Решение № 3099 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9383/2017 г.

Решение № 3099 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9383/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. Р. от град Б. срещу решение № 1196 от 17 юли 2017 г., постановено по адм. дело № 73/2017 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 24/10 януари 2017 г. на кмета на община Б.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Б. в писмен отговор и в писмено становище, подадени чрез процесуалните му представители, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници - В. Л. Р. и С. Л. Р., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на С. С. Р. срещу заповед № 24/10 януари 2017 г. на кмета на община Б., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Водопроводна и канализационна инсталация", разположена в общите части - стълбищна клетка на жилищна сграда, находяща се в имот с идентификатор 04279.622.28 по кадастралната карта на град Б., УПИ ХVII-8225, кв. 2 по плана на VII-ми микрорайон, град Б. и с административен адрес: гр. Б., ул. "К. Б." .№.... Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалвания съдебен акт. От данните по делото безспорно е установено, че след 2000 г. в процесната жилищна сграда, е извършено строителството на гореописаната водопроводна и канализационна инсталация без разрешение за строеж и същата не е включена в одобрения за сградата проект. Строителството представлява водопроводна и канализационна инсталация, която обслужва таванско помещение, собственост на жалбоподателката като на най-долното ниво в сградата канализацията се включва в хоризонталната част на канализацията на цялата жилищна сграда. Строителството е извършено през общите части на сградата като чрез просичане на отвори в стоманобетонните стълбищни площадки на всяко ниво е извършен монтаж на тръбите. Жалбоподателката не е представила доказателства за законност на разпоредената за премахване със заповедта инсталация, като същата не е отразена в одобрения инвестиционен проект за изграждането на жилищната сграда. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен, е законосъобразен. Цитирана разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая безспорно изграденото представлява строеж от шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, както обосновано е приел и административният съд. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са изцяло неоснователни и противоречащи на събраните доказателства по делото. Предвид времето на извършване на строежа, не са налице и предпоставките за неговата търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИД ЗУТ, както обосновано е прието в оспореното решение. Наведените в обратна насока оплаквания в касационната жалба са неоснователни. По делото са налице данни, които не са оспорени от касатора относно обстоятелство, че строителството е започнало след 2000 г. От своя страна касаторът не е посочил време и доказателства за извършване на строителството в период, различен от приетия от административния орган и съда, а само е направил твърдения в тази насока. Предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИД ЗУТ за търпимост на строежа не са приложими, тъй като същият не е бил допустим по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му, нито е деклариран в съответния срок пред одобряващите органи, което обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице. Неоснователни са възраженията, направени в касационната жалба, относно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е установил релевантните за спора факти, обсъдил е наведените в жалбата срещу административния акт оплаквания, като обосновано и мотивирано е приел същите за неоснователни. Заповедта правилно е определена като мотивирана от фактическа и правна страна. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, какво подлежи на премахване и къде е разположено. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община Б. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,