Решение № 6532 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2531/2021 г.

Решение № 6532 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2531/2021 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. от гр. София, чрез пълномощника му адв. В. К. от САК, против решение № 6555 от 20.11.2020 г., постановено по адм. дело № 7002/2020 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 48 състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 202 от 19.05.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) - Пети специализиран заседателен състав, постановено по преписка № 544/2018 г., в частта, с която е установено, че касаторът е извършил дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признак "увреждане" - дискриминация по чл. 5 от ЗЗДискр спрямо Н. Ц. и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр му е наложена "глоба" в размер на 500 лева за извършения "тормоз". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение на първо място като немотивирано - съдът е коментирал несъществуващи и непредставени по делото доказателства, други е тълкувал превратно, а част от доказателствата са напълно пренебрегнати - показанията на свидетелката Т. П., което е довело до неправилно възприемане на фактическата обстановка. Оспорва се приетото от съда, че в производството за упражняване на родителските права е изведен на преден план фактът, че детето В. живее в нездравословна среда, поради факта, че съжителства заедно с трето лице, което има [заболяване], както и че на доста места в исковата молба е наблегнато, че за проблемното състояние на детето е отговорен Ц. и неговото увреждане, създаващо нездравословната среда. Твърди се, че касаторът не е изразявал подобно мнение. В сочената искова молба е отразено само мнението, че установената с ТЕЛК глухота на лицето и липса на разбираема реч пречи на речевото развитие на детето, което с оглед спецификата на производството за предоставяне на родителски права, в което следва да бъдат обсъдени всички факти и обстоятелства досежно детето е напълно оправдано. Изложеното в исковата молба се отнася изцяло до поведението на майката на детето. Неправилно е неглижиран и фактът, че исковата молба е писана от адвокат - пълномощник. Оспорва се и изводът на съда, че наложената глоба е правилно и справедливо определена. По тези съображения се иска отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендират се разноски за производството. Ответната страна – Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът - Н. Ц., чрез пълномощника си адв. Е. Х., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и обоснованост на съдебния акт, съответно счита, че касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против решение № 202 от 19.05.2020 г. на КЗД - Пети специализиран заседателен състав, постановено по преписка № 544/2018 г., в частта, с която е установено, че В. П. е извършил дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр по признак "увреждане" - дискриминация по чл. 5 от ЗЗДискр спрямо Н. Ц. и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр му е наложена "глоба" в размер на 500 лева. (С решението на КЗД е оставена без уважение жалбата на Н. Ц., в частта относно оплакванията за извършена пряка дискриминация под формата на "преследване", в която част решението не е оспорено и е влязло в сила, съответно е извън предмета на настоящото производство.) Съдът след като подробно е обсъдил доказателствата по делото е приел за установено от фактическа страна, че производството пред КЗД е започнало по жалба на Н. Ц., с оплакване, че спрямо него е проявен тормоз по признак "увреждане" от страна на В. П., по време на воденото от последния дело за промяна на мерките за упражняване на родителски права по отношение детето В., родено от предходно съжителство на настоящата му съпруга с ответника. Тормозът е осъществен чрез изразите, които са използвани в исковата молба на П. срещу съпругата му М. Г., в която е наблегнато на факта, че детето живее с Ц., който е с [заболяване]. Счита се за недопустимо използването на увреждането като причина за отнемане на родителските права от майката - негова съпруга и то демонстрирано по този обиден начин от страна на П., чрез накърняващи достойнството му квалификации. Съдът е проследил провеждането на административното производство през КЗД - разпределяне на образуваната преписка, провеждане на проучване, съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр, изискване на становища от страните и писмени доказателства, изготвяне на доклад, провеждане на заседания, насрочени за 04.06.2019 г. и 25.06.2019 г., за които страните са уведомени, съответно им е дадена възможност за представяне на доказателства, както и са изслушани гласни доказателства. Въз основа на данните и доводите на