Решение № 7240 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7627/2010 г.

Решение № 7240 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7627/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК Образувано е по жалба на "Диор" ООД, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 76 Г, ет. 4, офис 403 и на "Дива 7" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Роза", бл. 19, вх. "В", ет. 8, ап. 75 срещу решение № 482 от 4.05.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията. С оспорваното решение Комисията установила извършено от "Диор" ООД нарушение на чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията и му наложила имуществена санкция в размер на 15 010 лв., както и установила, че "Диор" ООД не е извършило нарушение на чл. 29, чл. 32 във вр. с чл. 33, ал. 2, т. 2 и чл. 36, ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията. Жалбоподателят - "Диор" ООД, счита решението, в частта, в която е установено извършено от него нарушение на чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) за незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Комисията неправилно ценила доказателствата по делото и въз основа на това направила неверен извод относно релевантните факти. Не отчела, че не е установено разпространение по смисъла на чл. 30 ЗЗК, а едно единствено изявление. Наред с това Комисията не направила разграничение между твърдяни факти и изказано предположение. Моли съда да отмени решението в тази му част. По отношение жалбата на "Дива 7" ЕООД - счита същата за недопустима. Жалбата пред административния орган е подадена след прекратяване на търговските взаимоотношения с "Елхим Искра" ЕООД, поради което за "Дива 7" ЕООД не е налице правен интерес от сезиране на органа. Моли съда да прекрати административното производство. Алтернативно поддържа твърдение за законосъобразност на акта в оспорената от "Дива 7" ЕООД част. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Пламен Петков. Жалбоподателят - "Дива 7" ЕООД, счита оспорваното решение в частта, досежно размера на наложената на "Диор" ООД имуществена санкция за извършено нарушение на чл. 30 ЗЗК и в частта, в която е прието, че дружеството не е извършило нарушение на чл. 29, чл. 32 във вр. с чл. 33, ал. 2, т. 2 и чл. 36, ал. 4 ЗЗК за незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Жалбоподателят счита определения размер на имуществена санкция на "Диор" ООД за несъответна на тежестта и продължителността на нарушението, както и на възможността да настъпят вреди за "Дива 7" ЕООД. Фактът, че само двама от клиентите на "Дива 7" ЕООД са го информирали за разпространяваните от "Диор" ООД неверни факти, не означава, че те не са разпространени и до други клиенти. Анализира подробно отговорите на "Диор" ООД до Комисията за защита на конкуренцията и от тях прави извод за тежестта на нарушението. Счита, че органът не извършил правилна преценка на доказателствата по делото. Излага подробни разсъждения за твърдението си, че "Диор" ООД продава на дъмпингови цени и чрез нелоялна реклама. С оглед на това счита, че е налице нарушение на чл. 29, чл. 32 във вр. с чл. 33, ал. 2, т. 2 и на чл. 36, ал. 4 ЗЗК. Моли съда да отмени решението в оспорената част и постанови друго, с което приеме за извършени твърдяните нарушения и наложи на "Диор" ООД съответна имуществена санкция. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбите - Комисията за защита на конкуренцията, счита жалбите за неоснователни. Оспореният акт е постановен от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалните разпоредби, целта на закона и в съответствие с принципа на пропорционалност. Моли съда да остави без уважение жалбите. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на "Диор" ООД. По отношение на жалбата на "Диор" ООД счита за неоснователно твърдението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Комисията, при събиране на доказателствата, упражнила правомощията си по чл. 94, ал. 4 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗК. Неоснователно счита и твърдението за нарушение на материалния закон. Нормата на чл. 30 ЗЗК не изисква разграничение на "изказване на мнение и твърдение на факти". За съставомерността на нарушението е достатъчно да се установи разпространението на информация. Досежно размера на наложената санкция, счита същия за определен правилно, в съответствие със ЗЗК и Методиката по неговото прилагане. По отношение на жалбата на "Дива 7" ЕООД счита за необосновани доводите за материална незаконосъобразност на акта. Комисията правилно ценила доказателствата по делото и направила обоснован извод за липсата на нарушение по чл. 32 във вр. с чл. 33, ал. 2, т. 2 ЗЗК, тъй като не е налице подвеждане или възможност за подвеждане на потребителите с обявените от "Диор" ООД цени. Счита твърденията на жалбоподателя на стр. 7 - 9 от жалбата за ирелевантни за нарушението по чл. 36, ал. 4 ЗЗК и за груб опит да се подмени предмета на спора. Върховният административен съд счита жалбата на "Дива 7" ЕООД, в частта, в която оспорва размера на наложената на "Диор" ООД имуществена санкция за недопустима. "Дива 7" ЕООД няма правен интерес от оспорване на решението в тази му част. Правният интерес на дружеството е свързан с установяване на твърдяните нарушения, не и с размера на наложената на нарушителя имуществена санкция. Имуществената санкция, като вид административно наказание, е неблагоприятна правна последица, която рефлектира в правната сфера само на адресата на наказанието. Неговата цел е да санкционира, превъзпита, предупреди нарушителя. То няма отношение към правната сфера на лицето, което твърди, че понася неблагоприятните последици от извършеното нарушение и няма за цел да го овъзмезди по какъвто и да било начин. Именно поради това размера на имуществената санкция не засяга никакво субективно право или законен интерес на "Дива 7" ЕООД. В производството по установяване на нарушение по Закона за защита на конкуренцията съществуват две самостоятелни правоотношения - между лицето, което твърди, че е засегнато от нарушението и Комисията, и между лицето, за което се твърди, че е извършило нарушението и Комисията. Макар предметът на производството да е един и същ - установяване наличието или не на нарушение, правомощието на Комисията, по отношение на лицето, което твърди, че е засегнато от нарушение се изчерпва с установяването на факта на извършване или не на нарушението, докато по отношение на лицето, за което се установи, че е извършило нарушение органът, по силата на закона, осъществява и предвидената държавна санкция за неправомерното поведение, каквато е административно наказание. Материалното правоотношение по налагане на санкцията е само между Комисията и адресата на наказанието. С оглед на изложеното жалбата на "Дива 7" ЕООД в частта досежно размера на наложената на "Диор" ООД имуществена санкция е недопустима и в тази част съдебното производство следва да бъде прекратено. Върховният административен съд счита жалбата на "Диор" ООД и на "Дива 7" ЕООД, в останалата част, за допустими - подадени са от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по искане на "Дива 7" ЕООД. В искането се твърди, че "Диор" ООД извършил нарушение на чл. 29 и 30 ЗЗК, тъй като разпространявал на клиенти на "Дива 7" ЕООД информация, че акумулаторите, които "Дива 7" ЕООД продава са закупени с измама, не могат да бъдат осигурени с гаранционно обслужване, покупката е загуба на средства, които не могат да бъдат върнати, както и невярна информация за цените, на които "Дива 7" ЕООД продава акумулаторите. В искането също се твърди, че "Диор" ООД извършил нарушение на чл. 36, ал. 4 ЗЗК, тъй като продавал на дъмпингови цени. Твърди се и нарушение на чл. 33, ал. 2, т. 2 ЗЗК, тъй като дружеството извършвало заблуждаваща реклама. Въз основа на извършеното проучване Комисията установила от фактическа страна, че "Дива 7" ЕООД е дружество, което осъществява стопанска дейност по продажба и гаранционно обслужване на стартерни акумулаторни батерии, по силата на договор за продажба № 42 от 16.09.2009 г., сключен с "Елхим Искра" АД. Дейността е извършвана на територията на гр. Варна и Североизточна България. Дружеството се управлява и представлява от Ваня Димитрова Василева. Комисията установила също, че "Диор" ООД извършва продажба на акумулаторни батерии на територията на Варненска област по силата на сключени договори с "Монбат" АД. Дружеството се представлява и управлява от Йордан Василев Йорданов и Димитричка Борисова Йорданов. Комисията установила двете дружества от кого, по колко, на каква цена са закупували акумулатори, на каква цена са ги продавали, както и при какви условия е извършена рекламата и каква е била промоционалната цена на продажба на акумулаторите. Информацията е подробно описана в т. 5 - 9, стр. 7 - 8 на решението. Част от информацията е търговска тайна. По преписката било представено писмо от 22.10.2009 г. на Пейо Петков, управител на "Планет 1" ООД до "Дива 7" ЕООД, в което представил получена от Свилен Павлов Димитров, в телефонен разговор с Йордан Йорданов, информация досежно неясния статут на "Дива 7" ЕООД, придобиването с измама на акумулаторите, предмет на продажба, твърдението на Йорданов, че до два месеца "Дива 7" ЕООД ще изчезне от пазара, защото "Елхим Искра" АД ще прекрати договорните си отношение с нея, в резултат на което няма да могат да бъдат уреждани рекламациите и насочването на Димитров към фирма "Юве Комерс" ООД. Петков твърди в писмото, че Свилен Димитров бил помолен от Йорданов да му предаде информацията. Представен бил и писмен отговор на Дойчин Янчев Стойчев, служител в дружество по Закона за задълженията и договорите "Того 2", в което той сочи, че в края на м. октомври 2009 г. бил посетен в магазина от Йордан Йорданов, който го информирал, че "Дива 7" ЕООД няма статут на представител на "Елхим Искра" АД, след два месеца няма да бъде на пазара, акумулаторите, които продава нямат гаранция и с оглед на това няма сигурност за платените пари. Стойчев информирал за разговора управителя на дружеството. Управителят информирал писмено "Дива 7" ЕООД. При така установената фактическа обстановка Комисията приела от правна страна, че "Диор" ООД и "Дива 7" ЕООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 ЗЗК, които извършват стопанска дейност - продажба на стартерни акумулаторни батерии на едро и дребно, която дейност ги поставя в конкурентни отношения. Приела, че с действията си Йорданов, в качеството си на управител на "Диор" ООД, разпространявал устно информация, касаеща дейността на "Дива 7" ЕООД до нейни клиенти. Информацията касаела търговските отношения на "Дива 7" ЕООД с "Елхим Искра" АД, както и самата дейност и статус на дружеството, представяла факти в изопачен вид и неверни сведения. Комисията приела, че разпространената информация дискредитира "Дива 7" ЕООД, уронва доброто му име и създава недоверие у неговите настоящи и бъдещи клиенти, което би могло за в бъдеще да създаде затруднения в стопанската му дейност. Въз основа на това направил извод за извършено от "Диор" ООД нарушение на чл. 30 ЗЗД. Комисията приела, че при извършената от "Диор" ООД промоционална продажба на акумулаторни батерии рекламата касае акумулатори "Монбат" и не е представена по начин, който да доведе до объркване или до заблуждение на потребителите и да доведе до изкривяване на търсенето на продукта. Въз основа на това направил извод, че с действията си "Диор" ООД не е извършил нарушение на чл. 32 във вр. с чл. 33, ал. 2, т. 2 ЗЗД. От анализа на цената на закупените от "Диор" ООД акумулаторни батерии от "Юве комерс" ООД, както и на търговската надценка, с която ги е продавало, Комисията приела, че не са налице нелоялни действия от "Диор" ООД по продажба на дъмпингови цени. Въз основа на това направила извод, че дружеството не е извършило нарушение на чл. 36, ал. 4 ЗЗД. Комисията приела, че не е налице установено друго неправомерно действие или бездействие на "Диор" ООД, което да обоснове нарушение на чл. 29 ЗЗК. За установеното нарушение по чл. 30 ЗЗК Комисията наложила имуществена санкция при превес на смекчаващите вината обстоятелства и отчитане на икономическото състояние на дружество. Размерът на санкцията определила на 1 % от оборота на дружеството, т. е. 15 010 