Решение № 9764 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 215/2011 г.

ВАСI отделение30.06.2011 г.докладчик Емилия Миткова

Диспозитив

Отменя Решение № 350 от 22.11.2010 г. на Великотърновски административен съд, постановено по адм. д. № 58 по описа за 2010 г., в частта с която е отменен Ревизионен акт № 900320/2010.2009 г., издаден от старши инспектор Галина Илиева Ганчева - орган по приходите при ТД на НАП - Враца, потвърден с Решение № 573/28.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново относно отказано право на данъчен кредит в размер на 38 605,28 лева и в частта на присъдени на "Косаня" ЕООД - гр. Мизия, разноски за разликата над 4 433 лв. и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на "Косаня" ЕООД - гр. Мизия срещу Ревизионен акт № 900320/2010.2009 г., издаден от старши инспектор Галина Илиева Ганчева- орган по приходите при ТД на НАП - Враца, потвърден с Решение № 573/28.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 38 605,28 лева, по доставки на "Ратко" ООД, за данъчен период месец юни 2008г и по доставки на "Рилто 2007" ЕООД, за данъчен период месец април 2008 г. Оставя в сила решението в останалата му част. Осъжда Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП да заплати на "Косаня" ЕООД - гр. Мизия, сумата от 1210 лева, представляваща направени разноски по делото. Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 9764 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 215/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба от директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, против решение № 350 от 22.11.2010 г. на Великотърновски административен съд (АС), постановено по адм. д. № 58 по описа за 2010 г., с което по жалба на "Косаня" ЕООД - гр. Мизия е отменен Ревизионен акт (РА) № 900320/2010.2009 г., издаден от старши инспектор Галина Илиева Ганчева - орган по приходите при ТД на НАП - Враца, потвърден с Решение № 573/28.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отхвърлена подадената жалба против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Косаня" ЕООД, чрез управителя си С. Лазаров, оспорва жалбата, като в отговор излага съображения за правилност на решението. В съдебно заседание пълномощника му адв. Чернев доразвива доводите, като претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 900320/2010.2009 г., издаден от старши инспектор Галина Илиева Ганчева - орган по приходите при ТД на НАП - Враца, потвърден с Решение № 573/28.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново в частта, с която на "Косаня" ЕООД за данъчни периоди месец април, месец май и месец юни 2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 133910,85 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 22321,23 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден въз основа на надлежно възложена ревизия, в хода на която не са допуснати нарушения на процедурата, визирана в ДОПК. На първо място съдът приел за неоснователен довода на жалбоподателя за нищожност на оспорения РА, тъй като същият е издаден от лице без материална компетентност и при наличието на влязъл в сила административен акт - влязъл в сила АПВ № 801000/25.08.2008 г. До този извод съдът е достигнал като е приел, че в конкретния случай ревизията е възложена и обжалвания РА е издаден след изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (ДВ, бр. 108/2007 г.) съгласно която, независимо от извършеното прихващане или възстановяване, задълженията за данъци и осигурителни вноски подлежат на установяване само чрез извършване на ревизия. Позовал се е разпоредбата на чл. 133 от ДОПК и е приел, че различието в предмета на производствата по издаване на РА и АПВ, различната правна уредба за всяко от тях обосноват извода, че по отношение на спорните данъчни периоди - месец април, май и юни 2008 г. не може да се приеме, че данъчните задължения вече са установени с АПВ № 801000/25.08.2008 г. След като ревизията е възложена след изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, то приложение следва да намери общия ред за установяване задължения за данъци на данъчно задълженото лице. При липсата на изрично посочване в правната уредба, че при наличието на влязъл в сила АПВ ревизиращия орган не може да извършва ревизия по друг ред, освен по този, посочен в чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че в конкретния случай, при наличието на влязъл в сила АПВ № 801000/25.08.2008 г., ревизиращият орган не е имал компетентност и не е спазил процесуалния ред за определяне на допълнителни задължения на "Косаня" ЕООД по ЗДДС за процесните данъчни периоди. По същество на спора относно данъчен период месец април 2008 г. по доставки на "Рилто 