Решение № 3576 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11184/2013 г.

Решение № 3576 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11184/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Пламен Христов Василев с адрес: гр. Добрич, ул. "Бяла Река" № 26, подадена чрез процесуалния му представител адв. Георгиева, против решение № 1603/18.06.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 1164/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 081203454/10.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 24/1.03.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, относно определените допълнително задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 50 143 лв. и лихви за 2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Същите се свеждат до неправилност на извода на съда, че ревизираното лице няма право на преотстъпен данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, тъй като, макар да прилага реда за облагане по чл. 29а от същия закон, не е едноличен търговец. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 081203454/10.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 24/1.03.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице Пламен Христов Василев са определени допълнително задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 50 143 лв. и лихви за 2011 г. в резултат на непризнаване на упражненото от него право на преотстъпване на 60 на сто от дължимия данък по реда на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. За да отхвърли жалбата против РА, Варненският административен съд е приел, че разпоредбата на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ приравнява реда за определяне на облагаемия доход на физическите лица, регистрирани по ЗДДС и регистрирани като земеделски производители, към реда, по който се определя облагаемият доход на едноличните търговци, само за целите на определянето на годишната данъчна основа по чл. 28 от същия закон, но не и за целите на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6. Освен това, физическото лице, регистрирано като земеделски производител, но нерегистрирано като ЕТ, не може да придобива активи и няма имущество на търговско предприятие като ЕТ. Поради това е невъзможно условията на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО да бъдат изпълнени от него. Решението на Европейската комисия С /2011/863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ- България, Помощ № 546/2010 г. няма нормативен характер и е непротивопоставимо на нормите на ЗДДФЛ и ЗКПО. Така постановеното решение е неправилно. Основният спорен въпрос касае приложимостта на нормата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ /ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г./ по отношение на регистрираните земеделски производители, притежаващи регистрация по ЗДДС, но нерегистрирани като еднолични търговци /ЕТ/. Според цитираната разпоредба данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. Настоящият касационен състав приема, че текстът не изключва регистрираните като земеделски производители лица, които се облагат за дейността си като ЕТ по реда на чл. 26. Доколкото според § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ /ДВ бр. 95/09 г./ действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обвързано с приемането на положително решение от ЕК за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи, то тълкуването на нормата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ следва да бъде съобразено с решението на ЕК от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, Помощ № 546/2010 г. Видно от § 3 на същото продължителността на схемата е до 31.12.2013 г. От съдържанието на решението /пар. 5, § 9, § 10/ следва, че право на данъчното облекчение имат земеделските производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. В случая земеделският производител, регистриран по ЗДДС, формира по реда на ЗКПО данъчна печалба, която облага с данък 15%, както и ЕТ /чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ/. Изменението на чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ /ДВ бр. 22 от 2015 г. в сила от 1.01.2014 г./, включващо в обхвата на изключенията, спрямо които не се прилага ал. 6, физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, не е приложимо спрямо фактически състави, осъществили се преди влизането й в сила. Нормата не е тълкувателна, нито й е придадено обратно действие. Неправилен е изводът на съда за неприложимост на условията на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО спрямо физическото лице - земеделски производител, регистриран по ЗДДС. Във връзка с изпълнението на дейността си като регистриран земеделски производител, физическото лице ползва сгради и земеделска техника, необходими изключително за тази му дейност, така че придобива и следва да осчетоводи по надлежния ред активите, използвани за тази му дейност. От друга страна, съгласно чл. 29а, ал. 6 от ЗДДФЛ земеделските производители, които са приравнени на едноличните търговци прилагат Закона за счетоводството, който съгласно чл. 13 и чл. 15 изисква осчетоводяване и оценяване на активите при придобиването им, последващо оценяване, начисляване на амортизации. В конкретния случай, видно от констатациите в РД, от ревизирания земеделски производител са придобити към 31.12.2011 г. ДМА. Начислени са разходи за амортизации на база линеен метод за очаквания срок на полезен живот, които са признати от ревизиращия екип и с РА. Това е така, защото чл. 52, ал. 1 ЗКПО задължава данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, да изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който да отразяват всички данъчни амортизируеми активи, а съгласно чл. 58, ал. 1 ЗКПО те начисляват данъчни амортизации, признати при определяне на данъчния финансов резултат /чл. 54, ал. 1 ЗКПО/. Конкретни доказателства за това, че са изпълнени изискванията на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО по делото не са ангажирани. Ако преотстъпеният данък не е разходван впоследствие по посочения в чл. 189б, ал. 2 ЗКПО начин, то той се дължи по общия ред, за годината в която е възникнал по аргумент на чл. 173, ал. 1 ЗКПО. Поради това няма как да бъде преценена законосъобразността на РА, ако не бъдат представени от жалбоподателя по делото доказателства, установяващи изпълнението на кумулативните условия на чл. 189, ал. 2 ЗКПО за преотстъпването на данъка. Съдът не е указал на страната, че за посочените обстоятелства, които са от значение за делото, не сочи доказателства, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение