Решение № 12682 от 27.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2018 г.

Решение № 12682 от 27.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Калев, чрез пълномощника му адв. Ц. Мурджева, против решение № 4786 от 13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2402/2017 г. на Административен съд - София-град, Първо отделение, 38 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 513 з-697 от 31.01.2017 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарното наказание. Сочи се, че на дисциплинарно привлеченото лице не е дадена възможност за запознаване с изготвените доклади и справки, не му е връчен екземпляр от обобщената справка, не е установено категорично авторството на постъпилите заявления за издаване на СУМПС. Не са изследвани обстоятелствата дали наказаното лице е имало достъп до бланки и материали за изготвянето им, както и печати, тъй като става дума за документи, издавани от други институции, на които е придаден вид на истински. Не е установено и обстоятелството, жалбоподателят да е бил единственият, имащ достъп до помещението, в което се е намира компютърът му, както и че част от регистрациите на СУМПС са извършени на друг компютър, различен от този на жалбоподателя, достъпът до което помещение и компютър също не е изследван. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да се отмени обжалваната заповед, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Оплакванията са развити и в писмена защита, изготвена от пълномощника на касатора адв. Мурджева. Ответникът - директорът на СДВР, чрез пълномощника си юрисконсулт В. Пашунов, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение на неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - София-град е заповед № 513 з-697 от 31.01.2018 г., издадена от директора на СДВР, с която на Р. Калев, на основание чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. трето и т. 13 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е заемал младши изпълнителска длъжност - младши инспектор, старши технически сътрудник (домакин) в 02 група "Отчет на водачи на МПС" на 03 сектор "Административно обслужване" към отдел "Пътна полиция" на СДВР. Дисциплинарното производство е образувано по повод постъпили данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя - издаване на СУМПС на лица, на които не е следвало да бъдат издавани такива. Въз основа на извършената предварителна проверка, в рамките на която жалбоподателят е дал писмено обяснение, директорът на СДВР е издал заповед № 513 з-8180 от 01.11.2016 г. на основание чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Със заповедта е определен и дисциплинарноразследващ орган (ДРО), в посочения персонален състав. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство, в която са посочени нарушените текстове от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и Етичния кодекс за поведение на държавните служителите в МВР (Етичния кодекс), заповедта за удължаване на срока за дисциплинарното производство, както и обобщената справка № 4332 р-1699 от 20.01.2017 г., в която са посочени извършените процесуални действия от ДРО, подробно са описани и обсъдени събраните многобройни доказателства и е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за установеното тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), уронващо престижа на службата са връчени на жалбоподателя. Установено е издаване на 26 броя СУМПС на лица, за които не са налице основания за издаване. След няколко опита за връчване покани за процесуални действия и на материалите от дисциплинарното производство, ДРО е посетил дома на държавния служител (същият е бил в болничен отпуск повече от 180 дни), на 8.12.2016 г., при което същият се е запознал с обобщената справка и материалите, като е заявил, че ще даде писмени обяснения и възражения. Такива са постъпили на 9.12.2016 г., с № 4332 р-27144 г., чрез адв. Мурджева, съдържащи отговор и на поставените от ДРО въпроси. След събиране и на допълнителни доказателства, ДРО е изготвил становище с рег. № 4332 р-2370 от 27.01.2017 г., в което на базата на установеното от фактическа страна е предложено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". ДНО се е запознал с материалите от дисциплинарното производство, приел е за доказано извършването на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че в периода от 30.10.2015 г. до 4.05.2016 г., държавният служител е издал неправомерна 26 броя СУМПС, с което е нарушил цитираните разпоредби на ЗБЛД. Посоченото е станало обществено достояние, в това число на гражданските лице, получили СУМПС и съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 3 и т. 13 от ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага или облага на трето лице и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства, както и съдебно-техническа експертиза относно позиционирането, достъпа, ползването на локалната мрежа, софтуера и всички релевантни обстоятелства относно ползване на служебните компютри, свързано с издаването на процесните СУМПС и действията на жалбоподателя. От заключението на вещото лице, съдът е установил, че Калев е имал достъп до компютрите, като същите се ползват само с потребителско име и парола. Достъпването на определен компютър е само до разрешеното ниво на достъп, като дори и администратор да го достъпи, следва да използва потребителско име и парола, т. е. ще останат уникални следи от достъпа. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР орган, при спазване на изискванията за форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са и сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, както и изискванията на процедурата по чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарното производство е започнало с издаване на нарочна заповед, изготвена е обобщена справка, която е надлежно връчена на държавния служител, на когото е дадена възможност за обяснения, които са приети и разгледани. Заповедта съдържа всички реквизити. Приел е, че нарушението е доказано от събраните в рамките на дисциплинарното производство доказателства и правилно е квалифицирано като е налице злоупотреба с власт и използване на служебното положение за изгода на трето лице. Посоченото правилно е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". ДНО е преценил обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е констатирал редица нарушения, извършени в рамките на дисциплинарното производство. Не намира опора в данните по делото, твърдението в касационната жалба, че жалбоподателя не е запознат с изготвените справки и доклади. Видно от изготвения протокол от посещението на ДРО в дома на Калев, същият е запознат с всички материали от дисциплинарното производство. Същият е осъществил правото си да подаде възражение, като е ползвал и адвокатска защита. Не съставлява нарушение обстоятелството, че не е предоставено нарочно копие на лицето от изготвената обобщена справка. В ЗМВР е разписано задължение за запознаване със същата, което е изпълнено от ДРО. Жалбоподателя във възражението си не е посочил никакви нови факти или обстоятелства, както и не е направил искания за нови фактически установявания, във връзка с деянието. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за липса на доказателства за авторството на постъпилите заявления за издаване на СУМПС, както и че не са изследвани обстоятелствата дали наказаното лице е имало достъп до бланки и материали за изготвянето им, както и печати, тъй като става дума за документи, издавани от други институции. на които е придаден вид на истински, както и че не е установено и обстоятелството, жалбоподателят да е бил единственият, имащ достъп до помещението, в което се е намира компютърът му, както и че част от регистрациите на СУМПС са извършени на друг компютър, различен от този на жалбоподателя, достъпът до което помещение и компютър също не е изследван. Деянието е непротиворечиво установено, в това число и от показанията на разпитания от съда свидетел К. Драганов, който е установил, че достъп до стаята на Калев е имал само той. Драганов, в качеството си на началник на сектор 03 "Административно обслужване" не е получавал сигнали или оплаквания за неправомерен достъп до стаята на настоящия касатор, както и до персоналния му компютър. Свидетелят е категоричен, че Калев е имал възможност да изготви СУМПС, тъй като е имал достъп до залата за персонализация, в която се изготвят самите пластики, до която са имали достъп само трима души, като основно касаторът е отпечатвал пластичните носители. От заключението на съдебно-техническата експертиза също се опровергават твърденията в касационната жалба относно възможността за ползване на компютъра на Калев и от други лица, което да не може да бъде установено. Касационната жалба е неоснователна, съдът е обсъдил всички релевантни факти, изводите му са в съответствие с установеното, като във възраженията не се сочи, изводите на съда на кои доказателства или правила на логиката не съответстват. С оглед установеното, правилен и е изводът на съда, че правилно е приложен и материалния закон. Наложеното наказание съответства на извършеното тежко нарушение на служебната дисциплина, Постановеното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде опредено в размер на 100 лева, като се осъди Р. Калев да го заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,