2007" ЕООД съдът е приел, че в хода на съдебното производство е установено, че в дружеството жалбоподател е създадена организация при която при предаване на съответното количество гориво на конкретната бензиностанция и на конкретното материално - отговорно лице се съставя протокол за предаденото количество, с който служителя на дружеството Тихомир Цветанов предава съответното количество гориво на МОЛ на съответния обект, собственост на дружеството. Въпреки, че в протоколите и разписките за предаване на горивото не е посочен БУЛСТАТ и адрес на дружеството и са подписани за предал от шофьора на цистерната, превозила горивото, съдът е приел, че тези недостатъците не налагат на извода за липса на реално предаване на стоката от страна на продавача на купувача. От представените доказателства съдът е приел за установено, че предаването на горивото е ставало от името на "Рилто 2007" ЕООД в различните рафинерии, като самото приемане на горивото става чрез съставяне на приемо-предавателен протокол, който се подписва от шофьора на камиона и от снабдителя в отдел "бензиностанции" в "Косаня" ЕООД. За установяване на този факт съдът се е позовал на показанията на свидетелите Тихомир Цветанов, Георги Гергов и Даниела Василева, които изяснява в детайли механизма по който се доставя необходимото количество гориво от различен вид за отделните обекти, собственост на жалбоподателя, начина на обобщаване на заявките, начина на избор на доставчик на определено гориво към конкретен момент, начина на съставяне на документи, редът за извършване на плащане на доставеното гориво. Съдът е приел, че всички събрани доказателства установяват, че жалбоподателят е получил от доставчика си "Рилто 2007" ЕООД процесното гориво по посочените фактури, че е отразил получените доставки в дневника си за покупки, правилно е осчетоводил съответните доставки, като е извършил последващи доставки с получените стоки, поради което са налице са всички законови предпоставки за признаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя. За този доставчик в касационната жалба се излагат доводи за противоречие в обясненията на представляващия дружеството и представените два броя нареждания за експедиция на готова продукция. В обясненията си представител на доставчика е заявил, че за процесния период е внасял гориво от Гърция, а от жалбоподателя във връзка с процесната доставка са представени двата броя нареждания издадени от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Настоящият състав намира довода за основателен. Видно от представените от жалбоподателя в първоинстанционното производство нареждане за експедиция на готова продукция № 2832 от дата 25.04.2008 г. издадено от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД се установява, че купувач е "Лукойл България" ЕООД и получател Интерлоза ООД, а в нареждане за експедиция на готова продукция № 2420 от дата 22.04.2008 г., купувач е същото дружество, а получател "Интерпетролеум Партнърс" ООД. От доставчика "Рилто 2007" ЕООД не са представени доказателства за договорни отношения с получателите по нарежданията, за да се приеме, че процесните количества гориво са предадени от него на ответника по касационната жалба. Напротив съпровождащите доставката документи съдържащи се в счетоводството на получателя "Косаня" ЕООД, а именно обсъдените от съда стокови разписки, протоколи и кантарни бележки са оформени именно въз основа на посочените в нарежданията за експедиции номера на влекачи и цистерни и подписани от шофьора на влекача със съответен номер посочен в нареждането, за който липсват доказателства да е в договорни отношения с доставчика. При тези доказателства представени от "Косаня" ЕООД и обясненията дадени от доставчика "Рилто 2007" ЕООД се налага извода, че издадените от "Рилто 2007" ЕООД фактури са без реално осъществена облагаема доставка, поради което са без правно основание. Представените от "Рилто 2007" ЕООД фактура (без надлежен превод) и извлечения по сметка от банка "Пиреус" клон "Младост" не установяват факта на получаване на процесното количество дизел и предаването му на "Косаня" ЕООД. Настоящият състав споделя извода на АС, че реално получаването на стоката се осъществява, като същата се разтоварва в различни обекти, които са собственост на "Косаня" ЕООД и че стоката фактически не се придружава от представител на доставчика и при предаването й във владение на купувача не присъства представител на доставчика, но това обстоятелство не е основание да се приеме липса на реална доставка. Установеното обаче приемане на горивото чрез съставяне на приемо-предавателен протокол, който се подписва от шофьора на камиона и от снабдителя в отдел "бензиностанции" в "Косаня" ЕООД, при липса на доказателства за връзка между доставчика "Рилто 2007" ЕООД и процесния влекач и шофьор налага на извода, че процесното количество гориво е получено от жалбоподателя, така както е приел и съдът, предвид последващата реализация на стоката, но не от доставчика "Рилто 2007" ЕООД. При липса на други доказателства за начина на предаване на процесната стока, която с оглед специфичния си характер изисква специални превозни средства и разрешителни режими, настоящият състав намира, че решението в тази си част като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново с което се отхвърли жалбата на "Косаня" ЕООД., срещу РА в тази му част с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 21384,33 лв. по фактури № 2000000061/23.04.2008 г. и № 2000000017/25.04.2008 г. Относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период месец май 2008 г. в размер на 33 382,89 лв. по доставки от "Рупия" ЕООД, съдът е приел, че при извършена насрещна проверка на доставчика не са представени всички изисквани документи, но е представен Договор при условията на разсрочено плащане от 1.05.2008 г., с предмет покупко-продажба на течни горива. В договора не са посочени количества и цени на течните горива, като не е уговорено задължение за осигуряване на транспорт. От представените и приети по делото пътен лист серия Т, № 0403427 от 16.05.2008 г. на ЕТ "Димитър Христов 2003", декларация на Димитър Христов Христов, международна товарителница от 17.05.2008 г. за извършен превоз от ЕТ "Димитър Христов 2003", съдът е приел за установено, че горивото по процесната фактура № 3/16.05.2008 г. е било транспортирано от ЕТ "Димитър Христов 2003 и че то реално е доставено на обектите - бензиностанции, собственост на дружеството жалбоподател. Този извод съдът е извел и от представени доказателства, от които се установява, че "Рупия" ЕООД е заплатила на превозвача ЕТ "Димитър Христов" цената на транспортната услуга по фактура № 162/19.05.2008 г. Досежно фактура № 1/8.05.2008 г. съдът е приел за установено, че превоза е извършен от ЕТ "Валентин Николов - Валентино - 91". В тази насока съдът е обсъдил приетата по делото международна товарителница от 8.05.2008 г., пътен лист, серия Т, № 0481181/7.05.2008 г. и фактура № 91/11.05.2008 г. за извършено плащане от "Рупия" ЕООД, която е осчетоводена като приход в счетоводството на превозвача по сметка 703 "Приходи от услуги". Досежно фактура № 4/16.05.2008 г., съдът е приел, че превозът е извършен с транспорт на "Косаня" ЕООД, за което са отчетени разходи на гориво, разходи за амортизация, разходи за заплати и осигуровки. От заключението на съдебно икономическата експертиза съдът е приел за установено, че покупките са надлежно осчетоводени при жалбоподателя и с процесните стоки са осъществени последващи облагаеми доставки, които са намерили отражение в дневниците за продажби на дружеството жалбоподател и в подадената справка декларация по ЗДДС. При така установените факти, съдът е приел, че наличието на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да извърши доставката на стока от този вид е ирелевантно, за да бъде установено дали конкретна доставка е осъществена, тъй като е установено, че за превоза на горивото са наети съответните специализирани превозни средства. Въпреки, че приетите по делото приемо-предавателни протоколи не са достатъчно подробни и в тях не се съдържат всички необходими данни относно доставчика и количеството, то те по категоричен начин установяват, че действително на посочените в тях дати в конкретно посочените бензиностанции на жалбоподателя е постъпило реално определен вид и количество гориво. Въпреки, че протоколите представляват ксерокопия от "хвърчащи листи" и че от тях не може да се установи към коя фактура са и от кой доставчик съдът е приел, че те удостоверяват приемането на конкретен вид и количество гориво от материално-отговорното лице на съответната бензиностанция. Същите са вътрешни документи и съдържат достатъчно реквизити за установяване реалността на процесното количество стока. От доказателствата по делото съдът е приел, че оригиналите на приемо-предавателните протоколи не се намират у доставчиците, тъй като не са съставяни между продавача и купувача, но от вътрешните актове, каквито са приемо-предавателните протоколи се установява реалното предаване на процесните горива. До този извод съдът е достигнал като е обсъдил свидетелските показания по делото от които се установява, че договарянето на условията за доставка, цена и количество основно се извършва чрез телефонни разговори и по електронната поща, като само оригиналът на фактурата е подписан от доставчика и се изпраща до "Косаня" ЕООД по куриер. В представени в хода на производството