страните, КЗД е приела за установено от фактическа страна, че В. П. и съпругата на Н. Ц. имат общо дете В. П., което живее с майката и жалбоподателя - неин съпруг. Между родителите се водят множество дела, в това число и дело за предоставяне на родителските права върху В. на бащата. КЗД е изследвала съдържанието на исковата молба по това дело, с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), като цитирайки използваните в нея изрази: "... тя е започнала връзка със сегашния си мъж, който е с висока степен на [заболяване] и [заболяване]. ", "Известен ми е факта, че М. оставя В. сама, докато ходи да пазарува или я дава на чужди хора (на новия си мъж и дори на неговата майка)... ", "Издържа се от новия си мъж, който е високи доходи", "... след като започна да живее с [заболяване] мъж, започна рязко да отдалечава дъщеря ми от мен. ", "Преди една година М. замина за една седмица в чужбина и остави на [заболяване] чужд мъж сам да се грижи за малкото дете, вместо да даде В. на мен", "майката е ограничен човек, живееща с човек, който има [заболяване], което само по себе си пречи на речевото развитие на детето", "[заболяване] чужд мъж", "намирам, че детето ми расте в неподходяща среда при нея, още повече, че същото е заплашено да бъде възпитавано от чужд човек, трудно комуникативен, със силно [заболяване] и с неясни цели за възпитанието на моето дете" е постановила акта си. Съдът е посочил, че КЗД е приела, че само част от тези изрази касаят увреждането на Ц. и е обсъдила само същите при вземане на решението си за наличието/липсата на дискриминация. КЗД е приела, че действително при водене на дело за родителски права е необходимо да се направи цялостна преценка на всички обстоятелства, свързани с възрастта, потребностите, средата, родителския капацитет и т. н. фактори, които биха оказали влияние върху развитието на детето, поради което съдът, решаващ спора за родителските или други права относно детето следва да е уведомен за всички тези факти и обстоятелства. Такъв факт е и увреждането на съпруга на майката, който е и обективен, безспорно установен предвид представеното решение на ТЕЛК. КЗД е приела, че липсват основания за запазване на анонимност по отношение факта на увреждането. Независимо от това, КЗД е приела, че направеният от П. извод в исковата му молба, че ограничените комуникативни способности на Ц. сами по себе си пречат на речевото развитие на детето, представлява осъществяване на "тормоз". Направените в исковата молба коментари създават враждебна, обидна среда за жалбоподателя, по признака "увреждане". КЗД е посочила, че е възможно това да не е била целта на П., но коментарите и изводите са в състояние да накърнят достойнството му и самочувствието му на човек с подобен здравословен проблем. Накърняването на достойнството е установено от свидетелските показания на свидетеля С. Ц. - баща на жалбоподателя в производството пред КЗД. Оплакването за преследване е отхвърлено от КЗД, като по всички изложени съображения, Комисията е постановила оспорения пред АССГ резултат - прието е извършена дискриминация под формата на "тормоз", за което е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева (двукратния минимален размер), с оглед високия стандарт на П., посочен от самия него. При тези данни от преписката, от правна страна съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата власт съгласно чл. 47 и 48 от ЗЗДискр, в надлежно назначен състав, решението е взето с необходимото съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и е подписано - чл. 64, ал. 2 от ЗЗДискр. Решението на КЗДискр отговаря и на изискванията за форма, тъй като съдържа всички реквизити, посочени са и фактическите и правните основания за издаването му. КЗД е обосновала своите изводи въз основа на приложения и приобщен към административната преписка доказателствен материал. Установява се безспорно действително осъществилата се фактическа обстановка, съотнесена към правните основания за издаване на акта относно осъществената дискриминация, съответно не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както и са изпълнени всички изисквания относно специалната процедура, предвидена в ЗЗДискр. Решаващият съд е приел, че оспорения акт съответства и на материално правните норми и на целта на закона. Първоинстанционният съд е анализирал нормите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗдискр, както и нормата на чл. 5 от ЗЗДискр и легалното определение по § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр на понятието "тормоз", като е посочил, че става дума за две самостоятелни форми на дискриминация. Посочил е също така, че за да е налице дискриминация под формата на тормоз следва да са налице всички елементи от фактическия състав на специалната норма, а именно - 1. изпълнително деяние - действие или бездействие на определено лице спрямо друго, 2. защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, 3. цел или резултат - накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда и 4. причинно-следствена връзка между тях. В конкретния случай са налице всички посочени елементи от фактическия състав на осъществен тормоз на основата на признака "увреждане". Съдът е посочил, че по делото безспорно е установено, че чрез използване на обидни изрази спрямо Ц. в подадената искова молба, предмет на жалбата, е извършено нежелано поведение спрямо лице с доказано увреждане, изразено словесно, което е довело до накърняване на достойнството му и е създадена унизителна и принизяваща го среда. На преден план в производството относно родителските права е изведен фактът, че детето В. живее в нездравословна среда именно поради факта, че съжителства с лице с [заболяване]. Последното е възприето от лицето с увреждане като изместване на въпроса относно родителските качества на родителите на детето, в посока към факта на увреждането като фактор на средата, което е възприето като тормоз. Решаващият съд е посочил, че на доста места в исковата молба е наблегнато на факта, че за проблемното състояние на детето е отговорен именно Ц. и увреждането му, което е създало нездравословна среда за В. Независимо дали П. е целял създаване на среда на тормоз, достатъчно е, че резултатът е такъв и Ц. е възприел написаното в исковата молба като накърняващо достойнството му, същият се е засегнал, установено е чувство на вина, че има увреждане и именно поради този факт биха могли да бъдат отнети родителските права на съпругата му. Съдът е отхвърлил възражението на П., че поведението му е такова, каквото би било спрямо всеки друг човек, които не е носител на защитен признак, като е посочил, че състоянието на лицето не би се използвало като основен мотив за твърдението за създадена нездравословна среда за детето му и не би се споменавало многократно в исковата молба. Решаващият съд е посочил, че според Конвенцията на правата на хората с увреждания - чл. 2, дискриминация по признак увреждане означава всяко правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основните свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга области. В случая, според съда е налице правене на разлика между качествата на родител, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица непризнаването на равенство при упражняването на родителските права между хора с увреждания и такива без увреждания. Съдът е отхвърлил и възражението, че исковата молба е писана от адвокат - пълномощник, а не от П., като е посочил, че същият никога не е оспорил написаното, не е възразил против него, а напротив поддържал е написаното във всички производства - пред общия съд и в рамките на административното производство пред КЗД. Съдът е приел, че наложената глоба за извършеното нарушение е към средния, предвиден в нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр, размер и е справедливо определена, с оглед отчетените обстоятелства от КЗД - подбудите на П., както и изтъквания от него притежаван висок жизнен стандарт. Собствените му твърдения обосновават извод, че е било излишно КЗД да извърши специална проверка на имотното му състояние. По тези съображения, съдът е постановил оспорения понастоящем резултат. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд, правилно е приложил процесуалния и материалния закон, като изводите му се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Неоснователни са касационните възражения за нарушение на процесуалните правила, както и че решението е немотивирано. Възраженията са лишени от конкретика, като общо се твърди, че съдът е коментирал несъществуващи и непредставени по делото доказателства, други е тълкувал превратно, без същите да са посочени. Възражението не намира опора в данните по делото. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, като изводите му са в унисон със същите. Решаващият съд подробно е изследвал и съдържанието на исковата молба, подадена от В. П., в която се съдържат изразите, предмет на жалбата на увреденото лице и правилно е изградил свои изводи относно наличието на осъществена дискриминация под формата на "тормоз", съответно е приел за правилни и аналогичните изводи на КЗД. Съдът правилно е посочил, с оглед показанията на свидетеля Ц. - баща на жалбоподателя, че е безспорно установено, че по отношение Н. Ц. е създадена унизителна, враждебна среда, посредством посоченото в исковата молба на В. П., тъй като неговите твърдения, цитирани от съда, освен чувство на обида, са породили и чувство на вина, че именно поради увреждането му, майката на В. и негова съпруга може да бъде лишена от упражняването на родителските права върху детето. Несъмнено посоченото изпълва