лв. В хода на съдебното производство "Диор" ООД представи нотариално заверена декларация от Свилен Димитров, в която той декларира, че не е водил разговор с Йорданов относно търговската дейност на "Дива 7" ООД, представи два броя служебни бележки от "Монбад" АД, удостоверяващи качеството му на дистрибутор и предлагането в продажба на акумулатори, с цена около 18 % по-ниска от предлаганите до тогава, писмо от "Юве Комерс" ООД, удостоверяващо отношенията с "Диор" ООД и с "Дива 7" ЕООД, както и писмо от 18.05.2010 г. на "Елхим Искра", от което е видно, към тази дата дружеството няма търговски отношения с "Дива 7" ЕООД. По делото са приложени трудов договор на Ваня Димитров за длъжността технически секретар в "Диор" ООД, с дата 1.06.1999 г., трудов договор на Пейо Петков за длъжността продавач-консултант в "Диор" ООД от 01.01.2003 г., както и заповед за прекратяване на трудовите му отношения от 31.03.2004 г. Съдът, при така установената фактическа обстановка, и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита жалбата на "Диор" ООД за основателна, а на "Дива 7" ЕООД - за неоснователна по следните съображения: По делото няма спор, че "Диор" ООД и "Дива 7" ЕООД са предприятия, извършващи стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 7 ЗЗК. Няма спор, че оперират на един и същ продуктов и географски пазар, поради което се намират в конкурентни отношения. От релевантните по делото факти безспорни са също факта, че към процесния период "Дива 7" ЕООД имала сключен с "Елхим Искра" АД договор за продажба, както и че "Диор" ООД имал комисионни договори с "Монбад" АД - и "Елхим Искра" АД, и "Монбад" АД са дружества, произвеждащи и предлагащи за продажба акумулаторни батерии. Безспорни са типовете акумулаторни батерии в продажба за процесния период от "Диор" ООД, както и цените, на които са продавани. Безспорно е също, че "Диор" ООД продавало закупените от "Юве Комерс" ООД 39 броя акумулаторни батерии със съответен процент търговска надценка (точният размер е търговска тайна). Въпреки становището на "Дива 7" ЕООД, изразено пред настоящата инстанция, с оглед доказателствата по делото, съдът приема за безспорен и факта, че управителите на двете дружества - "Диор" ООД и "Дива 7" ЕООД, както и Пейо Петков са били в трудовоправни отношения, като Йорданов бил работодател на Димитрова и Петков. С оглед на представената в съдебното производство нотариално заверена декларация от Свилен Павлов Димитров, в която той декларира, че не е водил разговор с Йорданов - управител на "Диор" ООД, в който да е изразил негативно отношение към търговската дейност на "Дива 7" ЕООД, съдът приема за недоказано изложеното от Пейо Петков, в писмото му от 22.10.2009 г. до "Дива 7" ЕООД, за получена от Свилен Димитров негативна информация за "Дива 7" ЕООД. Този извод съдът прави като отчита факта, че Свилен Димитров възпроизвежда в нотариалната декларация собствените си възприятия за релевантния факт, докато Петков преразказва чужди такива. Наред с това писмото на Петков е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила и понеже не удостоверява неизгодни за издателя си факти, не може да се противопостави на изявлението на Димитров. По делото липсват доказателства, които да оборват изявлението на Димитров. Фактът, че нотариалната декларация е представена едва в съдебното, а не в административното производство, с оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ЗЗК, не е основание съдът да не я приеме и цени в контекста на всички доказателства по делото. С оглед на изложеното съдът приема за недоказан твърдения от "Дива 7" ЕООД факт на разпространяване от Йорданов на увреждаща доброто име на дружеството информация чрез разговор със Свилен Димитров. При така установените по делото факти спорът е досежно тяхната правна квалификация и последици. По отношение на нарушението по чл. 30 ЗЗК: За да приеме, че е извършено нарушение на чл. 30 ЗЗК Комисията приела за доказани два случая на разпространение от Йорданов на невярна, уронваща престижа и доброто име на конкурента информация. Разгледани в тяхната съвкупност, те обусловили извода, че са налице реални, конкретни факти, които обосновават възможността от извършеното от Йорданов да настъпи вредоносен резултат за конкурента. С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че едно от двете твърдяни нарушения не е осъществено. Вярно е, че от доказателствата по делото е безспорно, че Йорданов, в качеството си на управител на "Диор" ООД, провел разговор със Стойчев, лице, което работи в дружество "Того 2", фирма - клиент на "Дива 7" ЕООД. Вярно е също, че в разговора, Йорданов твърдял факти, които не съответстват на обективната действителност - досежно статута на "Дева 7" ЕООД, досежно липсата на търговски договор с "Елхим Искра" АД, досежно съществуването на фирмата в следващите два месеца. Т. е. безспорно е, че Йорданов е разпространил (еднократно) неверни сведения за конкурента си. Въпросът е, че тези доказателства - единствени по делото, сами по себе си и разгледани в контекста на приложеното по делото, л. 41, папка 1, писмо на управителя на "Дива 7" ЕООД до управителя на дружеството "Того 2", не могат да обосноват увреждане или възможност за увреждане на доброто име и доверието на клиентите към "Дива 7" ЕООД. Нормата на чл. 30 ЗЗК не изисква реално да е настъпило увреждането, но фактите, за които се твърди, че увреждат или е възможно да увредят доброто име и доверието на клиентите следва реално да са в състояние да предизвикат неблагоприятните последици. В писмото на управителя на "Дива 7" ЕООД от 30.10.2009 г. до управителя на дружеството "Того 2" - Тодор Гатовски, което явно е в отговор на негово писмо до "Дива 7" ЕООД, Василева изрично благодари за информацията за нелоялна конкуренция на фирма "Диор" ООД. В писмото се сочи, че фирма "Дива 7" ЕООД високо цени всеки клиент. Следователно отношенията на доверие между дружество "Того 2" и "Дива 7" ЕООД не само реално не са пострадали, те не са били поставени под потенциалната заплаха за увреждане. Следва да се посочи, че не всяко разпространение на невярна информация, макар и в морален аспект да е неприемливо и укоримо, осъществява фактическия състав на нелоялната конкуренция по смисъла на чл. 30 ЗЗК. При така установените по делото доказателства е видно, че Йорданов, в качеството си на управител на фирма "Диор" ООД, осъществил действия, противоречащи на добросъвестната търговска практика, но тези действия нито са увредили, нито са създали опасност от увреждане на интересите на конкурента. Предпоставките на закона са кумулативни и липсата на някоя от тях не дава основание да се приеме, че фактическият състав на нарушението е осъществен. С оглед на това съдът следва да отмени решението в оспорената му част. По твърдението за нарушение на чл. 32 във вр. с чл. 33, ал. 2, т. 2 ЗЗК: Другото твърдяно нарушение е за заблуждаваща реклама. Страните по делото не спорят, че поставените от "Диор" ООД стикери с надпис и цени по време на осъществената от него промоционална продажба са реклама по смисъла на § 1, т. 11 ЗЗК. Въпросът е заблуждава ли потребителя тази реклама. Комисията, след анализ на представения по делото обилен снимков материал, направила обоснован извод, че промоционалните цени първо са само за акумулаторни батерии "Монбат", нещо, което "Дива 7" ЕООД пропуснало да посочи в искането си, и второ, предоставят необходимата за потребителя информация досежно марката, типа, цената. Така предоставената на потребителя информация не е в състояние да го заблуди досежно един от основните, определящи интереса към продукта фактори - цената. Правилен е и извода на Комисията, с оглед на доказателствата по делото, че "Диор" ООД има законово основание да продава и съответно, рекламира, и акумулаторни батерии, производство на "Елхим Искра" АД, тъй като ги е закупило от търговец на едро, клиент на "Елхим Искра" АД. Неоснователни са твърденията на "Дива 7" ЕООД, че Комисията допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не обсъдила всички релевантни за твърдяното нарушение по чл. 32 във вр. с чл. 33, ал. 2, т. 2 ЗЗК факти. Видно от искането, задвижило административното производство, "Дива 7" ЕООД