международни товарителници, макар като получател на стоката да са посочени доставчиците на жалбоподателя, то в клетката, в която следва да се удостовери получаването на стоката подписа е положен от Тихомир Цветанов, който е служите на дружеството - жалбоподател, дата на получаването и печат на "Косаня" ЕООД. Установено е, че Тихомир Цветанов не е служител на доставчиците, но той в качеството си на снабдител "Бензиностанции" е получавал доставките по посочените товарителници, поради което стоката реално е получена от жалбоподателя. Досежно предходността на доставката съдът е обсъдил приетото като доказателство по делото писмо от "Мамидойл Джетойл" с превод на български език, изпратено до "Косаня" ЕООД, от което се установява, че на 16.05.2008 г. "Мамидойл Джетойл" е извършил доставка на гориво към "Рупия" ЕООД като определения вид и количество гориво е натоварено на транспортно средство, собственост на "Косаня" ЕООД и предадено на шофьора Георги Петров, поради което съдът е приел, че е изпълнено основното изискване, визирано в закона за признаване на претендираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Досежно този доставчик в касационната жалба са изложени доводи свързани с начисляване на данъка от доставчика, като липсват издадени протоколи по чл. 117 от ЗДДС за извършен ВОП, както и доказателства за извършено разплащане към контрагента от Гърция. На първо място този довод настоящият състав намира за неоснователен досежно реалността на доставката по отношение получателя на процесната стока. Нередовността на счетоводното отразяване на ВОП по отношение на доставчика е свързана с правото му на данъчен кредит по процесния ВОП, но не налага на извода за липса на реално предаване на същата стока по отношение на ответника по касационната жалба. На следващо място от представените по преписката Удостоверения № 3099/5.06.2008 г., № 3101/5.06.2008 г. и № 3272/19.06.2008 г. на ТМУ - Митница София, се установява, че акциза за стоката-дизелово гориво по фактурите за внос е платен от доставчика и същият е издал Протоколи по чл. 117 от ЗДДС за процесния ВОП. Неоснователен е довода в жалбата за липса на отчетени приходи от "Пътнически превози - Перник" ЕООД, във връзка със сключения договор за наем от 27.12.2007 г. за временно ползване на 3 броя цистерни, тъй като от доставчика се осчетоводени разходи във връзка с извършената транспортна услуга . Досежно възраженията във връзка с липса на лиценз на Общността - чл. 3 от Наредбата за извършване на международни превози на товари по отношение на превозвачите, съдът намира, че е основателно, но приложено по отношение на превозвача, а не по отношение на получателя по доставката. По делото липсват данни за предприети действия по отношение на превозвачите. Неоснователно е и възражението за попълване на част от реквизитите в представените по делото международни товарителници, а именно липса на точен адрес на вписания получател, липса на място на получаване, а само дата, име на получател и печат на "Косаня" ЕООД. Обстоятелството, че Тихомир Тихомиров се е подписвал като "получател" на стоката, без да е служител на доставчиците, както е приел АС, не е основание за приемане липса на доставка от "Рупия " ЕООД и се установява от приетото като доказателство по делото писмо от гръцкия доставчик "Мамидойл Джетойл" Както правилно е приел АС от събраните по делото доказателства, разглеждани в тяхната съвкупност се налага извода, че макар съставените документи за предаване на стоката да не са достатъчно пълни и точни, с оглед другите представени доказателства, за транспортиране на стоката от съответната рафинерия до бензиностанциите на получателя, за осчетоводяването на направените разходи за транспорт при доставчика, подкрепят извода, че процесните фактури са издадени във връзка с реално осъществени доставки на конкретните видове и количества горива, поради което е налице реална облагаема доставка, като основна предпоставка за да бъде признато претендираното право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Рупия " ЕООД. С оглед на изложеното решението в тази си част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период месец юни 2008 г. в размер на 17220,95 лв. по фактури № 12/25.06.2008 г. с предмет на доставката 8,360 т. газ № 15/30.06.2008 г. с предмет на доставката - 8,360 т. газ пропан бутан и 30015 литра дизелово гориво, издадени от "Ратко" ООД, съдът е обсъдил приетия по делото Договор за доставка на горива с включен транспорт от 1.05.2008 г., с който "Ратко" ООД възлага на "Булойл" ООД да достави горива, внос по 4 броя договори. От приетите по делото пътен лист серия МО108952 от 26.06.2008 г. на "Косаня" ЕООД, искане за отпускане на материални ценности, за използваното при транспорта гориво, Международна товарителница от 28.06.2008 г. за извършен превоз от "Косаня" ЕООД, съдът е приел, че реалността на доставката е установена в хода на съдебното производство. В тази насока съдът е обсъдил и приетото по делото писмо от "Мамидойл Джетойл" - гр. Солун, Република Гърция, представляващо справка за доставки на гориво, от което се установява, че от тази рафинерия е осъществена доставка на горива на 27.06.2008 г. към "Булойл" ООД, като горивото е натоварено на транспортно средство, собственост на "Косаня" ЕООД. Досежно предаване на горивото съдът се е позовал на приетия като доказателство протокол от 28.06.2008 г. за приемане на горивото от Тихомир Цветанов, който безспорно не е служител на дружеството доставчик, но от събраните доказателства съдът е приел, че въпреки неточностите при попълване на товарителницата, както и в протокола от 28.06.2008 г., посоченото в процесните фактури, по вид и количество гориво е реално получено от "Косаня" ЕООД. В тази насока съдът се е позовал на заключението на съдебно-икономическата експертиза, че във връзка с конкретно извършения превоз за доставка на горивото по процесните фактури, издадени от "Ратко" ООД дружеството-жалбоподател е съставил пътен лист, разходите за гориво са надлежно осчетоводени по сметка 601 "разходи за материали", както и са отчетени разходи за амортизации по сметка 603 "Разходи за амортизации", разходи за трудово възнаграждение на шофьора Георги Петров. От разпита в съдебно заседание на управителя на "Ратко" ООД - Георги Димитров Димитров, съдът е приел, че е установен механизма на осъществяване на доставката, а именно, че се осъществява по заявка за конкретно количество и вид гориво и че не държи горива на склад. В зависимост от коя рафинерия ще се товари съответното гориво в рафинерията се подава по телефон или по електронна поща името на водача на цистерната и номера на автомобила и след като бъде доставена стоката се изпраща по куриер фактура за извършената доставка. Установеното при разпита, че дружеството се управлява от друго лице, съдът е приел за ирелевантно в настоящото производство. От анализът на събраните доказателства, съдът е приел, че доставките по процесните фактури са реално извършени по отношение на жалбоподателя, поради което е налице и основната предпоставка за признаване право на данъчен кредит на "Косаня" ЕООД Основните доводи в касационната жалба по отношение на този доставчик са свързани с факта, че договорните отношения между доставчика и "Булойл" ООД са били във връзка с доставено гориво с включен транспорт от гръцки дружества, а една от фактурите издадени му от "Булойл" ООД е с място на изпращане Румъния. При извършена насрещна проверка на "Булойл" ООД не е намерен представител на дружеството и искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Обсъдени са и свидетелските показания на представляващия дружеството доставчик и е изведен доводът, че не става ясно дали извършва посреднически услуги или продажба на стоки. Тези доводи настоящият състав намира за основателни. Съгласно Договор за доставка на горива с включен транспорт от 1.05.2008 г., "Ратко" ООД възлага на "Булойл" ООД да достави горива, внос по 4 броя договори, като доставеното количество гориво до клиентите на "Ратко" ООД е с транспорт на изпълнителя по цитирани 7 договори за транспорт и наем на транспортни средства. Със същия договор страните са договорили задължение на възложителя - "Ратко" ООД, а именно да присъства при доставката на горивото, а изпълнителя "Булойл" ООД да включи транспорта в доставката. По делото не са представени доказателства за приемане на горивото от "Ратко" ООД или присъствие на негов представител съгласно уговореното в договора, като транспорта по ф-ра № 15/30.06.2008 г. с предмет 30015 литра дизелово гориво е осъществен от "Косаня" ЕООД, което се установява от международните товарителници за извършен превоз и пътни листи. На следващо място превоза е осъществен от Гърция, а ф-ра № 15/30.06.2008 г. е с частичен предмет на доставката - 8,360 т. газ пропан бутан и фактура № 12/25.06.2008 г. с предмет на доставката 8,360 т. газ. Доказателства за осъществен превоз за този вид горива от Р. Румъния, предвид представените доказателства от непрекия доставчик "Булойл" ООД за място на изпращане на стоката - втечнен газ от Румъния, не са представени. С оглед на изложеното и при липса на други доказателства за търговски взаимоотношения между "Косаня" ЕООД и Ратко" ООД, освен процесните фактури, настоящият състав намира, че в нарушение на материалния закон съдът е приел наличие на реално извършена доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което и неправилно е приел, че е налице правото на данъчен кредит по отношение на получателя по доставката. Предвид на изложеното решението в тази си част като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново с което се отхвърли жалбата на дружеството в частта относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период месец юни 2008 г. в размер на 17220,95 лв. В частта относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период месец юни 2008 г. в размер на 60681,80 лв. по фактури за доставка на горива, издадени от "Никси роод" ЕООД, от фактическа страна съдът е приел, че от приетите по делото 5 броя протоколи от 7.06.2008 г., 21.06.2008 г. и от 24.06.2008 г. за приемане на гориво, подписани от Тихомир Цветанов, като и декларация от 17.03.2010 г. от Виктор Пламенов Петров- управител на "Никси роод" ЕООД, се установява реалността на доставките по отношение на "Косаня" ЕООД, за които са издадени спорните фактури. Относно транспортирането на горивата съдът е обсъдил приетите като доказателства международна товарителница от 7.06.2008 г., пътни листи № 0403432/6.06.2008 г. и № 0403215/20.06.2008 г., издадени от ЕТ "Димитър Христов 2003", както и факта, че търговеца е отчел приходи от транспортни услуги към "Никси роод" ЕООД. На следващо място съдът е обсъдил приетите пътен лист, серия Т, № 0152315/20.06.2008 г., издаден от ЕТ "Валентин Николов - Валентино 91", както и фактура № 85/13.03.2008 г. за извършен транспорт на горива по фактура № 6/26.06.2008 г. Превоза по фактури № 2/6.06.2008 г. и фактура № 4/25.06.2008 г. съдът е приел за установено, че е осъществен с автомобил, собственост на дружеството жалбоподател. От заключението на ССЕ за установено съдът е приел, че превозвачите са отчели разходи за транспортни услуги, отразили са издадените от тях фактури за осъществената услуга в дневниците си за продажби, както и в подадените справки-декларации по ЗДДС. За доставките жалбоподателят също е отчел разходи за реално извършения транспорт. Основните доводи в касационната жалба относно този доставчик са свързани с липса на доказателства за издадени фактури за транспортни услуги от ЕТ "Валентин Николов - Валентино 91, както и че липсват доказателства относно собствени или наети транспортни средства от превозвачите. На следващо място в жалбата се излагат доводи за липса или непълни реквизити в международните товарителници и пътните листи. Обсъден е и представения договор за съхранение на светли горива от 2.06.2008 г., съгласно който ЕТ "Юлиан Венев" се задължава да отдава под наем на доставчика съдове за съхранение на светли горива с вместимост 150 000 литра, по който при извършената насрещна проверка липсва изпълнение. Тези доводи настоящият състав намира за неоснователни. Безспорно установено е, че между "Косаня" ЕООД и "Никси роод" ЕООД е сключен договор от 1.06.2008 г. за покупко-продажба на течни горива- автомобилен бензин и горива за дизелови двигатели. Установено е, че доставчика е получател по 5 броя международни товарителници с превозвачи "Косаня" ЕООД, ЕТ "Валентин Николов - Валентино 91" и ЕТ "Димитър Христов 2003". Безспорно установено е, че процесните горива са предадени на "Косаня" ЕООД, чрез служители (шофьори) на превозвачите. Представени са договори за превоз между доставчика и ЕТ "Валентин Николов - Валентино 91, протоколи по чл. 117 от ЗДДС за ВОП, удостоверения за платен акциз по внесените стоки. Установено е от заключението на ССЕ, че за процесните транспортни услуги в счетоводството на доставчика са осчетоводени разходи, съответно от превозвачите са осчетоводени приходи. Както правилно е приел АС от събраните по делото доказателства, разглеждани в тяхната съвкупност се налага извода, че макар съставените документи за предаване на стоката да не са достатъчно пълни и точни, с оглед другите представени доказателства, за транспортиране на стоката от съответната рафинерия до бензиностанциите на получателя, за осчетоводяването на направените разходи за транспорт при доставчика, се налага извода, че процесните фактури са издадени във връзка с реално осъществени доставки на конкретните видове и количества горива, поради което е налице реална облагаема доставка, като основна предпоставка за да бъде признато претендираното право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Останалите доводи в жалбата са обсъдени в мотивите на настоящото решение във връзка с доставките по отношение на "Рупия " ЕООД. С оглед на изложеното решението в тази си част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба, Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. Търново при ЦУ на НАП следва да заплати по компенсация сумата от 1210 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,

Цитирани разпоредби

1