Решение № 7972 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10144/2014 г.

Решение № 7972 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10144/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Габриела Бербечелова-Габи", подадена чрез адв. Димитров против решение № 287/7.07.2014 г. на Административен съд - гр. Велико Търново постановено по адм. дело № 969 по описа за 2013 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ревизионен акт /РА/ № 061300925/17.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 453/7.10.2013 г. на директор Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, досежно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 29060,00 лева за данъчни периоди м. 06 - 09.2009 г., м. 07 - 09 и м. 11.2011 г. и м. 03.2012 г., и начислени лихви в размер на 6217,59 лева, установен данък за внасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 14461,73 лева и лихви в размер на 1473,93 лева, установени вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 158,60 лева, за ДЗПО-УПФ в размер на 61,00 лева, вноски за НЗОК в размер на 97,60 лева и лихви общо за всички вноски в размер на 161,75 лева. ЕТ "Габриела Бербечелова-Габи" е осъден да заплати разноски в размер на 1483,84 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно е увеличена данъчната основа за данъка по ЗДДФЛ относно 2011 г. В тази част решението е в противоречие със практиката на СЕС. Касаторът претендира отмяна на решението и присъждане разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрск. Найденова е писмен отговор и становище по същество, оспорва жалбата и моли за отхвърляне на последната и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на ЕТ "Габриела Бербечелова-Габи" срещу Ревизионен акт № 061300925/17.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 453/7.10.2013 г. на директор Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, досежно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 29060,00 лева за данъчни периоди м. 06 - 09.2009 г., м. 07 - 09 и м. 11.2011 г. и м. 03.2012 г., и начислени лихви в размер на 6217,59 лева, установен данък за внасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 14461,73 лева и лихви в размер на 1473,93 лева, установени вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 158,60 лева, за ДЗПО-УПФ в размер на 61,00 лева, вноски за НЗОК в размер на 97,60 лева и лихви общо за всички вноски в размер на 161,75 лева. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираните в жалбата твърдения, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по доставките от ЕТ "Гюрен 92 - Райна Цекова", "Вяра" ООД, "Велитед СВ" ООД, "Агро лес груп" ООД, "Петголд транс" ЕООД, "Технопродукт инженеринг" ЕООД, "Сирена" ООД и "Карагент" ЕООД, тъй като не може да се направи извод за наличието основание за признаване правото на ДК само по представени фактури и счетоводно отразяване в счетоводни регистри, още по-малко само при получателя, дори да се приеме, че заведеното при него счетоводство е редовно. Предвид характера на доставките, а именно стоки, съдът се е позовал на чл. 24 от ЗЗД. При липсата на твърдения и доказателства за предаване на процесните вещи, съдът е приел, че само този факт дава основание да се даде отрицателен отговор по отношение на реално осъществени доставки на стоки. Съдът е приел, в какъвто смисъл е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че притежаването на данъчна фактура не е достатъчно да обоснове реалност и вярност на отразената в същата стопанска операция. Установява още, че вписаните номера на фискални устройства и фискална памет в представените от жалбоподателя фискални бонове не отговарят на тези в регистрираните фискални устройства на част от доставчиците му, а други нямат изобщо регистрирани фискални устройства, което съдът е приел, за обоснована предпоставка приходният орган да увеличи финансовия резултат на жалбоподателя с отчетените разходи. Съдът е приел, че извършеното увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя за 2011 г. със стойността на отчетените разходи по фактури, по които в частта по ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит е правилно и законосъобразно. Предвид което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Като се мотивира по този начин, съдът е счел, за правилно определени допълнителните задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на едноличния търговец за 2011 г. ведно с прилежащите лихви за забава. В частта по КСО и ЗЗО, съдът е приел, че са определени осигурителни вноски за внасяне за 2009 г., тъй като касаторът е получил доход от продажба на хладилна вана в размер на 4798,97 лв., върху който доход не е направено окончателно осигуряване на основание чл. 6, ал. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Предвид изложеното Административен съд Велико Търново е приел за законосъобразен РА в неговата цялост и е отхвърлил жалбата на ЕТ "Габриела Бербечелова-Габи" като неоснователна. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, намира обжалваното решение за мотивирано, постановено при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Ценено и обсъдено е и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Касаторът излага довод за процесуално нарушение, досежно непроизнасянето от страна на съда по молба за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Възражението е неоснователно, тъй като същото не съставлява съществено процесуално нарушение. Безспорно непроизнасянето по молба на жалбоподател е процесуално нарушение, но последното не е от категорията на съществените. Касационният съд намира, че не са били основания за спиране на производството по делото, който ефект е постигнат и с непроизнасянето на съда по искането, поради което допуснатото нарушение не е съществено. