Решение № 197 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (AПK). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез адв. Недялкова като процесуален представител, против решение 2418 от 09.07.2024 г., постановено по адм. дело 384/2024 г. по описа на Административен съд - Плевен. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, без да излага конкретни съображения относно неговите пороци. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Ответникът Л. А. Ф., чрез пълномощника си адв. Найденов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 AПK. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед НК-1/01.04.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Л. А. Ф. на длъжност главен инспектор в отдел Контрол по храните при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Плевен, е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършени нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на необходимата форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за недоказаност на посочените в административния акт дисциплинарни нарушения, съставляващи неизпълнение на служебни задължения при осъществяваните от Ф. действия/бездействия в качеството й на началник отдел Контрол по храните при ОДБХ - Плевен, квалифицирани като такива по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл,. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е видно, че Л. А. Ф. заема длъжността началник отдел Контрол на храните в Областна дирекция по безопасност на храните Плевен, с присъден ранг първи младши от 06.07.2015 г., като от 20.11.2023 г. е преназначена на длъжността главен инспектор в същия отдел. Срещу служителката е наредено да се образува дисциплинарно дело за водене на дисциплинарно производство по силата на заповед РД 11-293/08.02.2024 г., изменена със заповед РД 11-718/21.03.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ във връзка с установени от длъжностни лица в същия отдел пропуски, допуснати съществени несъответствия и проява на непрофесионално отношение по повод изпълнение на служебните й задължения като началник отдел Контрол на храните, като се разгледа одобрената докладна записка с вх. 2635 от 05.02.2024 г., ведно с приложенията към нея. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 5, ал. 3 ЗБАБХ. Заповедта е в изискуемата писмена форма и отговаря на изискванията по чл. 97, ал. 1 ЗДСл, като съдържа необходимите реквизити, включително фактическите и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание. Правилно съдът приема, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по следните съображения: Не се установяват данни по делото заповед РД 11-293/08.02.2024 г. и заповед РД 11-718/21.03.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която първата е изменена, да са връчени на Л. Ф., поради което е правилно заключението, че това не е сторено. Също така липсват доказателства, че на държавния служител е съобщена и докладна записка от 05.02.2024 г., във връзка с която е образувано дисциплинарното производство, за да може да упражни в пълнота и адекватно правото си на защита. В случая дисциплинарният състав разглежда и се произнася не само по тази докладна записка, посочена в цитираните заповеди на органа по назначаване, но и по докладна записка от 18.03.2024 г., постъпила в хода на дисциплинарното производство, в която е посочено и друго нарушение неизпълнение на заповед за командироване от 09.01.2024 г. Към този момент Ф. е преназначена на друга длъжност - главен инспектор в отдел "Контрол по храните" и не изпълнява функциите на негов началник. За това нарушение обаче не е издадена заповед за дисциплинарно разследване, нито е образувано дисциплинарно производство, предвид което налагането на дисциплинарно наказание на служителя за това нарушение е незаконосъобразно и в нарушение на правилата на ЗДСл. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Законовата разпоредба е ясна и изисква дисциплинарното производство да се образува с нарочен акт, какъвто в конкретния случай за нарушението, констатирано с докладната записка от 18.03.2024 г. липсва. Нарушаването на чл. 96, ал. 1 ЗДСл има за последица незачитане на извършените действия извън разпореденото образуване на дисциплинарно производство със заповедите на органа по назначаване, поради което дори и фактическото основание, посочено в оспорения административен акт за издаването му относно нарушението по втората докладна записка, се явява недоказано. Изводът на съда, че заповедта за уволнение не е съобразена и с материалния закон също е правилен. Това е така, защото дисциплинарно наказващият орган не доказва приетото в мотивите на акта неизпълнение на служебните задължения, основано на съдържащите се в докладна записка с вх. 2635 от 05.02.2024 г. данни, че докладите на служителката за дейността на инспекторите д-р Д. Тодоров и д-р П. Великов, касаещи верификация на официалния контрол през 2022 г. и 2023 г. по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/625, са изготвени формално, неотговорно и непрофесионално. Не се установява наличието на изисквания относно формата, съдържанието и конкретиката при описание на фактологията, която да доказва извършената от проверяващия служител в качеството му на началник отдел Контрол по храните проверка върху дейността на подчинените служители и направеното от него заключение. По делото не е представен какъвто и да е акт или документ, който разпорежда извършване на проверки или работа в екип, което прави твърдението, че двамата инспектори, на които е възложена проверка по отношение на обект месодобивно предприятие "Интермес" ООД, не са работили заедно недоказано. Настоящият състав не споделя приетото от Административен съд Плевен, че длъжностната характеристика, подписана от наказаното лице на 21.11.2023 г., касае длъжността началник отдел Контрол на храните. Приетата в първоинстанционното производство (л. 233-235 по делото) длъжностна характеристика е за длъжността главен инспектор Контрол по храните, на която Ф. е преназначена от 20.11.2023 г., а предходната длъжностна характеристика (л. 323-325 по делото), върху която има неин подпис и данни за връчването й на 15.06.2020 г., се отнася за длъжността началник отдел. Неправилна е преценката на съда и по отношение структурата на тази длъжностна характеристика, тъй като в нея са налице цитираните като неизпълнени в оспорената заповед точки от основните цели на длъжността и преки задължения. Не е ясно обаче дали това е актуалната длъжността характеристика, тъй като по делото (л. 455-459) е представена и друга с различно съдържание, подписана от служителката, без отбелязване на дата за запознаване, което не позволява да се извърши преценка дали установеното нарушение действително обуславя неизпълнение на служебните задължения по приетите конкретни преки задължения. Отделно от това е правилна констатацията на съда, че в противоречие с представените по делото доказателства е изложеното от дисциплинарно наказващия орган относно липсата на атестационна оценка за дейността на държавния служител за 2023 г. по реда на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Безспорно е установено, че Ф. е получила оценка изпълнението отговаря на изискванията, а за 2022 г. дейността й е оценена с изпълнението надвишава изискванията, което не е съобразено при определяне на вида на наложеното наказание. От данните по делото се доказва по несъмнен начин, че за всички случаи на ползван годишен отпуск е налице издадена заповед, с която същият е разрешен, а за ползвания от служителя отпуск за временна неработоспособност са представени болнични листа, които нито са оспорени от органа по назначаване по съответния нормативен ред, нито са отменени. В тази връзка продължителните отсъствия на Ф. не могат да обосноват извод за неизпълнение на служебните й задължения, предвидени в длъжностната характеристика, които да бъдат квалифицирани като дисциплинарно нарушение на основанието, посочено в оспорената заповед. Правилен е изводът на съда относно представения доклад от проверка с вх. от 02.08.2023 г. за ефективността на официалния контрол, извършван от ОДБХ Плевен. От дисциплинарно наказващия орган не са обсъдени и съобразени констатациите по този доклад, в който са установени три съществени несъответствия, касаещи други лица. Правилно е прието, че няма как на Ф. да бъде вменена отговорност за неосъществен контрол върху дейността на служител, не изпълнявал служебните си задължения за водене записите за добито трупно месо в периода след 20.11.2023 г., в който последната не заема вече длъжността началник отдел Контрол по храните, съответно не разполага с правомощие да осъществява контрол върху служителите в отдела. Предвид изложеното правилно съдът достига до извод, че не е доказано описаното в процесната заповед неизпълнение на служебни задължения при осъществяваните от Ф. действия/бездействия, които да съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Оспорената заповед не е съответна и на целта на закона. Дисциплинарно нарушение може да бъде наложено само при доказани дисциплинарни нарушения и проведено при спазване на административнопроизводствените правила производство. В допълнение следва да се посочи, че дисциплинарно наказващият орган не изпълнява задължението си по чл. 91, ал. 1 ЗДСл при определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание да обоснове преценката си с оглед тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба и цялостното служебно поведение на държавния служител. Описаните в оспорената заповед факти сочат на поведение на служителя, което представлява неизпълнение на служебни задължения, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДС. От наказващия орган не се коментират тежестта на допуснатите нарушения, нито възникналите от тях евентуални негативни последици за службата или гражданите. В заповедта единствено е констатирано, че нарушенията са извършени от служителя при ясно съзнаване на тяхното значение и свойствата им, както и на следващите се за държавната служба негативни последици, без да се обоснове този извод и без да са налице доказателства по делото в тази насока. Липсата на изложени съображения от издателя на заповедта по тези въпроси обуславя извод за немотивираност на заповедта, тъй като не е осъществена персонална преценка на цялостното поведение на конкретния служител. Не се установява същият по време на изпълнение на служебните си задължения в ОДБХ - Плевен до датата на издаване на заповедта да е наказван, а атестационните му оценки са високи и сочат на изпълнение на длъжността, надвишаващо и отговарящо на изискванията. В случая само е определен видът на дисциплинарното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл, с което е нарушена императивна норма на закона. Допуснатите съществени пороци във формата поради отсъствието на мотиви, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание обуславят извод за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК на оспорения административния акт, съставляващо самостоятелно основание за неговата отмяна. Ето защо, като достига до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и отменя същата, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника Ф. за присъждане на направените разноски в касационното производство, които Българска агенция по безопасност на храните следва да бъде осъдена да заплати в размер на 1000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 19.08.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,