Решение № 5942 от 16.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ц. Драганова от гр. София, чрез адв. Спасов, против решение 4936/23.07.2021 г. по адм. д. 9531/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението, като вместо него постановено друго по съществото на спора, с което да се уважи като основателна и доказана исковата претенция, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендират се разноски за дветесъдебни инстанции.В съдебно заседаниеЦ. Драганова, редовно призована не се явява, а се представлява от адв. Спасов. Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), в представени по делото писмени бележки, чрез гл. юрк. Виденов, счита касационната жалба за неоснователна и моли решението като правилно да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.В съдебно заседание СДВР, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК, сочени от касатора. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователен предявения от Ц. Драганова иск срещу СДВР за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпени неимуществени вреди в период от 22.09.2020 г. до 28.09.2020 г., причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответника, състоящи се в използването на физическа сила плътни кордони от тежко въоръжени полицаи на улица Париж, ул. Г.С.Раковски, улицата между сградата на БАН и Народно събрание 1 и пространството между сградата на Народното събрание и Художествена академия. Изложените твърдения в исковата молба за преживени гняв, унижение, лишаване от вяра в правовата държава и от възможността да бъде спазена традиция за отдаване на почит пред Паметника на Незнайния войн, били във връзка с използване на физическа сила от страна на служителите на СДВР, използването на щитове, с които отблъсквали стремящите се да преминат хора, вкл. попречили и на ищцата да премине покрай сградата на БАН към Паметника на Незнайния войн, на 22.09.2020 г. около 21:30 часа. Съдът е обосновал извод, че не са осъществени всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, защото не е налице незаконосъобразно действие, реално увреждане на ищцата и пряка причинна връзка между твърдяната вреда и действието. Приел, че не се касае за действително увреждане, пряко причинено от поведението на служители на ответника, както и за настъпили изменения в психическото състояние, емоционална стабилност, разположение на духа на ищцата, които да са дали отражение и да са променили качеството на нейния живот в исковия период 22.09.2020 г.- 28.09.2020 г. От показанията на свидетеля П. Велчева се е установило единствено, че ищцата не се е чувствала добре, без да се конкретизира в какво се изразява това нейно състояние. Приел, че неодобрението на политическата обстановка в държавата, несъгласието с провежданата политика на правителството, не съставляват по своята същност морални страдания, а са израз на изявена гражданска позиция и отстоявано право на мнение, чрез законни средства. Съдът е изложил, че не са налице незаконосъобразни действия от страна на служителите на ответника. С оглед на така приетото съдът е отхвърлил иска като неоснователен и е осъдил ищцата да заплати на СДВР разноски за първоинстанционното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства, като в случая Драганова не се е справила с възложената й от закона доказателствена тежест. Правилно и обосновано съдът е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай като вреда се претендират неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на СДВР във връзка с недопускане на ищцата да премине покрай сградата на БАН към Паметника на Незнайния войн. От приложения план-разстановка с per. 513р-79562/21.09.2020 г. утвърден от директора на СДВР, се установява, че процесното място попада в 08-ми оперативен район, с отговорник гл. инсп. Гълъбов, а зоната на отговорност включва - охрана на обществения ред в заключеното пространство на бул. Кн. Ал. Дондуков, ул. Г.С.Раковски и бул. Цар Освободител от 20.00 часа на 22.09.2020 г. до заемане охраната на 23.09.2020 г. При заемането на охраната е посочено, че се изпълняват задачи по опазване на обществения ред в посоченото пространство; изграждат се ФП и кордони по разпореждания на ръководителя на оперативния район и според оперативната обстановка; не се допускат преминаването на противостоящи групи от протестиращи и смесването на участниците с противостоящи по убеждения граждани; действа се по разпореждане на ръководителя на оперативния район и според оперативната обстановка; не се допускат разполагането на преместваеми съоръжения в охраняемия периметър. Също е посочено, че всички сили участващи в мероприятието следва да бъдат оборудвани с предпазни щитове и каски, боди-камери и жилетки анти-конфликт. Правилно е приел съдът, че от доказателствата по делото, не се установяват незаконосъобразни действия на служители на СДВР. Извършените действия на полицейските служители са били с цел опазване на обществения ред, при провеждане на протестни мероприятия, част от които е била и ищцата. Полицейските служители, съобразно възложените им с длъжностната им характеристика задължения, са следели за предотвратяване на закононарушения и престъпления, опазване на частно и обществено имущество, опазване на здравето и личността на протестиращите и другите граждани на гр. София. Мероприятието, обявено като Велико Народно въстание III, 22.09.2020 г. не е заявено в Столична община и няма краен час, като в план-разстановка е предвидено, че 08-ми оперативен район включва охрана на обществения ред в пространството, в което попада и процесната улица, за времето от 20.00 часа на 22.09.2020 г. до заемане на охраната на 23.09.2020 г. Поради това, безспорно не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника. Изложените от административния съд в тази връзка изводи се споделят напълно от настоящия състав. Липсва и доказана вреда от незаконосъобразни действия и тя да е в пряка и причинна връзка с тях. В първоинстанционното производство ищцата не е доказала наличие на претърпени вреди. Вредите в това производство не се презюмират, а подлежат на пълно доказване. Предвид изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника съдът намира същото за основателно и следва да присъди на същия сумата от 100 лв. на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,