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса като е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. В случая правилно е прието, че спорна е една от предпоставките за възникване на правото, а именно наличието на данъчно събитие, реалността на доставките. В тежест на ревизираното лице е било да установи, че доставките, за които претендира ползване на данъчен кредит, са реално извършени - стоките са закупени от посочените във фактурите доставчици, които са имали съответната материална обезпеченост да се разпоредят с такива стоки, извършен е транспорт със съответните МПС, предназначени за превоз на количествата стока, според вида й, прехвърлено е правото на собственост върху стоките чрез предаването и приемането им и др. В тази връзка съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила като е събрал всички поискани доказателства, проявил е активност да изясни пълно фактическата обстановка, дал е възможност на ревизираното лице да представи всички поискани от него доказателства и доказателствени средства. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, наведени като доводи още пред първоинстанционния съд, на които е даден отговор, подкрепен от доказателствата по делото. Няма основание твърдението на касатора, че въз основа на събраните доказателства се установява приемането и предаването на стоките. От представените документи не се установява и същите не са достатъчни за формиране на ползващия РЛ извод за реалност на доставките, тъй като не е установено, че тези стоки са получени именно от процесните доставчици. Неоснователно е позоваването на касатора на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (решение по съединени дела С-80 и С-142/11), тъй като в главните производства по тези дела реалността на доставките е била установена. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на ДК е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. Изводите на съда не са в противоречие с цитираните решения на СЕС, както и с други в същия смисъл, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Именно неустановената реалност на доставките е основание да се направи извод за неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Отделно от това, за повечето доставчици е доказано и другото основание за непризнаване правото на данъчен кредит, свързано с издаване на фактури от дерегистрирани лица. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на касатора за наличието на всички законови предпоставки, необходими за уважаване на неговата жалба. Настоящият състав споделя доводите на съда по отношение на увеличения финансов резултат за 2011 г. Правилно и законосъобразно е извършено посоченото увеличение със стойността на отчетените разходи по процесните фактури, по които в частта по ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Правилно е тълкувана разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗКПО, която установява, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В мотивите си съдът е направил извод, че правилно са приложени посочените разпоредби от ЗКПО. Съдът се е обосновал с понятието "документална обоснованост" регламентирано в чл. 10, ал. 1 ЗКПО, а именно кога един разход се смята за документално обоснован. Следва да се посочи, че данъчнозадължените лица са длъжни да отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискален касов бон от фискално устройство по ред, определен с наредба № Н-18 за реда за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Според съда от фактическа страна не е опровергана констатацията, че процесните фискални бонове не отговарят на тези в регистрираните фискални устройства на част от доставчиците му, както и че други нямат изобщо регистрирани фискални устройства, като е без значение причината, поради което към съответния първичен счетоводен документ притежава фискален бон, който не отговаря на императивни изисквания затова. Доказателствата са анализирани и обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на тях е направен правилен извод за липса на реални доставки и доколкото процесните фактури не отразяват вярно документираната стопанска операция, респ. липса на документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, което от своя страна е основание за непризнаване на разходите за данъчни цели по чл. 26, т. 2 ЗКПО. Нарушена е разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗКПО, поради което законосъобразно съдът е приел, за правилно преобразуването на финансовия резултат от страна на орган и е определен данък на основание чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. Настоящата касационна инстанция споделя доводите на решаващия състав на Административен съд Велико Търново и в частта на определените вноски по КСО и ЗЗО. Съдът правилно и законосъобразно е възприел констатациите на приходната администрация в посочената част, с която са определени осигурителни вноски за внасяне за 2009 г., тъй като касаторът е получил доход от продажба на хладилна вана в размер на 4798,97 лева, върху който доход не е направено окончателно осигуряване на основание чл. 6, ал. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Относно тези задължения не са формулирани конкретни касационни оплаквания. При служебна проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част не се констатираха пороци. Предвид гореизложеното, касационният съд намира, че не са налице сочените от касатора нарушения, обжалваното съдебно решение е правилно и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото се дължи еднократно за съдебната фаза на производството и от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение,