Решение № 7938 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14137/2010 г.

Решение № 7938 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14137/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Ж. Динева, против решение № 1074/20.09.2010 г., постановено по адм. дело № 1135/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което, по жалба на "Бул - Гейт" ЕООД гр. Сливен, е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № 200800361 от 30.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Сливен, в частта му, потвърдена с решение № РД-10-159/13.07.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради несъответствие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е взел предвид, че заповедта за възлагане на ревизията е издадена след влизане в сила на изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, според което изменение е допустимо извършване на ревизия по общия ред, независимо от това дали е извършено прихващане или възстановяване. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по жалбата - "Бул - Гейт" ЕООД гр. Сливен, чрез адв. Цуцов, процесуален представител на управителя Стефанов, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски в производството. Прокурорът от ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира следното: Касационната жалба, подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е пълно установена от Административен съд- Бургас и е безспорна. Ревизионният акт, предмет на обжалване по съдебен ред пред АС Бургас, е издаден по ревизионно производство, образувано със ЗВР № 800239/2.09.2008 г. на Началник отдел "Контрол" при Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Сливен, издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК, с обхват, включващ задължения по ЗДДС (отм.) за м. февруари и март 2005 г. Ревизията е приключила с обжалвания РА № 200800361/30.03.2009 г., като в частта му, потвърдена от Директора на Дирекция " ОУИ" Бургас и обжалвана по съдебен ред, на ревизираното лице са определени задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 6728 лв. за д. п. м. 02.2005 г. и 4306 лв. за д. п. м. 03.2005 г., за доставки, фактурирани от "Мега Трейд" ЕООД Велико Търново и "Тотал инвест 2004" ЕООД Велико Търново. За двата данъчни периода - м. февруари и м. март 2005 г. - има издаден ДАПВ № 769/21.04.2005 г. относно задължения по ЗДДС (отм.), като е признат ДДС за възстановяване. ДАПВ е влязъл в сила. За същите данъчни периоди е бил издаден и предходен РА № 2000649/10.11.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, който е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение № 292/21.01.2008 г., постановено по адм. дело № 146/2007 г. по описа на Окръжен съд Бургас. Административният съд е приел, че при наличие на влязъл в сила АПВ за същия данъчен период, предмет на РА, данъчните задължения на ревизираното лице АПВ могат да бъдат изменяни само по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК, а именно чрез възлагане на ревизия от териториалния директор на НАП. Прието е също, че ревизията е възложена от некомпетентен орган, различен от териториалния директор на НАП, поради което издаденият РА се явява нищожен поради липса на материална компетентност на органа, издал ЗВР. Според изложените мотиви влезлия в сила данъчен акт - ДАПВ - се ползва със стабилитет, поради което изменение на определените с него задължения е допустимо само при спазване на определена процедура и предпоставки по реда на чл. 133 и сл. ДОПК, които в случая не са налице. Според касатора съдът е постановил незаконосъобразно решение, тъй като неправилно е тълкувал приложимия закон, не е съобразил влязлото в сила на 19.12.2007 г. изменение на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, според което, независимо от извършено прихващане и/или възстановяване, задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Счита, че с оглед на цитираното изменение е допустимо след 19.12.2007 г. възлагане на ревизия по общия ред относно задължения, за които има влезли в сила ДАПВ. Позовава се на обстоятелството, че ЗВР е издадена след 19.12.2007 г. Касационните оплаквания са неоснователни. Решението е постановено в съответствие с приложимите норми и утвърдената съдебна практика. Същността на акта за прихващане или възстановяване, до промяната в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 - ДВ, бр. 108/2007 г., предполага, че с него вече са били проверени и установени данъчни задължения. АПВ има всички характеристики на стабилен административен акт, поради което, не би могло задължението или правото, определени с него, да бъдат променяни без спазване на определени правила. Тези правила са именно установените в чл. 133 и сл. ДОПК, вкл. и относно императивното посочване на органа, възлагаш ревизията - Териториален директор на НАП. Липсата на изначална материална компетентност за възлагане на ревизия опорочава цялото ревизионно производство и води до нищожност на издадения РА. Тази нищожност е налице само по отношение на данъчния период, за който са установени и признати право на прихващане и възстановяване на ДДС с влязъл в сила административен акт - АПВ. С влязлото в сила изменение на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, считано от 19.12.2007 г., вече не се зачита стабилитета на влезлите в сила ДАПВ, уредено е, че задълженията за данък подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Тази разпоредба действа занапред, тъй като законодателят не й е придал обратно действие. Това означава, че заповедта за възлагане на ревизия, РА и ДАПВ следва да са издадени след 19.12.2007 г. В процесния случай ДАПВ е издаден преди 19.12.2007 г., поради което изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108/07 г.) не е приложимо. Предвид правните принципи за законност, сигурност и предвидимост, както и оглед правилото за неретроактивност на данъчните норми, следва извода, че при липса на обратно действие на изменението, следва да се зачете стабилитета на ДАПВ, издаден преди законовото изменение, с което този стабилитет е ограничен. Незаконосъобразно, в противоречие с духа на закона и правните принципи, би било да се приеме обратното, тъй като ДАПВ като индивидуален административен акт се е ползвал със стабилитет при издаването си и съответно влизането си в сила. Този стабилитет е основна характеристика на данъчния акт. Законодателната промяна след 19.12.2007 г. засяга единствено и само ДАПВ, издадени след тази дата, по силата на приложимия занапред закон. В този смисъл следва да се отбележи и разбирането на КС на РБ в решение по конст. дело № 9/1996 г., според което нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Предвид изложеното, заповедта за възлагане на ревизия за данъчен период м. февруари и март 2007 г., се явява издадена от лице без властническо правомощие за това, поради което ревизионният акт, в частта си относно същия данъчен период, се явява нищожен. Като е достигнал до същите изводи, Административен съд Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по жалбата е направил разноски в касационното производството, чието присъждане претендира. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 и чл. 143, ал. 3 АПК, в тежест на бюджета на органа - жалбоподател и в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо " А" отделение,