Решение № 12736 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6542/2011 г.

Решение № 12736 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6542/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Мария Георгиева Танева от с. Крушевец, община Созопол, против Решение № 317/15.03.2011 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. дело № 1827/2009 г., с което е изменена заповед № Z-1528/18.11.2009 г. на кмета на община Созопол, с която е утвърдена, изготвената от комисия оценка за определяне на пазарната стойност на подобренията в недвижим имот № 134.364 в зоната по § 4, землище с. Крушевец, като е увеличена оценката от 72 лева на 1685 лева. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторката счита, че непосочването й в заповедта като наследник на възстановения собственик обосновава процесуална порочност на акта. Поддържа също така, че оценителната процедура е започнала, без да е налице формално искане за такава по реда и в преклузивните срокове по § 31, ал. 1 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Сочи, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като не е зачел оценката на изградените в имота постройки с мотива, че не били трайно прикрепени към земята, както и че по отношение на същите не били издадени съответните строителни книжа, нито документи за узаконяването им. По тези съображения моли съда да отмени обжалваното решение. Против същото решение е постъпила и втора касационна жалба от Митрьо Атанасов Георгиев от с. Крушевец, Бургаска област, чрез процесуален представител адв. Христо Спиров от БАК, с оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. По първото касационно основание сочи, че съдът не е приел оспорването от страна на процесуалния му представител на представено от жалбоподателката доказателство. По второто касационно основание счита, че не е имало основание да се завишава оценката на извършените подобрения в имота и в тази връзка съдът неоснователно е уважил претенцията на жалбоподателката относно следните строителни дейности: тротоар, изграден около сградите, бетонова пътека от жилището до входната врата, водомерна шахта и подземно кабелно захранване, за които не са представени никакви строителни книжа, няма и строително разрешение. Освен това, тези подобрения не са необходими на бъдещите собственици на имота и подлежат на премахване. Оспорва и оценката на трайните насаждения, която била необосновано завишена от вещото лице. Още веднъж преповтаря тезата си от първата инстанция, че жалбоподателката не е активно легитимирана да оспорва заповедта, тъй като не е наследник на възстановения собственик и не е подала молба в срока до 31.01.1998 г. за придобиване право на собственост върху ползвания от нея имот. Иска отмяна на решението на административния съд и съдът да потвърди оспорената заповед. Ответникът - кметът на община Созопол, не взема становище по касационните жалби. Ответникът Златан Атанасов Стамов не взема становище по касационните жалби. Заинтересованите страни - Димка Атанасова Колева, Петко Атанасов Стамов и Стамо Атанасов Георгиев също не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, в това число и заключенията на съдебно-техническата и съдебно-оценителната експертизи, като законосъобразно е приел, че действителната пазарна стойност на извършените подобрения в имота е в размер на 1 685 лв. Увеличението на оценката е съобразено с "Наредбата за базисните цени на трайните насаждения" (приета с ПМС № 151/30.07.1991 г., обн. ДВ бр. 65/9.08.1991 г.), както и с Постановление № 6 от 1974 г. по гр. дело № 9 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд по някои въпроси относно подобренията върху чужд недвижим имот. Съдът е посочил, че незаконният строеж не може да увеличи стойността на имота, тъй като подлежи на премахване, поради което не следва да бъде оценяван като подобрение. Не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба от Мария Георгиева Танева е основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба от Златан Атанасов Стамов и Мария Георгиева Танева против заповед № Z-1528 от 18.11.2009 г. на кмета на община Созопол, с която на основание § 4л във връзка с § 4з, ал. 2 и § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е утвърдена изготвената от комисия оценка за определяне на пазарната стойност на подобренията в недвижим имот № 134.364 в зоната по § 4, землище с. Крушевец, община Созопол, в размер на 72 лв. Оплакванията на жалбоподателката Танева са били, че оценителната процедура е неприложима и неотносима към конкретния случай, тъй като същата е наследник на възстановения собственик, а не ползвател на имота, оценката не е извършена по пазарни цени с оглед чл. 72 от ЗС и не са оценени изградените в имота жилищна сграда и второстепенна постройка. За изясняване на спора от фактическа страна съдът е допуснал и назначил две съдебно-технически експертизи. С първата са оценени постройките в имота, а именно: дърводелска работилница с конструкция - бетонови основи; дървена лека конструкция и жилищна част с конструкция - бетонови основи с бетонов цокъл над терена при средна височина 0.50 м, състояща се от дневна - трапезария, склад, кухненски бокс и антре, спалня, баня с тоалетна, склад, пристроен към жилищната част, както и дворищни подобрения - тротоар около сградите, бетонова пътека от жилището до входната врата, ограда от бетонови колове и мрежа, дворищна чешма и бетонова площадка, водомерна шахта, подземно кабелно захранване от съседна улица от юг. Стойността на постройките е изчислена на 10 690 лв., а на дворищните подобрения - 760 лв. С другата техническа експертиза е дадена оценка на трайните насаждения в процесния имот - лози - 1 бр. и овощни дървета - 12 бр. на обща стойност 925 лв. При тези данни, от правна страна административният съд е приел, че жалбоподателката е добросъвестен подобрител с право да получи увеличената от извършените подобрения стойност на ползвания от нея имот, отреден с плана на новообразуваните имоти за бившите собственици. По отношение на трайните насаждения съдът изцяло е възприел оценката в заключението на техническата експертиза. За находящите се в имота постройки е развил мотиви, че същите нямат характер на подобрения по смисъла на закона, тъй като не са трайно закрепени към земята, а и освен това за изграждането им липсват строителни книжа или документи за узаконяването им. Незаконният строеж не може да увеличи стойността на имота, защото подлежи на премахване, поради което не е следвало да бъде оценяван от административния орган. С оглед на посочения по-горе критерий (трайно закрепване към земята) съдът е счел, че т. нар. дворищни подобрения представляват подобрения по смисъла на чл. 72 от ЗС и също подлежат на оценяване, като е възприел оценката от експертизата, възлизаща на 760 лв. Като краен резултат съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не са оценени част от действително извършените подобрения и насаждения, и е изменил оценката, увеличавайки я от 72 лв. на 1685 лв. С отделен диспозитив съдът е оставил без разглеждане жалбата от Златан Атанасов Стамов против същата заповед поради липса на правен интерес и е прекратил производството по делото в тази му част. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на приложимия материален закон. Настоящият състав приема, че в хипотезата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ критерият, въз основа на който следва да се прецени дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е същото да е трайно закрепено, респ. да е невъзможно да бъде отделено без съществено повреждане. В този смисъл е и Постановление № 6/1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на Върховния съд по някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот, издадено във връзка с приложението на чл. 72 от Закона за собствеността. Мотивите на административния съд в тази насока за правилни и законосъобразни. Не могат да се възприемат обаче съображенията му, че следва да се преценява и законността на извършеното строителство. В специалния закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ няма изискване да се изследва и доказва законността на строителството във връзка с приложението на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Единственото относимо обстоятелство е наличието на обективно съществуваща постройка, трайно прикрепена към земната повърхност. Не могат да се приемат изводите на административния съд, че изградените постройки са с дървена конструкция, поради което не са трайно прикрепени. Видно от заключението на техническата експертиза всички постройки - дърводелска работилница и жилищна част, с изключение на складовите помещения, имат бетонови основни, което е достатъчно основание, за да се приеме, че са трайно прикрепени към земната повърхност. Ето защо тяхната стойност, възлизаща на 10 220 лв., след приспадане на стойността на складовите помещения, също следва да бъде прибавена към стойността на подобренията. Касационната жалба от Митрьо Атанасов Георгиев е неоснователна. Несъстоятелни са възраженията за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение. Действително в съдебно заседание от 23.02.2011 г. процесуалният представител на Митрьо Георгиев е оспорил представената от жалбоподателката извадка от регистъра на имотите, предоставени за ползване, но видно от протоколното определение съдът не е приел този документ като доказателство. Следователно и при постановяване на решението си съдът не е взел предвид сочения документ и не е основал своите правни изводи на последния. По доводите, касаещи законността на подобренията, важи казаното по-горе. Единствено следва да се посочи, че е без правно значение дали извършените подобрения са необходими или не на наследниците на възстановения собственик, след като същите са станали част от имота и са увеличили стойността му. Неоснователни са и възраженията, че оценката на трайните насаждения е прекомерно завишена. По същността си с тези твърдения се оспорва съдебно-техническата експертиза, което е недопустимо да се прави за първи път пред касационната инстанция. Съдебно-техническата експертиза не е била оспорена от страните, а видно от съдебния протокол в заседанието, на което е била приета, е присъствал лично настоящият касатор Митрьо Георгиев. Несъстоятелни са и доводите за липса на процесуална легитимация у жалбоподателката. По този въпрос административният съд е развил обстойни мотиви, които настоящият състав напълно споделя. В случая е безспорно установено, че жалбоподателката е имала качеството на ползвател по ПМС № 76 (съгласно представено по делото удостоверение № 186/9.01.1979 г. на ГНС - Бургас). В производството по § 4в от ЗСПЗЗ е без правно значение дали същата е предприела действия по преобразуване на правото си на ползване в право на собственост. Без правно значение е и дали едновременно с качеството си на ползвател жалбоподателката попада и сред кръга на наследниците на възстановения собственик, тъй като по реда на § 4в от ЗСПЗЗ й се признават права в качеството на ползвател, каквото безспорно тя притежава. По изложените съображения решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, изменяща заповед № Z-1528/18.11.2009 г. относно стойността на подобренията. Решението, в частта с характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата от Златан Атанасов Стамов и е прекратено производството по делото в тази му част, не е обжалвано и е влязло в сила. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като измени заповед № Z-1528/18.11.2009 г. на кмета на община Созопол в частта за стойността на подобренията от 72 лв. на 10 220 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,