сочи, че в двата магазина на "Диор" ООД е поставен надпис "промоция - 18 %" и това не съответства на продажните цени. Събраните по делото доказателства, в това число и тези - търговска тайна, преценени в своята съвкупност, правят обоснован и правилен извода на Комисията, че рекламата не е заблуждаваща, т. е. посочените цени са съответни на доказателствата и не въвеждат в заблуждение потребителя, включително и по начина, по който са представени. Наред с това по делото е безспорно, че "Елхим Искра" АД нямат политика и практика на определяне на минимални препоръчителни цени, а "Монбат" АД са имали промоция, което е видно от представеното в съдебното производство писмо от дружеството - производител. По твърдението за нарушение на чл. 36, ал. 4 ЗЗК: За да е осъществено нарушение на чл. 36, ал. 4 ЗЗК е необходимо кумулативно да са налице визираните в правната норма предпоставки: продажба на значителни количества, за продължително време, на цени, по-ниски от разходите им за производство и реализация, с цел нелоялно привличане на клиенти. От доказателствата по делото е безспорно, че по отношение на продаваните от "Диор" ООД стоки не е налице продажба на цени по-ниски от разходите им за придобиване. "Диор" ООД е закупил от лицензиран продавач на едро - "Юве Комерс" ООД 39 броя акумулаторни батерии, производство на "Елхим Искра" АД. Продажбата им е осъществена на цени, над придобивните, с реализиран процент търговска надценка (предмет на търговска тайна). Този факт, сам по себе си, прави неоснователно твърдението на "Дива 7" ЕООД за продажба на акумулаторите на дъмпингови цени. Следва да се посочи, че подробното изложение на "Дива 7" ЕООД в жалбата до съда за начина на формиране на цените на "Диор" ООД, за процента на търговската му отстъпка, за претърпените от "Дива 7" ЕООД загуби са неотносими към предмета на спора с оглед липсата на продажба на процесния продукт под цени на придобиване. Твърденията на "Дива 7" ООД са изградени на базата на обореното от доказателствата по делото твърдение, че цените, на които "Диор" ООД продава акумулаторите на "Елхим Искра" АД, са дъмпингови. С оглед на това съдът не следва да ги обсъжда. По твърдяното нарушение на чл. 29 ЗЗК: Както правилно сочи в мотивите си Комисията по делото не е възможно обсъждането на самостоятелно нарушение по чл. 29 ЗЗК извън обсъденото относно твърдяните нарушения на чл. 32 във вр. с чл. 33, ал. 2, т. 2 и чл. 36, ал. 4 ЗЗК. Установената липса на възможност за увреждане на интересите на конкурента прави невъзможно установяването и на нарушението по общата норма на чл. 29 ЗЗК. Видно от изложеното решението на Комисията в частта, в която приема, че "Диор" ООД не е извършил нарушение на чл. 32 във вр. с чл. 33, ал. 2, т. 2 и чл. 36, ал. 4 ЗЗК е правилно, постановено след задълбочено проучване на конкурентите на релевантния пазар и тяхното поведение, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решението в частта, в която приема нарушение на чл. 30 ЗЗК, с оглед на представените в съдебното производство доказателства, е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. С оглед изхода от делото, направено от жалбоподателя "Диор" ООД искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Комисията за защита на конкуренцията да заплати на "Диор" ООД направените по делото разноски. По делото "Диор" ООД представя доказателства за 50 лв. внесена държавна такса и 1000 лв. внесено адвокатство възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0868992. Процесуалният представител на ответника, в съдебно заседание, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Определеното на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение възнаграждението е в размер на 750, 00 лв. Съдът счита за основателно възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което следва да осъди Комисията за защита на конкуренцията да заплати на "Диор" ООД разноски до размера, определен по реда на чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на "Дива 7" ООД за присъждане на направените по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,