Решение № 9558 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2010 г.

Решение № 9558 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2010 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Борислав Янков Примов от гр. Асеновград, подадена против решение № 245 от 22.02.2010 г., постановено от Пловдивския административен съд, петнадесети състав по адм. д. № 947/2009 г. От жалбата могат да се извлекат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя при повторното разглеждане на делото не са изпълнени указанията, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд. Касаторът възразява, че не е изяснена площта на предоставената за ползване земя и твърди, че разликата между нея и възстановената му земя е общо 1166 кв. м, която следва да бъде иззета от бившите ползватели. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да уважи жалбата му относно незаконното владеене на 1166 кв. м от реституираната земя. Ответниците - кметът на община Асеновград и Милена Георгиева Кирова не изразяват становища по касационната жалба. Заинтересованите страни - Никола Атанасов Корбетов, Атанас Христов Ников, Даниела Йорданова Георгиева, Антон Йорданов Георгиев също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото обжалваното решение е правилно и е постановено при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материален закон и е обосновано. Ползвателите с прекратено право по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не са получили сумите по влезлите в сила оценки на извършените подобрения върху подлежащия на връщане имот и съгласно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ имат правата по чл. 72, ал. 3 от ЗС - да задържат имота до заплащане на подобренията. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 245 от 22.02.2010 г. е отхвърлена жалбата на Борислав Янков Примов от гр. Асеновград и Милена Георгиева Кирова от гр. София, против мълчаливия отказ на кмета на община Асеновград по молба, входирана в общината с № 94-Б-80 от 24.03.2008 г. За да достигне до този резултат Пловдивският административен съд е приел, че в случая не са налице всички предпоставки за издаване на претендираната заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ: две от тях са осъществени - на жалбоподателите е реституирана земеделска земя, възстановена със заповед № А - 1448 от 7.11.2007 г., издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, отразена във влезлия в сила план на новообразуваните имоти с площ 3216 кв. м. Описаната земеделска земя изцяло се ползва от ползватели, в какъвто смисъл е допълнителната съдебно-техническа експертиза на в. л. В. Герасимов, която е приета в съдебно заседание на 25.01.2010 г., поради което съдът е преценил, че не съществува свободна площ. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че относно ползваните от заинтересованите страни имоти има издадени заповеди за определяне на оценки, които бившите собственици не са заплатили, в какъвто смисъл е писменото обяснение на жалбоподателя Борислав Янков Примов от 9.10.2008 г. От тук съдът е извел заключение, че целият новообразуван имот с площ 3216 кв. м се ползва на правно основание от ползвателите с прекратено право по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които упражняват право на задържане, понеже не са получили сумите за извършените подобрения върху подлежащия на връщане имот, с оглед на което те съобразно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ имат правата по чл. 72, ал. 3 от ЗС като добросъвестни владелци. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото то не съответства на постановеното решение № 6972 от 27.05.2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 2762/2009 г., което решение е задължително при новото разглеждане на делото по силата на нормата на чл. 224 от АПК. С посоченото решение касационният съд е отменил решение № 1242 от 26.11.2008 г. по адм. д. № 854/2008 г. на Пловдивския административен съд и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания. В мотивите на касационното решение е вписано следното: "Съдът обаче не е съобразил конкретния предмет на искането, както в административното, така и в съдебното производство. Без да установи реално какви права са предоставени на ползвателите и върху какви части от целия имот, най-общо е приел, че след като не е заплатена вече определената оценка от страна на възстановените собственици, не са налице изискванията на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ за изземване на имота. Поради това е счел мълчаливия отказ за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Съдът не е вникнал в конкретните твърдения и искания на жалбоподателя, поради което не е изяснил основни факти по спора. Не е установил размера на предоставените и съответно правно защитени права на ползвателите. Само по отношение на надлежно предоставените права и то в размера, допустим за ползване съгласно нормите на 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ важи правилото на § 4в от същия закон. По отношение обаче на ползваната земя над тази допустима площ намира приложение чл. 34, ал. 5 ЗСПЗЗ. Тези части от общия имот подлежат на изземване, независимо, че не е заплатена определената при оценката сума на подобренията." Въпреки така формулираните подробни указания, при повторното разглеждане на делото Пловдивският административен съд не ги е изпълнил - не е установил и обсъдил правнорелевантните факти - какви точно площи са предоставени за ползване на тримата ползватели. Съдебно-техническите експертизи, които са изслушани при повторното разглеждане на делото и на които се е позовал първоинстанционният съд не са дали отговор на този въпрос, който е от правно значение за изхода на спора, а само са констатирали какви площи сега са завзели ползвателите, които не са преобразували предоставеното им право на ползване в право на собственост и не са вписани в регистъра към влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Първоинстанционният съд неправилно е възприел заключенията на вещото лице - основно и допълнително, според които в новообразувания имот на жалбоподателя с площ 3216 кв. м са включени: част от имот 725 с площ 656 кв. м, целият имот № 735 с площ 1230 кв. м и целият имот № 734 с площ 1330 кв. м, от което е изведено заключение, че "няма свободна площ". Този извод категорично противоречи на задължителните указания, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд и на приетите писмени доказателства по делото. От тях е видно, че с Оценителен протокол от 16.11.2003 г. е извършена оценка на имот № 734 - място от 600 кв. м, което означава, че именно това е действителната площ, която е предоставена за ползване по надлежния ред, а останалата част над тази площ до 1330 кв. м е завзета без правно основание и следва да бъде върната на бившия собственик. Аналогично е положението с имот № 735 - по отношение на него настоящият съдебен състав констатира, че е приложена Молба - декларация от 29.06.1992 г., подписана от ползвателя Никола Атанасов Корбетов, в която самият той е вписал, че парцелът е с площ 800 кв. м, тоест това е максималната площ, която би следвало да е предоставена за ползване на това лице по законния ред. Този имот обаче сега е разширен до 1230 кв. м, които се ползват от Никола Атанасов Корбетов, като относно разликата е претенцията на жалбоподателя за изземване на имота, за която не може да се осъществи право на задържане, защото ползвателят не е добросъвестен владелец върху тази част от имота. Спрямо бивш имот № 725 по делото не са събрани никакви доказателства за установяване размера на площта, която е предоставена за ползване на ползвателя на тази земеделска земя, за да се изясни каква е разликата, която се владее без правно основание и за която не може да се упражни право на задържане. Освен това Върховният административен съд счита, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на влезли в сила три броя заповеди за оценка, тъй като по делото няма данни дали те са влезли в сила. По делото е приложена жалба на Борислав Янков Примов от гр. Асеновград срещу заповеди № 437/14.05.2004 г., № 436/14.05.2004 г. и № 438/14.05.2004 г., подадена до Окръжен съд - Пловдив, но не са събрани доказателства за движението на това дело и как е приключило то. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, които представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Това налага отмяна на неправилното съдебно решение № 245 от 22.02.2010 г. и решаване спора по същество с отмяна на оспорения мълчалив отказ като незаконосъобразен. Делото следва да се върне като преписка на кмета на община Асеновград със задължителни указания да изследва дали са влезли в сила заповеди № 437/14.05.2004 г., № 436/14.05.2004 г. и № 438/14.05.2004 г. и да изиска от ползвателите документите, по силата на които им е предоставено право на ползване за да установи какъв е действителният размер на земята, върху която те могат да упражнят правото си на задържане като ползватели с надлежно предоставено право на ползване. При установяване на горепосочените факти ответникът следва да издаде заповед с правно основание чл. 34 от ЗСПЗЗ по отношение на площите, които надвишават предоставените по надлежния ред права за ползване и са завзети от бившите ползватели без правно основание, относно които е недопустимо да се упражнява право на задържане. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,