Решение № 2397 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2017 г.

Решение № 2397 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ш. Ш. от гр. П., чрез процесуален представител, срещу Решение № 542/06.04.2017 г. по адм. д. № 1489/2015 г. по описа на Административен съд - П. което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № ДС-10/01.06.2015 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - П., с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради съкращаване на длъжността. В касационната жалба и съдебно заседание се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора с което да се отмени обжалваният административен акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на РИОСВ - П., чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. От фактическа страна административният съд е приел, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение с оспорващия същият е заемал длъжността главен експерт "Контрол обезпечителен режим и отчисления, финансов контрол на такси за масово разпространени отпадъци" с ранг II младши в отдел "Управление на отпадъците и опазване на почвите" в дирекция "Контрол на околната среда" в РИОСВ - П.. Вследствие на отправена докладна записка от директора на РИОСВ - П. до министъра на околната среда и водите изх. № М-212 от 28.05.2015 г. е предложена промяна в длъжностното разписание на РИОСВ, като една от предложените промени касае длъжността на оспорващия, фигурираща под № 23 в щатното разписание, да бъде трансформирана, като задълженията на трансформираната длъжност да се пренасочат за изпълнение от други длъжности в отдел "Управление на отпадъците и опазване на почвите", а именно длъжности № 25 и № 28 от щатното разписание. След утвърдено длъжностно разписание от 01.06. 2015 г. е прекратено служебното правоотношение с Шакир, считано от 01.06.2015 г., поради съкращаване на длъжността. Прието е, че след изменение на щатното разписание щатните бройки, предвидени за заемане на съответните длъжности в отдела са намалени с 1 щ. бр. - от 8 щ. бр. на 7 щ. бр., като длъжността на оспорващия е престанала да съществува като нормативно определена позиция. По делото са приети и кредитирани основна и допълнителна ССчЕ. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че не са налице отменителни основания по реда на чл. 146 от АПК. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г.) и според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Правилно е установено, че длъжността на оспорващия е престанала да като нормативно установена позиция. Съвкупността от функции и задължения са преминали за изпълнение относително по равно, в други две длъжности в отдела - позиции № 25 и № 28, съотв. главен експерт "контрол на инсталации и съоръжения за третиране на строителни и битови отпадъци", заеман от В. Н. А. и старши експерт "мониторинг и контрол на почвите и управление на биоразградими отпадъци и утайки от ГПСОВ", заеман от Н. И. А.. Правилни са съображенията на първоинстанционния съд, че една от формите на съкращаване на щата се реализира чрез намаляване на броя длъжности, имащи сходни функции, в настоящия случай определени чрез трансформиране на щата на съкратената длъжност чрез преминаване на функциите в други две длъжности. Тези правомощия на органа по назначаването се извършват по целесъобразност и преценката му в тази насока не подлежи на проверка при съдебния контрол за законосъобразност. Вещото лице е посочило в точка 3 на основната ССчЕ, че общият брой на длъжностите в отдел "Управление на отпадъци и опазване на почвите" е намален с една щатна бройка в следствие на измененото щатно разписание като се състои от "началник отдел" - 1 щ. бр.; "главен експерт" - 3 щ. бр. (при предходна численост - 4); и "старши експерт" 3 щ. бр. Длъжността "старши експерт" под № 26а, заемана от И. Д. М., се изпълнява по заместване на отсъстващия титуляр под № 26, поради което няма основание да се приеме, че числеността на отдела е запазена. Дори и това да не беше така, обстоятелството дали цитираната длъжност е довела до запазване на числеността на отдела, е ирелевантно за спора, тъй като не е налице идентичност между последната цитирана длъжност и тази на оспорващия, нито е налице идентитет между функции, задължения и изисквания за заемане на длъжността. Дори след изменението на длъжностното разписание от 10.08.2015 г./повече от два месеца след издаване на оспорената заповед/, на което се позовава касатора, бройките на длъжността "главен експерт" в отдел "Управление на отпадъците и опазване на почвите" в дирекция "Контрол на околната среда" в РИОСВ - П., са останали 3 бр., видно от длъжностното разписание на л. 537 - 542, поради което твърдението му, че с него е възстановена длъжността на касатора от преди съкращавенето на щата, когато е имало 4 броя "главен експерт" са неверни. Отделно от това настоящият съдебен състав споделя доводите на първата инстанция, че длъжностното разписание от 10.08.2015 г. предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК е ирелевантно при преценка законосъобразността на оспорената заповед. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение