Решение № 10592 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2015 г.

Решение № 10592 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - гр. С. срещу решение № 605 от 6.02.2015 г., постановено по адм. дело № 12274/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което по жалба на Р. Х. Ю. Ш. е отменен АУЗД № 1203135 от 16.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № АУ-11 от 19.06.2013 г. на директора на ТД на НАП - гр. С., в частта на установено данъчно задължение за внасяне на данък върху доход в деклариран от лицето размер от 9 622,68 с произход от трудово възнаграждение с източник в Германия и е върната преписката на органа по приходите. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от ДОПК и обстоятелството, че на лицето са изпратени две съобщения, с които то не се е съобразило. Изложил е, че след като Р. Х. Ю. Ш. е вписал доход от източник в чужбина - Германия, сумата в размер на 9 622,68 лева, към датата на подаване на декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ, същият е искал въпросната сума да бъде обложена с данък в качеството му на местно за България лице. С оглед на това жалбоподателят приема, че доводите на Ш., че доходите от източник в Германия следва да бъдат освободени от облагане с данък върху доходите на физическите лица въз основа на СИДДО между България и Германия, не следва да се обсъждат. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Р. Х. Ю. Ш. срещу АУЗД в тази и част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Р. Х. Ю. Ш., чрез процесуалния си представител адв. Х., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред Административен съд С.-град е повторно и в изпълнение указанията, дадени с Решение № 15042 от 11.12.2014 г. по адм. д. № 2164/2014 г. на ВАС, I отд., с което е отменено решение № 8267/21.12.2013 г., постановено по адм. дело № 7362/2013 г. по описа на Административен съд С.-град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Р. Х. Ю. Ш. с посочен адрес в гр. С. като временно пребиваващ в България против АУЗД № 1203135/16.04.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № АУ-11/19.06.2013 г. на директора на ТД на НАП - С. за установено данъчно задължение за внасяне на данък върху доход в деклариран от лицето размер от 9 622,68 лв. с произход от трудово възнаграждение с източник в Германия и делото е върнато на Административен съд С.-град за разглеждане от друг състав. Спорът между страните по делото, разглеждано пред първоинстанционния съд, е за законосъобразността на АУЗД № 1203135/16.04.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № АУ-11/19.06.2013 г. на директора на ТД на НАП - С., в частта, с която е установено данъчно задължение за внасяне на данък върху доход в деклариран от лицето размер от 9 622,68 лв. с произход от трудово възнаграждение с източник в Германия. Административен съд С.-град е посочил, че фактически и правни основания относно доходите от източник Германия, изплатени от ЗИТУС ООД (S. G.) актът за установяване на задължение по декларация № 1203135/16.04.2013 г. не съдържа. Приел е за безспорно между страните, че при попълване на ГДД за 2011 г. Р. Х. Ю. Ш. е отнесъл получения във ФРГ от ЗИТУС ООД (S. G.) доход в приложение № 1а на годишната данъчна декларация. В тази връзка лицето е изложило, че се касае за техническо несъответствие - че е следвало цитираният доход да бъде нанесен в приложение 9 на ГДД "за прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане" и ред 6.7 Данъчни облекчения при прилагане на метод за избягване на ДДО "Освобождаване с прогресия" от таблица № 6 на част 5 "Данъчни облекчения". Въпреки пропуска горната информация да бъде отразена в приложение № 9 към ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, сумата на данъчната основа на дохода от ФРГ 8556,91 лв., получена след приспадане на внесените задължителни осигурителни вноски в размер на 1065,77 лв., фигурира на ред 6.7 "Данъчни облекчения при прилагане на метод за избягване на двойно данъчно облагане "освобождаване с прогресия" от Таблица № 6 от част 5 "Данъчни облекчения" в основната част на декларацията - това според Ш. означава, че неговата воля е да бъде освободен от двойно данъчно облагане по отношение на дохода от трудово правоотношение в Германия. Съдът е заключил, че се касае за несъответствия, за чието отстраняване органът по приходите е следвало да отправи до жалбоподателя съобщение по чл. 103 от ДОПК. Приел е, че двете съобщения, изпратени до Ш. с основание чл. 103 от ДОПК не касаят информацията във връзка с дохода на същия от Германия. Пропускът на органа да отстрани изложеното несъответствие е приел за съществен, защото е повлиял върху съдържанието на крайния акт. Като допълнителен аргумент съдът е изложил, че липсва анализ налице ли са предпоставките за прилагане на Спогодбата между Р. Б. и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото по отношение на доходите от труд на Ш. с източник германското търговско дружество. По изложените съображения съдът е приел, че в разглежданата част досежно данъчното облагане на доходите на оспорващия с източник ЗИТУС ООД (S. G.), актът за установяване на задължение по декларация е издаден от компетентен орган, при спазени изисквания за форма, но при съществено нарушение на разпоредбата на чл. 106, ал. 1 във връзка с чл. 103, ал. 1 и 2 от ДОПК, в резултат на което материалният закон е приложен неправилно в частта досежно отказаното приложение на Спогодбата между Р. Б. и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане за доходите на Ш. с източник Германия. С оглед на това преписката е върната на органа по приходите за изпълнение на процедурата по чл. 106, ал. 1 във връзка с чл. 103 от ДОПК и преценка на предпоставките за прилагане на СИДДО между Р. Б. и Федерална република Германия при спазване на указанията, дадени от съда. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд с последователни и задълбочени мотиви е приложил съответстващите на правния спор материалноправни норми и въз основа на тях е направил правните си изводи, които изцяло се споделят от настоящата касационна съдебна инстанция. Съдът правилно е приел, че спорът е относно това спазени ли са разпоредбите на чл. 106, ал. 1 във връзка с чл. 103, ал. 1 и 2 от ДОПК и приложен ли е правилно материалният закон в частта досежно отказаното приложение на Спогодбата между Р. Б. и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане за доходите на Ш. с източник Германия. Настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно административният съд е приел, че фактически и правни основания относно доходите от източник Германия, изплатени от ЗИТУС ООД (S. G.) актът за установяване на задължение по декларация № 1203135/16.04.2013 г. не съдържа. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. С оглед на тази разпоредба правилно първоинстанционният съд е приел, че съобщенията от 15.03.2013 г. и 28.03.2013 г. не касаят несъответствието, което се твърди от приходните органи, по отношение на информацията във връзка с дохода на Ш. с източник Германия. Законосъобразно съдът е посочил, че пропускът на органа да отстрани изложеното несъответствие е съществен, защото е повлиял върху съдържанието на крайния акт, в който липсва анализ налице ли са предпоставките за прилагане на СИДДО между Р. Б. и Федерална република Германия и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото по отношение на доходите от труд на Ш. с източник германското търговско дружество. Неоснователни са възраженията на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от ДОПК. Посочената разпоредба е неотносима към настоящия случай, тъй като нито съдът, нито приходните органи, взели предвид последващо подадената декларация и лицето не се позовава на нея. Неоснователни са и възраженията на касатора, че щом Р. Х. Ю. Ш. е вписал доход от източник в чужбина - Германия, сумата в размер на 9 622,68 лева, към датата на подаване на декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ, същият е искал въпросната сума да бъде обложена с данък в качеството му на местно за България лице, поради което доводите на Ш., че доходите от източник в Германия следва да бъдат освободени от облагане с данък върху доходите на физическите лица въз основа на СИДДО между България и Германия, не следва да се обсъждат. Правилно първоинстанционният съд е приел, че СИДДО не създават възможност за изборност на данъчните субекти да избират къде да плащат данъците си. По същността си спогодбите представляват детайлна схема, която определя как и коя държава облага всеки конкретен доход. С оглед на това правилно административният съд е приел, че в разглежданата част досежно данъчното облагане на доходите на оспорващия с източник ЗИТУС ООД (S. G.), актът за установяване на задължение по декларация е издаден при съществено нарушение на разпоредбата на чл. 106, ал. 1 във връзка с чл. 103, ал. 1 и 2 от ДОПК, в резултат на което материалният закон е приложен неправилно в частта досежно отказаното приложение на Спогодбата между Р. Б. и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане за доходите на Ш. с източник Германия, поради което същият следва да бъде отменен в тази му част. Като е достигнал до тези правни изводи и е отменил издадения АУЗД в тази му част, с който е извършена спорната корекция и са определени допълнителни задължения за лицето за ДДФЛ за 2011 г., съдът е постановил решение при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. При констатираната неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника по касация разноски не следва да се присъждат с оглед липсата на направено искане в тази насока и доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,