Решение № 619 от 7.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 581/2008 г.

Решение № 619 от 7.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 581/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Симеон Чаначев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отменен, но приложим в случая с оглед наличието на хипотезата на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК - обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). С решение № 359/1.11.2007 г. на Софийски градски съд (СГС) по гр. д. № 1948/2007 г. е отменено решението на Софийски районен съд (СРС), 41 състав от 23.05.2006 г. по гр. д. № 11635/2005 г. в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 399 ТЗ (отм.) на М. М. С. срещу ЗПАД "А." за сумата от 8265 лв. и е постановено друго, уважаващо иска за отменения размер със законната лихва и разноски. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила. Така постановеното решение на СГС в уважителната му част е обжалвано с касационна жалба от ответникът ЗПАД "А." с оплаквания, свеждащи се по същество до неправилност. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е уважил предявения иск, доколкото ищецът не е спазил договора за застраховка, конкретно относно заявяването на застрахователното събитие, при което е и затруднил установяването на фактите и обстоятелствата за настъпване на кражбата на МПС-то. Налице е възпрепятстване работата на разследващите органи, поради което касаторът иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска. Ответникът по жалбата М. М. С. оспорва касационната жалба в писмено становище. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, след като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), от страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима. Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството е образувано по предявен иск по чл. 399 ТЗ (отм.) за сумата 9480 лв. - застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка "каско" на МПС, поради настъпване на застрахователно събитие - пълна загуба (кражба) на застраховано МПС - лек автомобил марка "С.", модел 900 с ДК№ С* производство 1994 г. Искът е предявен от собственикът на МПС М. М. С. срещу застрахователя ЗПАД "А.". Първоинстанционният съд - СРС, отхвърля иска изцяло, а СГС отменя решението му за сумата 8265 лв. и постановява друго решение, уважаващо иска за отменения размер с лихви и разноски. СГС е приел, че са налице предпоставките на сключеният между страните застрахователен договор за обезщетяване на вредите, настъпили от застрахователното събитие - кражба на МПС. Относно основния спорен момент между страните във връзка с уведомяването от ищеца до застрахователя за кражбата, съдът е приел, че ищецът е отсъствал от местодомуването на автомобила и констатирайки точните факти относно кражбата, установени в наказателното производство, веднага е уведомил и застрахователя за същите. Поради това не може да се приеме, че уведомяването е направено с оглед осуетяване възможността на застрахователя да вземе участие при установяване на кражбата. Тези обстоятелства показват неизвестността, в която се е намирал самият ищец относно точните параметри на кражбата и не изключват задължението на застрахователя да обезщети вредите от настъпилото застрахователно събитие. Решението на СГС е обосновано и правилно. Няма спор по делото, че страните са обвързани от застрахователен договор от 15.05.2003 г. за застраховка "автокаско". Няма спор също, че след като паркирал застрахованото МПС на 27.04.2004 г. в град С., ищецът заминал за град П. и след завръщането си на 29.04.2004 г. установил, че автомобилът не е на паркираното място. Извършил проверка и при родителите си в град С., където имал магазин и където също не открил автомобила си, след което подал жалба в полицията за извършена кражба. Първото уведомяване на полицията е извършено на 30.04.2004 г. за кражба от неизвестен извършител. Доколкото ищецът не е бил сигурен кога точно е извършена кражбата, датата на предполагаемото й извършване е коригирана с оглед данните от извършеното разследване. Паралелно с уведомяването на полицията ищецът е уведомил и застрахователя за застрахователното събитие и за хода на разследването. При тези данни съдът правилно е приел, че са налице предпоставките на закона (чл. 389 и чл. 399 ТЗ - отм.), при наличие на които и след надлежно уведомление от страна на застрахования застрахователят дължи предвиденото в договора обезщетение. Правилно СГС е приел, че не е налице нито невярно уведомление, нито умисъл за осуетяване възможността на застрахователя да вземе участие при установяване на кражбата. Действията на застрахования показват неизвестността, в която самият той се е намирал относно точния момент на извършването на кражбата, с оглед паркирането на автомобила и отсъствието му от град С.. С оглед на установените факти, няма основание да се приеме, че не са спазени договорните разпоредби и конкретно тези на т. 58.1 и т. 58.2.1 от общите условия за застраховане относно неспазване на задължението за уведомление. Не е налице и възпрепятстване работата на разследващите органи, поради факта, че уведомлението е направено първо в град С. и е коригирана предполагаемата дата на извършване на кражбата. Установено е по делото, че самият ищец не е бил сигурен кога е извършена кражбата, поради което уведомлението касае неговите лични възприятия за липсата на автомобила, но не и действителния момент на извършване на кражбата, която е предмет на образуваното наказателно производство. С оглед на изложеното и като не намира основания за фактически и правни изводи, различни от направените в обжалваното решение, настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила при условията на чл. 218ж, ал. 1, изр. 2-ро, предл. 1-во ГПК (отм.). Мотивиран от горното, съдът: