Решение № 4237 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15954/2013 г.

ВАСII отделение26.03.2014 г.докладчик т Ангел Калинов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2444 от 9.10.2013 г. по адм. д. № 4774/2012 г. на Варненски административен съд - второ отделение - ХХ състав в обжалваната част. Решението на подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4237 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15954/2013 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Общински съвет Варна срещу решение № 2444 от 9.10.2013 г. по адм. д. № 4774/2012 г. на Варненски административен съд - ХХ състав в частта, с която е отменено решение № 551-6/26-27.07.2012 г. на ОС Варна за одобряване на ПУП-ПУР относно имот № 1948, кв. 106, со "Траката", между осови точки 69-907-906, като се иска отмяна на същото в тази част и да се остави в сила решението му. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си в обжалваната част, Варненският административен съд е приел, че отсечката 69-907-906 е проектирана за осигуряване на единствен достъп до имот № 1947, какъвто имот към момента не съществува по КК КР, а от 2004 г. не съществува и по действащ ЗРП за имота, което не е взето предвид от ПУР в нарушение на техническото задание, поради което проектирането й се явява необосновано. Крайният извод на съда е, че жалбата е основателна и решението в обжалваната част следва да се отмени. Решението е правилно. В хода на съдебното оспорване е установено по категоричен и несъмнен начин, че ПУП-ПУР в тази му част е изработен и приет в нарушение на т. 5.2 от техническото задание понеже не е съобразен с ПРЗ за обединяването през 2004 г. на имоти № 1946 и № 1947 в едно УПИ № 7049 по КККР, в което е извършено застрояване. Отсечката 69-907-906 е проектирана за осигуряване на единствен достъп до имот № 1947, какъвто имот вече не съществува по КККР, а от 2004 г. не съществува и по действащ ЗРП за имота. Достъпът до обединения имот № 7049 се осъществява от север, поради което съдът правилно е установил, че отсечката 69-907-906 е излишна и не е необходимо проектирането й през имот № 1948. При това положение не са налице основания за отмяна на законосъобразното решение в обжалваната част, поради което същото следва да се остави в сила и в тази част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение

Цитирани разпоредби

1