които се намират на плоскостта на облигационни отношения между дружествата по сключен между тях договор и анекс, и които да не могат да бъдат вменявани на "Е.-П. П." АД с решение на КЕВР, в частност с налагане на ПАМ. КЕВР не изземва функциите на гражданския съд, а предвид Решение № Ц-5/20.02.2015 на КЕВР, с което се определя преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт - в размер на 112,48 лв./МВтч., е напълно допустимо КЕВР като независим специализиран държавен орган, който осъществява държавната политика в регулирането на дейностите в енергетиката в съответствие с разпоредбите на ЗЕ, да се намесва в гражданскоправни отношения между равнопоставени субекти, които иначе се уреждат при съгласуване волята на двете страни. С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Е.-П. П." АД, след като е установено в производството, че неоснователно е изкупило електрическа енергия на цена, която не е съобразена с определената в Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР. В случая не са налице твърдените от касаторите пороци на обжалваното решение, поради което като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,