фактическия състав на чл. 5 от ЗЗДискр, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗдискр - непротиворечиво е установено нежелано поведение на основата на признак по чл. 4, ал. 1 - увреждане, изразено словесно в писмения текст на исковата молба, което има за резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Правилно съдът е посочил, че независимо, дали П. е целял постигнатия резултат, същият е обективен факт, което правилно е прието за акт, осъществяващ дискриминация. Неоснователно е възражението, че съдът е пренебрегнал част от доказателствата - показанията на свид. Т. П., дадени пред КЗД. Посоченото не съставлява нарушение, тъй като свидетелката е заявила, че не е чела исковата молба, предмет на жалбата пред КЗД, а има най-обща представа от съдебните документи по водените между П. и съпругата на Ц. множество дела по общия исков ред, т. е. показанията й не са относими към спорните в производството пред КЗД и АССГ въпроси. Съдът има задължение да обсъди само допустимите и относими доказателства, поради което възражението, че в нарушение на закона не е обсъдил показанията на посочената свидетелка е неоснователно и не може да се приеме, че фактическата обстановка неправилно е възприета. Ирелевантни са и показанията на свидетелите относно разпространеното "открито писмо" от страна на бащата на Ц.. Правилно е прието от съда, че в производството за упражняване на родителските права е акцентирано на факта, че детето В. съжителства с трето лице, което има [заболяване], което има неблагоприятно отражение върху детето, най-малкото като неблагоприятно речево развитие, като внушението несъмнено е, че посоченото създава нездравословна среда за детето. В касационната жалба се твърди, че касаторът не е изразявал пряко подобно мнение, но независимо от спецификата на производството за предоставяне на родителските права, в което следва да бъдат обсъдени всички факти и обстоятелства относно детето, твърденията за увреждането са ясно насочени и дори да са оправдани от гледна точка на доказването в процеса, като несъмнен резултат имат създаването на обидна, унизяваща и враждебна среда за Н. Ц. В касационната жалба отново се релевира възражението, че съдът е неглижирал факта, че исковата молба е писана от адвокат - пълномощник. Никъде, по никакъв начин П. не се е разграничил от написаното, напротив същият е поддържал становище, че твърденията в исковата молба са необходими за изясняване на спора по отношение упражняването на родителските права, поради което правилно съдът е отхвърлил възражението и е приел, че използваните изрази не могат да бъдат вменени във вина на неговия процесуален представител. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че е необоснован изводът на съда, относно размера на наложената глоба, че същият е обоснован, правилно определен и справедлив. Твърди се, че П. в настоящото производство (очевидно се има предвид административното производство пред КЗД и съдебното производство пред АССГ по оспорване на решението на КЗД) не е правил изявления, не е представял документи за своите материални възможности, поради което съдът необосновано е приел, че същият е с добро финансово положение. Видно от приложената по делото като доказателство искова молба, адресирана до съда, В. П. сам е заявил обстоятелството, че е с високо обществено и служебно положение - директор на медицински колеж "Йорданка Филаретова" към Медицински университет - гр. София, член на комисии към Министерство на образованието и науката, трето поколение лекар, с високи доходи за стандарта на живот в страната. Посочил е, че притежава "луксозно" жилище в София, имоти в гр. Несебър и гр. Банско, ветроходна яхта в Несебър, притежава земя в Гърция, кемпер, практикува спортове, изискващи скъпа екипировка - уиндсърф, кайтсърф, ски, тенис, спелеология, колоездене. Посоченото несъмнено прави обоснован извода на съда за добри материални възможности на касатора, каквото е и неговото признание, съответно за съобразяване на размера на наложената глоба, както с обстоятелствата и тежестта на нарушението, така и с възможностите на лицето. Възражението следва да бъде отхвърлено като неоснователно. В обобщение, настоящият състав приема, че решението на първоинстанционния съд не страда от пороци, които да съставляват отменителни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника по касационната жалба - КЗД, като в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер. Основателна е и претенцията за присъждане на разноски на ответника Н. Ц., доказани в размер на 500 лева - адвокатско възнаграждение на един адвокат, действително заплатено, видно от договор за правна защита и съдействие от 20.01.2021 г. и преводно нареждане от същата дата от "Postbank". По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,