Решение № 4231 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 601/2009 г.

Решение № 4231 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 601/2009 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Д-р Маргарит Иванов" гр. Плевен - осъществяващ дейност като лечебно заведение за оказване на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) в гр. Пордим, представляван от Маргарит Георгиев Иванов. С жалбата се атакува Решение № 653/01.12.08 г., постановено по адм. д. № 317/08 г. на Административен съд гр. Плевен, с което е отхвърлено оспорване на писмена покана № 29-05-1165/12.03.08 г., издадена от директора на РЗОК гр. Плевен за възстановяване на суми, получени без правно основание от жалбоподателя, както по отношение на определената главница в размер на 573.14 лева, така и относно начислена лихва за забава от 95.07 лева. Навеждат се касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като се поддържа становище, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалноправните норми и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се счита, че правораздавателният акт е и необоснован. Касаторът твърди, че решаващият съд като е изградил извод, обратен на поддържания от него за приложимост на институтите на облигационното право към процесните правоотношения относно изпълнението на договорите (чл. 63 - чл. 78 ЗЗД) и относно тяхното неизпълнение (чл. 79 - чл. 94 ЗЗД), визирайки нормата на чл. 81, ал. I от ЗЗД, е постановил несъответен на материалния закон съдебен акт, поради което моли за неговата отмяна и уважаване на първоначалното оспорване на писмената покана. Ответникът по касация - Директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Плевен, чрез процесуален представител - юрисконсулт Владинска, поддържа становище за неоснователност на жалбата в съдебно заседание и в представени писмени бележки по делото, като моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при спазване изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли оспорването срещу Писмена покана № 29-05-1165/12.03.08 г. на директора на РЗОК гр. Плевен, както в частта й относно определеното главно задължение за възстановяване на неоснователно получени суми от бюджета на НЗОК, така и относно начислената лихва, за 59 починали лица в периода от м. I. 2006 г. до м. II. 2007 г., включени в пациентската листа на ЕТ "Д-р Маргарит Иванов", като плащанията за починалите пациенти са извършени капитационно след м. 01.2006 г., Административният съд гр. Плевен е приел за безспорна фактическата обстановка, която правилно е била субсумирана под приложимите материалноправни норми и при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от страна на ответния по касация орган. Със Заповед № РД-08-1155/17.12.07 г. директорът на РЗОК гр. Плевен е възложил извършване на финансова проверка на ЕТ "Д-р Маргарит Иванов" с месторазположение на регистрираното ЛЗ в гр. Пордим, по изпълнението на индивидуалните договори, сключени с НЗОК за 2006 г. и 2007 г. По делото съдът е установил, че е спазена процедурата по чл. 222, ал. IV от НРД (2006 г. за връчване на тази заповед на изпълнителя на медицинската помощ. Проверяващият финансов екип, в изпълнение на разпоредбата на чл. 224 НРД-06 г., е съставил финансов протокол № 296/ 28.12.07 г., в който са отразени констатациите за неоснователно получените суми. Прието е, че тези суми на основание чл. 47, ал. I от ИД-06 г. и ИД-07 г., във връзка с чл. 233, ал. I НРД-06 г., следва да бъдат възстановени в бюджета на НЗОК, като получени без основание, ведно с начислена лихва за забава от датата на всяко плащане. Съставен е и протокол за неоснователно получени суми № 297/28.12.07 г., изрично регламентиран с нормата на чл. 234, ал. I НРД-06 г. И двата протокола са връчени лично на д-р Маргарит Иванов на 03.01.2008 г., който се е възползвал от процесуалното си право по чл. 234 НРД-06 г. да възрази писмено пред директора на РЗОК гр. Плевен по направените констатации в 7-дневен срок от деня, следващ датата на връчването. Във възражението) л. 10 (изрично се признават фактите, но се повдига спор по правото, тъй като изпълнителят на медицинската помощ счита, че причината за неоснователното изплащане на процесните суми за починали пациенти, се корени в поведението на РЗОК гр. Плевен, а касаторът е действал добросъвестно. Ответният едноличен административен орган не е отговорил на възражението, а е издал оспорената писмена покана за възстановяване на сумите на 12.03.2008 г. Административният съд е приел, че липсата на произнасяне по възражението от страна на директора на РЗОК гр. Плевен представлява нарушение на административнопроизводствените правила, но то не е съществено и не може да послужи за отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Този извод на първоинстанционния съд е правилен, защото в чл. 234 от НРД-06 г. не е регламентирано изрично задължение за административния орган да отговори на възражението. Според ал. II на нормата, единственото условие за директора на РЗОК, преди да издаде писмената покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание е, да изчака изтичането на срока за възражение по ал. I. След като разпоредбите на чл. 234 НРД-06 г. изцяло проследяват действията на двете страни по възникналите между тях отношения по повод финансовата проверка и възстановяването на неоснователно получените суми, очевидно не се касае за празнота на процедурата, която да бъде отстранена чрез прилагане на норми по аналогия, в случая процедурата по прилагане на санкции, регламентирана в Раздел III на Глава Двадесет и първа от НРД-2006 г. Правото на защита на изпълнителя на медицинската помощ е гарантирано чрез възможността да оспори законосъобразността на писмената покана по съдебен ред. Неоснователно е възражението в жалбата, че сумите не се дължат, тъй като не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на касационния жалбоподател, а евентуалното такова е по причина, която не може да му се вмени във вина (чл. 81, ал. I от ЗЗД). Поддържането на пациентската листа не е негово задължение, а на РЗОК, поради което счита, че в конкретния случай е налице неизпълнение на индивидуалния договор от страна на договорния му партньор, който не следва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Освен това, повдига възражения, поддържани и пред първоинстанционния съд, които са получили законосъобразен отговор. Свързани са с твърдения за неспазена форма на оспорения индивидуален административен акт (чл. 59, ал. II АПК), както и за противоречието му с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Отново се навежда довод за наличие на предпоставките за приложение на нормата на чл. 81, ал. I от ЗЗД, освобождаваща от отговорност длъжника по едно облигационно правоотношение, каквото счита касаторът, че е процесното с РЗОК. Задълбочено мотивирано и в съответствие с приложимия закон АС гр. Плевен е отхвърлил тези възражения, което становище се споделя от настоящата инстанция изцяло и не се нуждае от преповтаряне. Нормата на чл. 233 НРД-2006 г. съдържа две отделни алинеи, всяка от които регламентира различни хипотези на получени суми без правно основание от бюджета на НЗОК. В настоящия случай изпълнителят на медицинска помощ - касационен жалбоподател, е задължен да възстанови неоснователно получените суми в размер на 573.14 лева, при условията на ал. I на чл. 233 НРД-06 г., която не съдържа друго условие, каквото е предвидено в ал. II и е свързано с получаване на сумите в резултат на извършено нарушение на НРД-2006 г. Следователно, за възникване на задължение за възстановяване на неоснователно получени суми при условията на ал. I е достатъчна само констатацията за наличието на нормативната предпоставка, без да е налице виновно поведение от лицето. Поради това, в хипотезата на ал. II, освен удържане на неоснователно платените суми, директорът на РЗОК прилага и предвидените в договора санкции. При разглеждането на настоящия конкретен случай, правилно първоинстанционният съд е приел оспорения административен акт за законосъобразен в частта, касаеща главницата на неоснователно получените суми за починали пациенти-ЗЗОЛ от пациентската листа на д-р Маргарит Иванов. Не е обсъждал недвусмислено установения факт, че за някои от 59-те починали лица, именно жалбоподателят е издал съобщенията за смърт, което сериозно смущава твърдението му за добросъвестност, но с оглед приложената правна норма, това обстоятелство е ирелевантно за изхода на процеса. Основателна, обаче, е била жалбата по отношение на начислената лихва върху така определеното главно задължение за неоснователно получените суми от бюджетна на НЗОК, а обжалваното решение в тази му част е постановено в противоречие с материалния закон. Изпълнителят на медицинска помощ дължи връщане на получените от НЗОК суми без правно основание и редът, който се прилага е обсъденият по-горе специален ред, уреден с НРД-06 г. и сключените индивидуални договори с лекарските практики. В разписаните правила не се съдържа норма, уреждаща правомощие за НЗОК да начислява лихва върху сумите, получени без правно основание, а по аналогия не може да се прилага общия ред по ЗЗД относно лихвите към развилото се типично административно правоотношение. Административният съд гр. Плевен, в изпълнение на нормативното задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, във връзка с чл. 146 АПК, независимо, че не е бил сезиран с възражение в горния смисъл, е бил длъжен служебно да провери и установи несъответствието с материалния закон на оспорената писмена покана в частта за лихвата. Като не го е сторил, е постановил незаконосъобразно решение в тази му част. Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на АС гр. Плевен, следва да бъде оставено в сила, в частта му относно главницата по оспорената писмена покана № 29-05-1165/12.03.08 г. на директора на РЗОК гр. Плевен, в размер на 573.14 лева, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. В тази му част, обжалваният съдебен акт е обоснован, постановен е при спазване на материалния закон и на разписаните процесуални правила. Поради противоречие с материалния закон следва да бъде отменено обжалваното решение в частта му, в която е отхвърлено оспорването на писмена покана № 29-05-1165/12.03.08 г. на директора на РЗОК гр. Плевен относно определената лихва в размер на 95.07 лева. Делото е изяснено от фактическа страна и при хипотезата на чл. 222 ал. I от АПК, настоящият състав следва да реши спора по същество в горната му част, като отмени оспорената покана по отношение на начислената лихва. По тези съображения, Върховният административен съд, Шесто отделение